Протокол № 532 от 03.06.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 532 гр. Смолян, 03.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Сирма Купенова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100528 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът А. Б., нередовно призован, не се явява. От адв. О. е постъпило писмено становище от 02.06.2025 г., с което моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца и нейно отсъствие, поради ползване на платен годишен отпуск. Не възразява да се даде ход на делото въпреки нередовото им призоваване. Поддържа предявените искове, оспорва писмения отговор. Няма възражения по проекта за доклад. Моли да се обяви за окончателен. Излага съображения по доказателствата Счита делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като не е изготвено и депозирано заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Моли делото да се отложи за друга дата за събиране на допуснатите доказателства, като се предостави възможност на вещото лице да изготви и депозира в срок заключение по възложената му ССчЕ

За ответникът РД „***“ - Смолян , редовно призован, се явява юриск.

***, редовно упълномощена.

Вещото лице С. Щ., нередовно призована, не се явява. Постъпила е писмена молба от същата за невъзможността й да се яви в с.з. поради смърт на неин близък.

Не е изготвено и заключението по назначената ССчЕ.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Юриск. *** – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Юриск. *** – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.

Поддържам писмения отговор.

На основание чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

С исковата молба ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „***" град Смолян към Главна дирекция „***" при МВР, в Граничен полицейски участък Рудозем на длъжност „старши полицай".

Твърди че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Твърди,че за времето от 01.11.2022г. до 31.03.2025г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен.

Ищецът твърди, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), като текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа 2 за всеки 24- часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсва.

Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т,е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.

По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период.

Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.

Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната 3 работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. В подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на ЕС .

Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд,което е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.

Твърди, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок, като на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Претендира лихва за забава за дължимото възнаграждение за периода от за периода от 24.08.2022г. до 28.02.2025г., като началната дата за изчисляване е 01.10.2022г., а крайната дата за изчисляване е 03.03.2025г.

Ищецът твърди, че за времето от 01.04.2022г. до 31.03.2025г. е бил командирован 30 пъти от РДГП-Смолян, ГПУ Рудозем до ГПУ ***, ГПУ Ивайловград или ГТГУ Средец и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е заплатено изцяло.

Твърди, че му е заплащано възнаграждение за 4 отработени часа на 4 отиване и 4 отработени часа на връщане, като разликата до 8-часова смяна не му е заплатена. За това време не му е заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време. Касае се за време за пътуване с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, като това време следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден той се явил на работа и е бил готов да престира труда си.

Твърди, че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания като се посочват такива.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.

Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица компенсаторни механизми като ги изброява.

Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово правоотношение.