Решение № 134 от 04.12.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пирдоп, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.С.С. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20211860100555 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, заведена първоначално пред Софийски окръжен съд по т.д. № 102/2021г., което след извършена двойна размяна на книжа по реда на Глава XXXII от ГПК е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Пирдоп, който от своя страна е повдигнал спор за подсъдност. С Определение № 2758/21.10.2021г. по ч.гр.д.

№ 3032/2021г. на Софийски апелативен съд /САС/ делото е върнато на Районен съд – Пирдоп като компетентен да разгледа предявените искове.

Исковата молба е предявена от кооперация „Потребителска кооперация „Н.” срещу И. С. С., бивш председател на Кооперацията, с която се иска от съда да осъди И. С. да заплати на ПК „Н.”, на основание чл. 24 във връзка с чл. 26 от Закона за кооперациите /ЗК/ вредите, които е причинил на ПК „Н.” с действия и бездействия, противоправно и виновно, в качеството му на законен представител на Кооперацията, а именно: 1). Сумата от 23130 лв, ведно със законната лихва, представляваща невъзстановен служебен аванс за 20102013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до пълното възстановяване на сумата;

2). Сумата от 15132,62 лв, ведно със законната лихва, представляваща изтеглена от И. С. сума и невнесена в касата на ПК „Н.”, разноски, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ, събрани принудително при извършена публична продан на имущество на ПК „Н.”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до пълното възстановяване на сумата; 3). Сумата от 17386,13 лв, представляваща общ размер на суми, които И. С. е изтеглил от сметката на ПК „Н.” в периода 26.01.2016г. до 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, 1 считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до пълното възстановяване на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът И. С. я оспорва изцяло по основание и размер. Направено е възражение за изтекла обща 5-годишна погасителна давност. В случай, че съдът намери предявените искове за основателни, то ответникът заявява, че прави възражение за прихващане, със суми, които ПК „Н.” му дължи: 1). Сума в размер на 79747,62 лв., представляващо неизплатено възнаграждение съгласно Договор от 30.04.2008г. и 10 бр. анекси към него, за периода август 2008г. до юли 2016г., както и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 72379 лева за периода май 2008г. – 01.07.2019г.; 2). Сума в размер на 7660,80 лв, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., както и мораторна лихвана основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 2266,32 лева за периода юли 2016г. до 01.07.2019г.; 3). Сума в размер на 15321,60 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на Договора от 30.04.2008г., ведно с мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 4532,64 лева; 4). Сума в размер на 18020 лева, внесени за покупка на акции. Сочи се, че посочените суми възлизат общо на 120750,02 лева, поради което надвишават размера на предявените искове и възражението за прихващане следва да доведе до отхвърлянето на същите.

На ищеца е дадена възможност да подаде допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК. Ищецът е посочил, че претендираните от ответника суми са били предмет на разглеждане по гр.д. № 474/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, като с Решение № 260018/04.09.2020г. са отхвърлени като неоснователни.

На ответника е дадена възможност да подаде допълнителен отговор по реда на чл. 373 от ГПК. В него ответникът не оспорва че е налице решение по гр.д. № 474/2019г. на Софийски окръжен съд, но заявява, че вземанията, предмет на онова дело са били изискуеми през периода 2010г.-2016г., поради което е било възможно извършването на прихващане. Ответникът е поискал и спиране на делото до завършване на гр.д. № 3910/2020г. по описа на Софийски апелативен съд поради връзка на преюдициалност между двете дела относно претендираните невъзстановени служебни аванси.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

И. С. С. е бил вписан председател и законен представител на кооперация „Потребителска кооперация „Н.”, с ЕИК: **********, от 10.07.1995г. (по силата на Решение № 2/10.07/1995г. на Софийски окръжен съд, Фирмено отделение, по ф.д. № 3447/1991г.) до заличаването му като такъв в ТРРЮЛНЦ на 13.07.2016г. И. С. е бил освободен като Председател на Кооперацията на общо събрание, проведено на 16.06.2014г., което същият е обжалвал решението на общото събрание пред Районен съд – Пирдоп по гр.д. № 233 по описа за 2014г. Жалбата му е отхвърлена по силата на Решение № 2

168/09.01.2015г., като това решение е обжалвано и потвърдено от Софийски окръжен съд с решение № 228/15.06.2015г. по гр.д. № 174/2015г. Последното е обжалвано пред Върховния касационен съд и с Определение № 539/16.06.2016г. по т.д. № 3697/2015г. обжалването не е допуснато, като решението е влязло в сила на 16.06.2016г.

Видно от представените доказателства и изслушаната ССЕ, от касата на ПК „Н.” са изплатени на И. С. С. следните суми: сумата от 800 лв. по РКО 99/22.06.2010г.; сумата 2050 лв. по РКО 151/20.09.2010г; сумата от 15000 лв. по РКО 171/29.10.2010г; сумата 500 лв. по РКО 20/17.02.2011г.; сумата 5000 лв. по РКО 70/01.06.2011г.; сумата 300 лв. по РКО 99/02.09.2013г.; сумата 600 лв. по РКО 100/19.09.2013г., или общо 24250 лв. Констатирани са две върнати суми: 500 лв. на 23.09.2010г., и 620 лв. на 28.12.2012г. С оглед на това следва да се приеме, че невъзстановеният остатък от служебния аванс, получен от И.

