Решение № 656 от 08.11.2019, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 656 08.11.2019 г. гр.

Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд -Търговище Девети състав

На двадесет и трети октомври 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело

№ 1108 по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове – за неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване и е работил при същия работодател през последните 10 години – обезщетението в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, в размер на 3360 лв., с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и за лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до 01.07.2019г. в размер на 165 лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска-27.06.2019г. до окончателното изплащане.

Ищцата В.Е.К. твърди в исковата си молба, че работила при ответното дружество

„Сенифера-62-голд“ ЕООД-Търговище на длъжност „ххххххххх“ от 01.08.2017г. до 02.01.2019г. Със заповед № 15/02.01.2019г. трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 02.01.2019г. – по взаимно съгласие, изразено писмено от страна на работодателя, на осн. чл. 325 т.1 от КТ. Ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и и е отпусната пенсия, считано от 30.12.2018г. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено да и се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ , не е посочен конкретен размер. Към момента на подаване на исковата молба това обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ не и е изплатено.

Ищцата счита, че обезщетението, което и есе дължи е в размер на 6 брутно трудови възнаграждения или общо 3360 лв. За времето от 01.02.1999г. до 01.08.2017г. е работила в „Рутин“ ЕООД със собственик и управител Р.И. И.. На 01.08.2017г. /датата е посочена в трудовата и книжка – стр.19, като дата на постъпване в „Сенифера-62-Голд“ЕООД/ е подписала нов трудов договор по настояване на работодателя, без да и се обяснят причините. Едва при пенсионирането си видяла, че новия трудов договор № 15/01.08.2017г. е с друг работодател –

„Сенифера-62-Голд“ ЕООД, като е подписан за директор от същото лице – Р.И..

През цялото време обаче – от

01.02.1999г. до 02.01.2019г. ищцата останала да работи на същото работно място, на същата длъжност и със същите функции. Двете фирми имат един и същ предмет на дейност, един и същ КИД и един и същ адрес, а представляващата като управител на „Сенифера-62-Голд“ ЕООД е обикновена работничка като ищцата, работи също като нея на шевна машина и никога не е участвала в управлението. Именно поради тези последните обстоятелства , както ищцата, така и останалите работници изобщо не са разбрали, че част от работещите се водят като назначени работници в едната фирма, а друга част се водят като назначени работници в другата фирма.

Работата е еднаква за всички, ръководи се от едни и същи хора. Ищцата счита, че по отношение на нея са приложими предпоставките по чл.123 ал.1 т.7 от КТ- за преотстъпване на част от работата на едно предприятие – на друга и с оглед на това и на осн. чл.123 ал.2 от КТ следва новият и работодател – ответникът да носи имуществена отговорност за дължимото и обезщетение в пълен размер на 6 брутни заплати. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати обезщетение в размер на 6 брутни заплати т.е. общо 3360 лв., на осн. чл.222 ал.3 КТ във вр. чл. 123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ и сумата от 165 лв. , представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2019г. до 01.07.2019г., на осн. чл.86 ЗЗД., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска-27.06.2019г. до окончателното изплащане. Ищцата редовно призована се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. А.Н. ***, която заяви, че едва след предявяване на иска ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на две брутни заплати, поради което претендира разликата т.е. четири заплати от обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Няма искане за заплащане на разноски по делото.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за недопустими и евентуално за неоснователни. Твърди, че е превел по банков път по сметка на ищцата всички дължими обезщетения ведно с лихва – това е видно от представеното копие от платежно нареждане от 10.07.2019г.

/след завеждане на исковата молба/ за преведена сума в размер на

1049.17 лв., като основание за превод – обезщ. По чл.222 ал.3 от КТ и законна лихва. „Сенифера-62-Голд“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 17.07.2017г. и няма как ищцата да е била назначена да работи в него преди тази дата. Няма доказателства за правоприемство между „Сенифера-62-Голд“ ЕООД и „Рутин“ ЕООД, и двете са действащи предприятия. Р.И. И. като директор на „Сенифера-62-Голд“ е упълномощен да изпълнява част от управленските функции на управителя Р.Й.Н.. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Цв. И.

***, който поддържа писмения отговор, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Представени са писмени бележки в срока по чл.149 ал.3 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от извлечения и справки от Търговския регистър: „Рутин“ ЕООД, ЕИК *********, с основна икономическа дейност от КИД:1822 – производство на облекло, вкл. кожено-горно, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, Индустриална зона, сграда на „Алгара“ ет.6, к.20, с управител : Р.И. И. , е вписано на 23.06.2008г., а „Сенифера-62-голд“ ЕООД,

