Решение № 1119 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******* Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от ******* Вълков Търговско дело № 20231100902236 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 607а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), съответно чл. 625 вр. чл. 742 ТЗ.

Ищецът „Б.С.“ ЕООД твърди да е кредитор на ответникът „Б. 9“ ЕООД, което качество смята за установено с решение от 26.01.2023 г. по ВАД № 6/2022 г. по описа на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Сочи по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи да му се дължи сумата 344 394,16 лв., която сума е присъдена ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното у изплащане, а и да е присъдено обезщетение за забава през периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. в размер на 87 629,19 лв. и разноски в арбитражното производство размер на 18290,51 лв. Ищецът направил разноски и за издаване на изпълнителен лист в размер на 900,63 лв. За събиране на тези вземания срещу ответника било образувано изпълнително производство пред ЧСИ С.Я. под № 20238440400944, но вземанията не били погасени и към датата на иницииране на настоящото производство – 01.12.2023 г.Твърди се ответникът да не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, довело до спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Смята за налична и хипотезата на чл. 688 ал. 4 ТЗ при твърдение вземанията да не са погасени в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди се неплатежоспособността да датира от 02.07.2018 г., с която дата свързва забава на ответника по издадена проформа фактура № 0000000114/02.07.2018 г. Твърди да е налице и свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 ал. 1 от Търговския закон. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност срещу ответника.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик, писмено оспорва предявените искове. Смята за доказано 1 от заключението на вещото лице, че стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност са положителни стойности.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. Ц. от САК, оспорва счетоводството на ответника да е водено редовно, съответно да отразява действителното финансово състояние на ответника. Застъпва теза, че наличието на едни и същи кредитори през 2022 г. и 2023 г. обосновава извод за спрени плащания. По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. Е. О. от САК, поддържа предявените искове. Намира за доказана невъзможност ответникът в продължение на 3 години да изпълни установеното с арбитражното решение свое парично задължение.

Застъпва теза, че невъзможността в рамките на изпълнителното производство вземането да бъде погасено обуславя прилагане на презумпцията, че е в състояние на неплатежоспособност. Поддържа, че не са ангажирани оборващи го доказателства, а напротив смята експертизата да потвърждава състоянието на неплатежоспособност.

Претендират се разноски като е представен и списък. Оспорва търсените от ответника разноски да са били заплатени. Заявява, че с оглед направеното възражение за прекомерност също прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от ответника възнаграждение.

По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. Н. В. от САК, поддържа теза от експертизата да се вижда, че дружеството може да покрива всички свои задължения. Смята, че ищците не са доказали, че самото дружество е в несъстоятелност, позовавайки се на отсъствие на задължения към банкови институции, държавни органи и км работници. Претендират се разноски като е представен списък.

Противопоставя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че по т.д. № 310/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав е издаден изпълнителен лист въз основа на решение от 26.01.2023 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ за сумите 344 394,16 лв. – главница по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане на смутаа, сумата от 87 629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. разноски по арбитражното производство от 18290,51 лв. и съдебни разноски в производство по чл. 405 ал. 3 ГПК в размер на 900 лв.

От заключението на вещото лице Г. се установява, че дейността на ответното дружество основно е финансирана с привличане на дългосрочни финансови заеми, каквито са били и предоставяни от дружеството. Отчитаните краткосрочни вземания са формирани основно през 2019 г. и 2020 г. с указан източник – „Други вземания“.

Вещото лице установява редовно погасяване на дългосрочните задължения.

Ответникът не е осчетоводил като свое задължение присъдените вземания в полза на ищеца.

С оглед принципа за документална обоснованост на счетоводните записи (чл. 3 ал. 3 от Закона за счетоводството) предпоставка за отразяване на стопанската операция предполага представен на ответника документ, съдържащ реквизитите по чл. 6 ал. 1 ЗСчет. Предвид 2 предмета на стопанската операция, формираща това задължение – извършване на възложена работа срещу възнаграждение и с оглед правилото на чл. 259, чл. 263 и чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 26 ал. 1 т. 3 ЗСчет. сключеният договор сам по себе си не поражда парично постъпление.

То произтича от надлежно изпълнение на възложената работа при предписано качество в чл.

261 ал. 1 ЗЗД. При тези съображения съдът споделя формирания от вещото лице извод, че едва приетата работа при документално удостоверен размер на следващото се възнаграждение, обуславя отразяване както на вземането в счетоводството на изпълнителя, така и задължението в счетоводството на възложителя. Страните обаче не спорят, че работата не е била документално удостоверена, което се установява и от вещото лице, а и от арбитражния съд.

Арбитражният съд е признал вземане за ищеца, включващо като елемент и публичното вземане за данък върху добавената стойност. От това следва, че ищецът е регистрирано по този закон лице, ангажиращо го да удостовери възникналото данъчно събитие с нарочен документ – чл. 113 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Този специален закон утвърждава специфични правила за удостоверяване на облагаемата сделка, пряко рефлектиращо върху съдържанието на стопанската операция.