С., е в размер на 23130 лв. Сумата се води като непогасено вземане в счетоводните книжа на кооперацията.

Видно от представените доказателства и изслушаната ССЕ, по изпълнително дело № 20167930400025 на ЧСИ Н.Д., с взискател „Г.” ЕООД и длъжник ПК „Н.”, на взискателя са изплатени: 657,64 лв., получени от продажба на акции, собственост на длъжника, и 15132,62лв., получени от ЧСИ М. С.а с основание: „наше и.д. 34/15 ПК Н., ваше 20167930400025”. Общият размер на изплатените суми е 15790,26 лева. Установено е, че ответникът е изтеглил от сметката на ПК „Н.” сумата от 12000 лв., получена от „Г.” ЕООД веднага след получаването й на 10.11.2015г., както и че сумата не е възстановена. Сумата от 15132,62лв. се води като непогасено вземане в счетоводните книжа на кооперацията.

Видно от изслушаната ССЕ, от разплащателна банкова сметка в банка ЦКБ, ответникът И. С. е изтеглил в периода 26.01.2016г.-08.07.2016г. суми в общ размер на 17836,13 лв. Не са налице разходооправдателни документи за изтеглените суми (гориво, храни и пр.), у същите не са възстановени на ПК „Н.”. Сумата се води като непогасено вземане в счетоводните книжа на кооперацията.

Не са установени нарушения при водене на счетоводните книги на ищеца ПК „Н.”. Не са ангажирани доказателства касовите книги на кооперацията да са манипулирани.

С Протокол от проведено общо събрание на кооператорите на ПК „Н.” на 17.05.2021г. е взето решение да бъде потърсена отговорност за вреди на бившия председател на кооперацията, И. С. С. за нанесени вреди в размер на 55648,75 лв.

По отношение на вземанията на ответника за трудови и др. възнаграждения, съдът счита, че същите са предмет на друго дело, приключило с влязло в сила решение. По силата на Решение № 260018/04.09.2020г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 474/2019г., потвърдено с Решение № 33/09.01.2022г. на Софийски апелативен съд по гр.д.

№ 3910/2020г., влязло в законна сила с Определение № 50198 по гр.д. № 2114/2022г. на Върховния касационен съд на 12.04.2023г., са отхвърлени като 3 неоснователни и недоказани предявените от И. С. С. против ПК „Н.”, гр.

Пирдоп, предявените: 1) иск за 26000 лева, представляваща частичен иск от 79747,62 лева неизплатено възнаграждение съгласно Договор от 30.04.2008г. и 10 бр. анекси към него, за периода август 2008г. до юли 2016г., както и 200 лева частичен иск за мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 72379 лева за периода май 2008г. – 01.07.2019г.; 2). Сумата от 1000 лева представляваща частичен иск за сума в размер на 7660,80 лв, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., както 100 лева, представляващи частичен иск за мораторна лихвана основание чл.

86 от ЗЗД в размер на 2266,32 лева за периода юли 2016г. до 01.07.2019г.; 3).

Сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск за 15321,60 лева, представляващи обезщетение за прекратяване на Договора от 30.04.2008г., ведно със 100 лева, представляващи частичен иск за мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 4532,64 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правоотношението между кооперацията и председателя й е организационно, подобно това на правоотношението между дружество с ограничена отговорност и неговия управител. Отговорността на председателя на кооперацията за причинени вреди е договорна (така напр. в К., А., „Кооперацията”, изд. „С.”, София 2021г., стр. 115). Предпоставка за реализиране по исков път на имуществената отговорност на председателя на кооперацията за вреди е наличието на взето решението на общото събрание на кооператорите за предявяване на този иск. Специалната имуществена отговорност на председателя на кооперацията произтича от съществуващите между него и юридическото лице два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на председателя, чието поведение възпрепятства управлението и от което са последвали вреди. Правото на кооперацията да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на председателя произтича от дейността му като орган на кооперацията, от осъществения фактически състав на т.н. "управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил кооперацията в лицето на върховния й орган да вземе решение за предявяване на иска срещу председателя, или респективно да се откаже да упражни това свое право.

Съдът следва да установи освен това дали не са настъпили обстоятелства, които препятстват реализирането на отговорността на председателя към кооперацията. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на председателя е допълнителният факт на евентуално взето решение от общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 17 от Закона за кооперациите за освобождаването му отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността на управителя е предоставена единствено в 4 компетентността на общото събрание. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен (т.напр. в Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК). Това решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на управителя, не е необходимо да се вземе изрично решение от общото събрание на дружеството, че управителят му не се освобождава от отговорност. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Така например в Протокол от 25.09.2023г. на общото събрание на кооператорите на ПК „Н.”, в т. 5 общото събрание е решило да не освобождава от отговорност досегашните членове на УС, КС и Председателя на кооперацията. С оглед на това претенцията за възстановяване на сумите по РКО в размер на 23130 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до пълното възстановяване на сумата, се явява основателна и доказана, като не са налице основания за освобождаването на бившия председател на кооперацията от отговорност.