Решение № 4486 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501858 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19496 от 27.11.2023 г. по гр.д. № 19557/2023 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД срещу „Ситония Транс 2000” ЕООД иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „Ситония Транс 2000” ЕООД дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД сумата 350 лв. - неустойка и сумата 4,38 лв. - обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г.

Решението е обжалвано от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че клаузата в сключения между страните договор за комбинирани услуги, предвиждаща възникване на задължение на купувача за неустойка, ако след изтичане на срока на договора и превръщането му в безсрочен, същият едностранно го прекрати не по реда на чл. 4, ал. 3 от договора – с 30 дневно предизвестие, а чрез избиране на друг доставчик на услугите, е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че след като при сключването на договора ответникът е задължил ищеца да му доставя количество ел. енергия, то при смяна на координатора, респективно излизане от координиращата група, доставчикът е отговорен за настъпилия небаланс в тази група и за него възниква възможността или да закупи и впоследствие да продаде осигурената ел. енергия, но по цени за излишък /т.е. на загуба/, или 1 да откаже закупуването й, но да отговаря пред съответния производител за вреди. И в двата случая неизпълнението на поетите от участника в балансиращата група задължения било предпоставка за понасяне на вреди от координатора в лицето на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, независимо дали договорът е срочен или не. Въз основа на тези съображения въззивникът счита, че клаузата на чл. 19, ал. 3 от процесния договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка във фиксиран размер, е действителна и поражда задължение за ответника да му заплати претендираната неустойка в размер на 350 лв.

Изтъква, че така предвидената в договора неустойка има обезпечителна функция – имаща за цел да рестриктира участника за точно и добросъвестно изпълнение на поетите задължения, поради изискванията на ПТЕЕ; обезщетителна функция – с оглед покриване на вредите, които понася страната по договора в резултат на неправомерното и недобросъвестно поведение на участника; и санкционна функция – с оглед на факта, че участникът съзнателно е допринесъл за реализирането на вредите като не е изпълнил задължението си да уведоми в едномесечен срок, че желае да прекрати договора, преди да инициира смяна на продавач или координатор.

С писмения си отговор въззиваемият „Ситония Транс 2000” ЕООД оспорва жалбата.

Счита за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че претендираното от ищеца вземане се основана на нищожна клауза за неустойка по договора за комбинирани услуги.

Изтъква, че единствената цел на клаузата за неустойка е облагодетелстване на икономически по-силната страна по договора чрез получаване от нея на парично плащане без да е престирала насрещно, и без да е налице каквото и да било неизпъление на задължения на насрещната страна. Сочи, че текстът на договора бил изготвен по типови образци, които ищецът налагал на своите съконтрахенти, върху които последните нямали възможност да влияят. Налагайки по този начин условията си, в т.ч. и спорната неустойка, ищецът си осигурявал получаване на парична сума без да е налице неизпълнение на задължения на другата страна и в нарушение на принципа на насрещност и еквивалентност на престациите, с оглед на което тази неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, с която срещу „Ситония Транс 2000” ЕООД са предявени искове за признаване за установено, че „Ситония Транс 2000” ЕООД дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД сумата 350 лв., представляваща неустойка по чл. 19, ал. 3 от договор за комбинирани услуги № МПМТ 2008001549/06.08.2020 г. за покупкопродажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, и сумата 4,38 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62261/2022 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

2

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е било клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер 32Z103000380641J, находящ се на адрес гр.