Предвид очакваното от закона представяне на действителния финансов резултат, изводим от гарантираните според правилата активи на дружеството, включеният в цената елемент – задължение за ДДС, който и специалният закон изисква за надлежното му разграничаване от собственото имущество и нормативно предписани условия за третирането му в контекста на отношенията с бюджета (чл. 71 ЗДДС). От публично достъпния регистър се установява, че ответникът е регистрирано по ЗДДС лице. Понеже издадената данъчна фактура удостоверява наличие на публично задължение и предпоставя въздействие върху финансовото му състояние получателят на данъчна фактура, когато е регистрирано по ЗДДС лице, дължи да я отрази в нарочен регистър и отрази влиянието й върху финансовото му състояние независимо от паричното постъпление. Специалният закон предвижда нарочен ред за корекция на документирана облагаема сделка, ако и когато документираното плащане се окаже недължимо (чл. 115 ЗДДС). Ищецът обаче не твърди да е издал и предал на ответника данъчна фактура, а видно от . Както отбелязва и вещото лице проформафактурата не отговаря на специалните изисквания на ЗДДС, за да удостовери документално стопанската операция, поради което издаването й не обосновава задължение за осчетоводяване на стопанската сделка предвид невъзможността да бъде отразено действителното влияние на стопанската операция върху финансовото състояние на получателя.

Вещото лице установява, че през 2022 година ответникът е осчетоводил капиталови разходи в това число и 344136,16 лв., който, въз основа на възпроизведените от вещото лице счетоводни записи, позволява свързване на вложените средства с довършителни работи върху вилна сграда с адрес: гр. София, кв. Б., ул. ******* (стр. 8 от коридигарана допълнителна съдебна финансово-икономическа експертиза вх. № 59616/27.05.2024 г.).

Вещото лице констатира осчетоводени от ответника плащания по договор от 16.07.2017 г., каквито е установил и арбитражният съд. От мотивите на арбитражното решение обаче следва, че установената като незаплатена работа касае различен обект – вилна сграда с адрес „******* ******* (според уточненото с анекс от 13.06.2018 г.). Арбитражният съд е установил и неразплатените работите да са били извършени съответно към 30.06.2018 г. и 3

31.07.2018 г. Отразеният идентификатор позволява извод за идентичност между така идентифицираните постройки, но както от констатацията на вещото лице, така и предвид установеното от арбитражния съд сочи на извършено плащане по част от множеството съставени актове. При тези данни настоящият състав не намира основание за фактически извод, че отразеното през 2022 г. увеличение на актива касае именно присъдената сума.

Значителната близост в размера на сумата не е достатъчна.

Отсъствието на документална обоснованост в указания смисъл определя като основание за отчитане на признатото от арбитражния съд вземане едва при влизането в сила на постановеното решение. В тази връзка именно, и от представената от ищеца сметка 445 се установява осчетоводено вземане едва през 2023 г. въпреки установеното изпълнение през 2018 година въз основа на подлежащ на изпълнение акт. Ето защо съдът възприема мнението на вещото лице, за отчитане на въздействието върху имущественото състояние през този отчетен период.

Не се спори и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство под № 20238440400944 при ЧСИ С.Я.. Видно от представената в копие и неоспорена от ответника покана за доброволно изпълнение, препис от нея е връчена на ответника на 19.04.2023 г. Видно от съдържанието на поканата в кръга на правомощията си съдебният изпълнител е остойностил и допълнително формирано задължение за лихва, а и приети в изпълнителното производство вземания за разноски при общ размер от 494896,36 лв.

Ответникът не оспорва идентифицираното от вещото лице основание за прекласификация на значителната част от отчитаните краткосрочни вземания. Такива се явяват вземанията, чието изпълнение ответникът може да изисква. Договореният срок изключва възможността ответникът да разчита на тези средства, за да ги използва за погасяване на изискуемите негови парични задължения. При тези съображения настоящият състав приема предложеното от вещото лице редуциране стойността на краткотрайните активи за непосредствено изследвания период 2022 г. и 2023 г. Видно от обосновката на заключение вх. № 73296/26.06.2021 г. При тези съображения съдът възприема за изводимо от доказателствата по делото финансово състояние за ответника, обуславящо възприетите в практиката критерии за оценка на платежоспособността му както следва Коефициент / период към

31.12.2023г. към

31.12.2022г. към

31.12.2021г.

Към

31.12.2020 г. към

31.12.2019 г.

Обща ликвидност

0,14

7,06

0,97

136,27

1,09

Бърза ликвидност

0,14

7,06

0,97

136,27

1,09

Незабавна ликвидност

0,01

0,12

0,03

0,16

0,02

Абсолютна ликвидност

0,00

0,004

0,01

0,16

0,01