Решение № 879 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20117591 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 30414/2019 г. и съединеното гр. д.

№ 45946/2019 г. на 161-вн състав на СРС е признато за установено по предявения от В.М.А., починал в хода на процеса и заменен от С. В. А., ЕГН **********, Р. В. А., ЕГН **********, и В. М. А., **********, против „Електрохшвд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК; че ищците не дължат на ответника (по 1/3 ид.ч. за всеки ищец) от сумата от 515,89 лв., начислена във фактура № 0154185982/04.09.2014 г. за клиентски № З00040982890 за имот в гр. София, ул. „******** № 10, въз основа на констатации след проверка по констативен протокол № 1010070/01.04.2014 г.

Със същото е отхвърлен предявения от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, против В.М.А., починал в хода на процеса и заменен от С. В. А., ЕГН **********, Р. В. А., ЕГН **********, и В. М. А., **********Гиск с правно основание чл.

79 ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят сумата от 515,89 лйв., начислена във фактура № 0154185982/04.09.2014 г. за клиентски № 300040§82890да имот в гр. София, ул. „******** № 10, въз основа на констатации след проверка по констативен протокол № 1010070/01.04.2014 г. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

По делото е депозирана въззивна жалба от 29.03.2024 г. от ответника "Електрохолд Продажби" ЕАД срещу решението, с което СРС е е уважил отрицателния установителен иск за сумата от 1 728.12 лева, получено на 08.03.2024 г., в законовия двуседмичен срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски, за които прилага списък по чл. 80 ГПК.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, а исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с 1 който я оспорва като неоснователна и недопустима. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа иправна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже правен интерес, оправдаващ предявяването на иска. Такъв ще бъде налице, когато извънсъдебно има възникнал правен спор, т.е. противоречие в схващанията на страните относно техните права и задължения помежду им.

Дори при липсата на извънсъдебен спор, правен интерес по предявен отрицателен установителен иск има, ако в хода на процеса ответникът оспори иска, или дори ако го признае - в последния случай ищецът може да иска постановяване на решение при признание на иска, като спорът е относно дължимите разноски.

В случая ответникът е оспорил исковете и правен интерес от предявяването им и разглеждането им от съда е налице.

По основателността на исковете в тежест на ответника е било да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищците вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищците определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на процесната сума, респ. че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради нередности при работата на електромера, довел до неизмерване изцяло или отчасти на консумираната електрическа енергия.

По делото е обявено за безспорно, а и от приетото заключение на съдебнотехническата експертиза се е установило, че претендираната от ответника извънсъдебно от ищците сума (чрез фактурирането на сумата на името на първоначалния ищец, който е бил титуляр на партидата за имота в гр. София, ул. „******** № 10) за главница от 515,89 лв. по фактура № 0154185982/04.09.2014 г. е начислена като корекция на електрическа енергия по раздел IX ПИКЕЕ (2013), като въз основа на констативен протокол № 1010070/01.04.2014 г. по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода от 90 дни преди датата на проверката в размер на 2995 kWh.

С оглед на изложеното и твърденията на страните спорно по делото, на първо място, е било обстоятелството налице ли са били предпоставките, даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период, както и дали една такава едностранна корекция е законосъобразни.

Пред първоинстанционния съд, към момента на проверката на електромера на ищците са били приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21. ал. 1, т. 9 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Посочените Правила са влезли в сила от 16.10.2013 г., на която дата са обявени по реда на чл. 83, ал. 2 ЗЕ на електронната страница на ДКЕВР. Съгласно чл. 72 АПК те влизат в сила чрез обявяването им по реда, по който е започнала процедурата по издаването им, т.е. на страницата на ДКЕВР, което е станало на 16.10.2013 г. С изменението на чл. 13, ал. 8 ЗЕ със ЗИД ЗЕ (бр. 54 ДВ от 2012 г.) е отменено задължението за обнародване на актовете по чл. 83 ЗЕ в Държавен вестник, при което и влизането в сила на съответния акт не се свързва с това обнародване. В същия смисъл е и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, според който Правилата по ал. 1, т. 4-6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