ЕИК *********, с основна икономическа дейност от КИД: 1413 – производство на горно облекло, без работно, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, Индустриална зона, сграда на „Алгара“ , с управител : Р.Й.Н., е вписано на 17.07.2017г. От представеното заверено ксерокскопие от личната трудова книжка на ищцата и от извършената в открито заседание служебна констатация по оригиналната трудова книжка се установи безспорно, че трудовият и стаж в „Рутин“ ЕООД-търговище е от 01.02.1999г. до 01.08.2017г. т.е. 18 години, 06 месеца и 0 дни, като заеманата длъжност е „шивачка“ в организационно звено – Шивашки цех, а трудовият и стаж в

„Сенифера-62-голд“ ЕООД е от

01.08.2017г. до 02.01.2019г. т.е. 1г., 5 м. и 1 ден, като заеманата длъжност е „ххххххххх“ в организационно звено „Шивашки цех“. Съгласно представения трудов договор № 15/01.08.2017г. ищцата е назначена в „Сенифера-62-голд“ ЕООД, считано от 01.08.2017г. на длъжност „ххххххххх“ , с място на работа Шивашки цех, с трудов стаж по настоящата длъжност: 18г., 07м., 00 дни; за неопределено време; при пълно работно време – 8 часа, с основно трудово възнаграждение-минималната работна заплата за страната и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 0.6%. Със заповед № 15/02.01.2019г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие на страните, изразено писмено/ , считано от 02.01.2019г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със „Сенифера-62-голд“ ЕООД, като е записано да и се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, но не е посочен конкретен размер. Както трудовия договор, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са подписани от директор - Р.И., за което той е бил упълномощен от Р.Й.Н. в качеството и на собственик на дружеството, видно от представеното от ответника пълномощно. С разпореждане от ТП на НОИ, ръководител „ПО“ от 01.02.2019г., на ищцата е отпусната, считано от

30.12.2018г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 207.60 лв. месечно т.е. тя е пенсионер. Няма спор между страните по делото, а и от представеното от ответника платежно нареждане за кредитен превод от 10.07.2019г. безспорно се установи, че след предявяване на 27.06.2019г. на иска на ищцата е преведена по банков път сума в размер на 1049.17 лв. с основание за превода: обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и законна лихва.

От показанията на св. И.С. се установи, че познава ищцата от 2014г. когато започнала работа в „Рутин“ като чистачка, а после била преназначена като гладачка в бригадата на ищцата. Тогава ръководител бил Р.И.. Имало едно събрание, на което казали на работниците, че ще се сменят имената на фирмите. Само им дали заповеди, че ги освобождават от едната фирма „Рутин“ и ги назначават в другата фирма –

„Сенифера“, като им обяснили, че това което имат да ползват като отпуск ще им бъде изплатено. Иначе работниците останали в същата сграда, на същото работно място, в същия колектив на работа, бригадирката останал същата и всичко си било така, както преди. Отначало не казали на работниците коя е новата собственичка, но по-късно се разбрало, че става дума за една моделиерка, работила на горния етаж, в по-специална бригада, където работят сака. Свидетелката работила до 28.02.2019г. и докато работила там тази новата собственичка на „Сенифера“, която всъщност е моделиерка си останала да работи на същото място.

От показанията на св. К.К. – съпруг на ищцата се установи, че през последните десет години преди пенсионирането и съпругата му е работила в едно и също предприятие, което си сменило фирмата, но съпругата му не си е сменила работата, нито работното място и колектива, все си работила като шивачка или както сега казват „оператор на машина“. Показанията и на двамата свидетели кореспондират с представената от ищцата като писмено доказателство – карта за специализиран превоз, издадена от „Рутин“ ЕООД, която тя е ползвала за придвижване с обществен транспорт до работното място през 2017г.-2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.222 ал.3 от КТ , при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Министерство на труда и социалната политика и Главна инспекция по труда с ГИТ № 0300/0015 от 18.04.2000 г. относно изискванията за получаване на обезщетенията в по-големи размери са установили в систематизиран вид четирите условия за получаване на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати и те са: 1. наличие на трудово правоотношение; 2. прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение; 3. придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и 4. работа на работника или служителя при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Между страните по делото няма спор, че за ищцата са налице първите три изисквания. Спорният момент е четвъртото изискване, защото според ответника –ищцата няма 10 години трудов стаж при него, а 1година, 5 месеца и 1 ден, като преди това е работила при друг работодател през тези последни 10 години от трудовия си стаж и следователно той не отговаря за правото на ищцата за обезщетение в размер на 6 брутни заплати по чл.222 ал.3 от КТ , произтичащи от трудовото и правоотношение. Същевременно ищцата се позовава на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя по силата на чл.123 ал.1 т.7 и ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.7 от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. А съгласно чл.123 ал.2 от КТ, в случаите по ал.1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. По смисъла на § 1 от ДР на КТ „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Съгласно § 2 от ДР на КТ „Предприятие“ е всяко място-предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ се касае във всички случаи, при които стопански субекти запазващи своята идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна, дали е временно или за постоянно. Съдържанието на това определение, изведено в Директива