Решение № 1145 от 12.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20245330113994 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.139 вр. чл.140 ал.1 т.1 вр. чл.149 СК.

Производството е образувано по искова молба на

********** ПРОТИВ Т. Х. П. ЕГН **********.

Х. И. П. ЕГН

Твърди се, че ищецът е баща на ответницата. Същият има и съпруга, с която от години е във фактическа раздяла.

Към момента ищецът се издържа само и единствено от пенсията си, която е в размер, по-нисък от МРЗ в страната. Ищецът е с влошено здравословно състояние повече от десет години. Проблемите му се задълбочават, като няма средства, с които да поеме редовните си потребности за медикаменти, храна и битови разходи. Единственият му доход е от пенсия.

Поради влошеното здравословно състояние на ищеца са се увеличили и разходите за домакинството му,същият постоянно има нужда и от медикаментозно лечение.

Същевременно ответницата е жена на средна възраст - здрава и работоспособна. Доколкото е известно на ищеца,същата работи като ****.

Получава трудово възнаграждение над минималния размер за страната.

1

Допълнително й се начисляват средства за опит и стаж. Тя не е осъждана да заплаща издръжка и няма други лица, на които да дължи издръжка. Има законовото задължение да издържа баща си, тъй като последният е с влошено здравословно състояние и не може да се издържа от доходите и имуществото си, разчита само на своята пенсия.

Твърди се, че ответницата отказва доброволно да изплаща издръжка на баща си, въпреки че многократно е уведомявана за неговата нужда от такава.

Ето защо от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на своя баща в размер на 350лв., считано от подаване на исковата молба пред съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за изминал период от време - за периода от 09.08.2023г. до 09.08.2024г.в същия размер от 350лв. месечно . Твърди се, че ответницата има възможност да заплаща такава издръжка.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от приетата по делото справка за родствени връзки / л.33-35/ се установява ,че ищецът е баща на ответницата.

Представена по делото в копие е рецептурна книжка на ищеца.

Приета е епикриза за лечение на ищеца в МБАЛ ,,,*****, ЕООД,видно от която в периода 14. 10. 2020-16. 10. 2020г. ищецът е хоспитализиран в здравното заведение за о. п. върху ***********, **************,насочен е към **** за д.

Представена по делото е извадка с цените на лекарствата по препоръчаното в епикризата лечение след изписването на ищеца .

Приет по делото е трудов договор на отв. П.,видно от който същата работи като ***** при месечно трудово възнаграждение от 933лв.

Приета по делото е справка от НАП-ТД-П. за доходи и имущество на страните .Видно от същата брутният доход на ответницата към края на 2024г. възлиза на 986,22лв, същата не притежава недвижими имоти и МПС.

Ищецът не притежава собственост върху недвижими имоти,ползвател 2 е на апартамент в гр. П.

От приобщената справка от ,,ГРАО,, се установява ,че ответницата няма ненавършили пълнолетие деца.

От приобщената справка от РЗОК –П. се установяват изписаните на ищеца лекарства и частта,която се поема за плащане от НЗОК.

От приетата справка от НОИ се установява ,че ищецът няма изплатени парични обезщетения за безработица,нито такива за временна неработоспособност, получаваната от същия пенсия към края на 2024г. възлиза на 909лв.

Приобщена по делото е справка от Агенция по вписванията за извършените разпоредителни сделки с недвижими имоти от страните ,като такива са налице само по отношение на ищеца .

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Съгл. разпоредбата на чл. 124 ал.5 СК :,,Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Съгл. чл.139 Ск: ,,Право на издръжка има лице,което е наработоспособно и не може да се издържа от имуществото си ,, , като издръжката може да се търси в следния ред от :

-деца и съпруг родители

-бивш съпруг

-внуци и правнуци братя и сестри

-дядо и баба и от възходящи от по-горна степен .

Съобразно СК ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им .Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, ведно със законната лихва .

Издръжка за минало време се дължи най-много за една година преди 3 предявяването на иска . .

Безспорно е по делото ,че ищецът е баща на ответницата,който понастоящем е вече **** и с влошено здравословно състояние Същият има единствен доход от пенсия в размер на 909лв. ,за която твърди да е недостатъчна с оглед нуждите му от лечение и ежедневни такива .

За преценка основателността на иска е необходимо е да се преценят фактите и обстоятелствата ,свързани с установяване на сложния фактически състав по чл.142 ал. 1 СК – нуждата от издръжка на ищеца от една страна, възможностите на ответницата от друга,респ. какъв размер издръжка,ако такава се дължи.

Безспорно ищецът има право на издръжка по силата на чл.140ал.1 т.1 СК и може да я търси от ответницата,която съгл. чл.141 т.2 е длъжна да я дава .

Правото и задължението да се дава и търси издръжка между тези лица обаче не са безусловни, а съгл. разпоредбата на чл.142 ал 1 СК зависят от нуждите на лицето,което има право на издръжка,и възможностите на лицето ,което я дължи.

Съдът отчита влошеното здравословно състояние на ищеца, доколкото в рецептурната книжка се съдържат доказателства за две х. з. на същия.

Липсват надлежни доказателства за сумите, които са му нужни ежемесечно,за да провежда лечението си. Представените извадки от интернет пространството за цени на изписаните му през 2020г. лекарства не могат формират извод,че такива ищецът приема и понастоящем,както и ,че закупуването им е изцяло в негова тежест .

Определено пенсията на ищеца за осигурителен стаж и възраст е напълно недостатъчна за задоволяване на всички житейски потребности храна,битови нужди,здравни разходи .Същият няма недвижими имоти, от които би могъл да реализира приход, притежава единствено право на ползване върху имот ,който осигурява жилищните му нужди.През годините назад е извършил разпоредителни сделки със свои недвижими имоти.

От своя страна ответницата също не притежава недвижими имоти, нито МПС . Работи като **** и реализира минимална работна заплата за страната , която в брутния си размер е почти равна на пенсията, получавана от нейния баща. Ищцата не притежава собствено жилище,нито право на ползване върху 4 такова,не притежава МПС ,майка е на едно дете , което понастоящем навършило пълнолетие . е

Съдът намира ,че така установеното по делото финансово състояние на ответницата и определя един твърде нисък жизнен статус и не и позволява да заплаща претендираната издръжка от ищеца,тъй като същата няма обективна възможност за това .Брутната и заплата от 980лв. е в значително по-нисък размер при приспадането на дължимите данъчни и осигурителни тежести.

Същата няма дори осигурена жилищна нужда,няма образование или професия ,които да и позволяват да реализира поне среден месечен доход и заплащането на издръжка на ищеца ,неин баща ,не е във възможностите и.

Относно искът по чл.149 СК – същият е допустим ,но неоснователен по същите съображения .И за този изминал период както нуждите на ищеца,така и доходите на ответницата са в сходен размер и изводът за неоснователност на иска остава непроменен.

Ето защо искът за присъждане на издръжка се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА Х. И. П. ЕГН **********, ПРОТИВ Т. Х. П. ЕГН

**********, С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.139 ВР. ЧЛ.140 АЛ.1 Т.1 ВР.149

СК, за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 350лв. на своя баща, считано от завеждането на исковата молба до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва , както и заплащане на месечна издръжка в същия размер за изминал период от време – за периода 09.08.2023-09.08.2024г .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

5