София, пл. „*********, по силата на сключен между тях договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2008001549 от 06.08.2020 г. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, като съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 същият бил продължен за неопределен срок. Ищецът твърди, че получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.08.2022 г. за обект с ид. номер 32Z103000380641J. Тази смяна довела до прекратяване на договора. В чл. 19, ал. 3 от договора било уговорено, че при прекратяване на договора по чл. 18, ал. 1, б. „б”, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект и по Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350 лв. На 31.08.2022 г. до ответника било изпратено уведомление за дължимата неустойка, която следвало да бъде заплатена в срок до 10 дни, съгласно чл. 19/5/ от договора. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника същият имал неизплатени задължения в размер на 350 лв. – главница за неустойка на основание чл. 19/3/ от договора, ведно с мораторна лихва за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 4,38 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че стопанисвал заведение за бързо хранене и в началото на м. август 2020 г. подписал с ищцовото дружество договор за доставка за срок от 12 месеца. Във въпросният обект ответникът бил под наем. В срока на действие на договора поради Ковид пандемията обектът бил многократно затварян от държавните власти, което наложило ответникът да спре дейността си и да затвори заведението поради независещи от него обстоятелства. Сключеният от ответника договор за наем за процесния обект бил прекратен със споразумение със собственика на обекта от 14.07.2021 г., след което той напуснал обекта. Собственикът на обекта впоследствие търсил нов наемател и намерил такъв след 1,5 години, след което той прехвърлил партидата на името на новия наемател, без знанието на ответника. Ответникът твърди, че е изпълнявал задълженията си по договора в целия период на действието му като е заплатил всичко дължимо за този период. Изтъква, че е след като е договорът за наем му е бил прекратен и той е напуснал обекта, не следва да дължи неустойка. Твърди, че е уведомил управителя на ищцовото дружество, че е напуснал обекта и договорът му следва да бъде прекратен без неустойка.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и наведените възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземане на ищеца за сумата 350 лв., представляваща договорна неустойка, дължима на основание чл. 19, ал. 3 от сключения 3 между страните договор за комбинирани услуги /за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО Маркетинг Тренд МС+”/ - поради осъществена от купувача смяна на координатора на балансираща група, и за сумата 4,38 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на дължимата неустойка за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение /респ. пълно неизпълнение или неточно изпълнение/ и уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение.

Безспорно е установено, че на 06.08.2020 г. между ищеца, като продавач на ел. енергия и координатор на стандартна балансираща група, и ответника, като купувач от друга, е сключен договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО Маркет Тренд МС+”. По силата на този договор продавачът се задължил да продава и доставя на купувача активна електрическа енергия в обекта, посочен в Приложение № 1 към договора – кафе аперитив/бистро, находящо се в гр. София, пл.

„*********, срещу цена, определена по начина, предвиден в чл. 11 от договора. Продавачът в качеството си на координатор на стандартна балансираща група е поел задължение да регистрира купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ.

Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от началото на доставката на ел. енергия до обекта, посочен в Приложение №1, за който е получено потвърждение от мрежовия оператор за смяна на координатор съгласно ПТЕЕ – чл. 4, ал. 2. В чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено, че в случай че до 1 месец преди изтичането на срока на договора никоя от страните не уведоми другата страна, че желае прекратяване на договора с изтичане на срока му, договорът се счита продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30 дневно писмено предизвестие.

Не е спорно, че ищецът е доставял ел. енергия в процесния обект, предмет на договора, и е регистрирал ответника-купувач като участник в стандартна балансираща група. Не са налице доказателства ответникът да е отправил до ищеца писмено предизвестие в срока по чл. 4, ал. 3 от договора за неговото прекратяване, с оглед на което съгласно посочената разпоредба договорът е продължен за неопределен срок.

В чл. 18 от договора са предвидени отделните основания, водещи до прекратяване на договора, и те са: при отправено 30 дневно предизвестие от всяка от страните; взаимно съгласие на страните, изразено писмено; получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор вследствие на инициирана от купувача и/или упълномощено от него лице процедура по смяна на координатора на балансирща група, считано от датата, от която се осъществява промяната и обектите по Приложение № 1 вече не са част от балансиращата група на продавача и координатор- чл.

4

18, ал. 1, б. „б”; с писмено уведомление от продавача и координатор до купувача – в случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 и чл. 13, ал. 3 /при неполучаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяна на координатора в срок до 3 дни от влизане в сила на договора, при наличие на съществуващ между страните друг договор за покупко-продажба на ел. енергия за обекти от приложение № 1, и при забавено плащане на дължими суми от купувача/, както и при промяна на собственика/ползвателя/наемателя на обектите от приложение № 1, ако тази промяна води до невъзможност за изпълнение на договора или продавачът няма интерес от продължаване на действието му; от купувача – с 30 дневно предизвестие при извършена от продавача промяна на размера на фиксираната административна такса; както и от всяка от страните – при неподновяване и отнемане на лицензията на продавача, откриване на производство по ликвидация, обявяване в несъстоятелност или прекратяване на някоя от страните без правоприемство, и настъпване на непреодолима сила, причиняваща забавяне изпълнението на договора с повече от 60 дни.