В мотивите на решенията си ВАС приема, че ПИКЕЕ (2013) са приети при неспазване на чл. 26, ал. 2 ЗНА, ред., ДВ, бр. 46/2007 г., а именно: преди внасянето на проекта на ПИКЕЕ съставителят на проекта не е публикувал на интернет страницата на ДКЕВР мотивите и доклада на проекта за нормативен акт. На фактически изводи в съдебен акт на 2 съд по друго дело гражданският съд няма забрана да се позове. Теорията отдавна е установила, че това е допустимо (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес.

С., 2007, е. 185-186). Вярно е, че доказателствената сила на съдебно потвърдените или съдебно отречените факти по други дела е много слаба, тъй като доказването е помощта на съдебни констатации по друго дело е непряко доказване. Вярно е, че ищците не са били страна по делото на ВАС, но съдът намира, че може да се позове на констатациите на административния съд в мотивите на съдебното решение, които е нищо не са опровергани по настоящото дело и които изобщо не се оспорват от нито една страна. Така гражданският съд приема, в съгласие е констатациите на ВАС, че ПИКЕЕ (2013) - в тяхната цялост - са процесуално незаконосъобразни.

Настоящият съдебен състав споделя мнението на Софийски районен съд, че незаконният нормативен административен акт не може да бъде правно основание за разместване на блага между частноправни субекти, нито за пораждане, изменение или погасяване на граждански субективни права, тъй като в частното право незаконното не може да поражда права, освен ако няма норма, предвиждаща противното. Специално при административни актове следва да се подчертае разликата е индивидуалните и общите административни актове, от една страна, и нормативните административни актове, какъвто е ПИКЕЕ (2013), от друга.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че предявеният отрицателен установителен иск за установяване, че ищците не дължат претендирало въз основа на корекция по ПИКЕЕ (2013) вземане за доначислена енергия е основателен и е уважен.

С оглед на така установеното съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд, с което е признато за установено, по предявения от В.М.А., починал в хода на процеса и заменен от С. В. А., ЕГН **********, Р. В. А., ЕГН **********, и В. М. А., **********, против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК; че ищците не дължат на ответника (по 1/3 ид.ч. за всеки ищец) от сумата от 515,89 лв., начислена във фактура № 0154185982/04.09.2014 г. за клиентски № З00040982890 за имот в гр. София, ул. „******** № 10, въз основа на констатации след проверка по констативен протокол № 1010070/01.04.2014 г.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно.

По осъдителния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: 1) между страните съществува валидно облигационно отношение за процесния имот през процесния период; 2) обектът е присъединен към електропреносната мрежа; 3) е доставил на ответника твърдяното количество електроенергия; 4) е налице основание за разпределяне на отчетените с електромер количества електроенергия за три години назад. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, ако твърди такива.

По делото не се спори, че ответното дружество е електроразпределително, както и че процесният имот, находящ се в гр. София, ул. „******** № 10, е в обхвата на територията, на която "Електрохолд Продажби" ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа.

За процесния период действащи са правилата на ЗЕ, ПИКЕЕ (Издадени от 3

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Обн. ДВ. бр. 98 от 12 Ноември 2013 г., отм. с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС – ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Процесният период предхожда постановения съдебен акт, поради което ПИКЕЕ са приложими.

Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

Съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС енергията, в т. ч. и електрическата, е движима вещ, като един от индивидуализиращите белези е нейното количество. То се измерва със средства за търговско измерване (СТИ), които съгласно чл. 120 ЗЕ са собственост на разпределителното или преносното предприятие. Същото е предвидено и в чл. 28 и 29, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, като само по изключение в предвидените в ЗЕ и Наредба № 6/2004 г. случаи потребителят може да е собственик на СТИ.