Определение № 2471 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 05.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501952 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба, депозирана от „АРТЕМИДА БСИ“ АД срещу определение № 1387/26.03.2026 г., постановено по т. д. № 1642/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на САС за разглеждане на въззивната му жалба, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. В срока за внасяне на дължимата държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба е отправил искане за освобождаване от заплащането й на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради финансови затруднения. Съгласно практиката на ЕСПЧ и българските съдилища е допустимо юридически лица да бъдат освобождавани от заплащане на държавна такса. В случая дължимата държавна такса е висока, а дружеството изпитвало финансови затруднения и не можело да я плати, което не следва да води до лишаването му от процесуални права. Счита, че СГС е следвало да проучи финансовото състояние на дружеството, да му укаже да представи документи, ако са необходими до съда и да го освободи от заплащане на дължимата държавна такса. Моли съда да отмени обжалваното определение и задължи СГС за направи проучване на финансовото състояние на дружеството и да го освободи от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 72/19.01.2026 г. съдът се е произнесъл по иска, предмет на делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен 1 предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „Артемида БСИ“ АД.

С разпореждане № 1992/05.03.2026 г. съдът е указал на жалбоподателя м едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 7 064, 95 евро.

В рамките на определения срок жалбоподателят е депозирал молба за освобождаване от заплащате на държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради финансови задължения. Поддържа, че таксата е в голям размер, а дружеството изпитва финансови затруднения и не може да я плати.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на САС за разглеждане на въззивната му жалба, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че освобождаването от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК е предвидено като възможност за страни в процеса – физически лица, поради което разширителното й тълкуване, позволяващо приложение и по отношение на търговски дружества, е в нарушение на правния ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С трайно установената практика на ВКС се приема, че гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл.83, ал.1, т.4 ГПК, на чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то държавна такса се дължи по силата на общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 ГПК. На основание чл.83, ал.2 ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Нормата на чл.83, ал.2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани.

Правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС. В практиката на СЕС - решение от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С - 69/14 и С-571/16, се приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и / или разноските за адвокатска помощ в производство по 2 такава жалба. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, включително доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски.

В разглеждания случай дължимата държавна такса за въззивно обжалване възлиза на 7 064, 95 евро. Жалбоподателят е търговец, което предполага извършване на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, поради което не може да се направи извод, че заплащането на такса в посочения размер ще съставлява непреодолимо препятствие за жалбоподателя да постигне признатата от закона легитимна цел на отмяна по реда на въззивното обжалване на решението, с което е уважен предявения срещу него иск. Следва да се отбележи, че както пред СГС, така и в настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за актуалното му финансовото му състояние. Също така въз основа на последния вписан ГФО не може да се направи извод за невъзможност дружеството да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване. С оглед на това се налага изводът, че не са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса. (определение № 80 от 13.05.2020 г. по ч. т. д. № 1358/2019 г., на ВКС, ТК, І ТО; определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Отделен е въпросът, че наличието на невъзможност на търговец да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита - подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 49594/09.04.2026 г., депозирана от „АРТЕМИДА БСИ“ АД, ЕИК 121547109, с адрес гр. София, ул.

„Бигла“ № 4, ет.5, офис 9, срещу определение № 1387/26.03.2026 г., постановено по т. д. № 1642/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, като 3 неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4