Определение № 3512 от 07.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3512 гр. Варна, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева И.а като разгледа докладваното от Геновева И.а Въззивно частно гражданско дело № 20263100501277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. срещу разпореждане № 10520/29.04.2026г., с което е върнато възражение вх. № 97652/21.11.2025г., подадено от длъжника срещу заповед № 4027/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, не е връчена на длъжника, поради което срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е започнал да тече. Съдебният изпълнител няма правомощие да връчва съдебни книжа, поради което и връчването му е „невалидно.“ Призовка му е била връчена от органите на МВР при влизане на територията на Република България.

Поддържа още, че в продължение на 34 години живее в чужбина и не е подписал ценната книга.

В частната жалба са направени следните доказателствени искания: 1./ за изискване на информация от Гранична полиция за установяване датата и ГПП, през което длъжникът е влязъл в Република България, превозното средство, с което е направил това лицето, което е придружавало жалбоподателя и от ОД на МВР за установяване адресната му регистрация; 2./ за ангажиране на гласни доказателства, чрез призоваване на лицето, което е придружавало жалбоподателя в деня на влизането му в страната, превозното средство и обстоятелството, че преди тази дата не е влизал в 1 страната.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. М., чрез адв. Д.

Й., с който се настоява за потвърждаване на атакуваното разпореждане и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Изтъква се, че заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е връчена надлежно от съдебен изпълнител при отказ, на осн. чл. 44, ал. 1 ГПК на 22.08.2025г., от който момент е започнал да тече едномесечен срок за подаване на възражение, който е изтекъл към 21.11.2025г. Счита направените доказателствени искания за неотносими.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на въззивна проверка са обстоятелствата постъпило ли е възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и дали то е подадено извън едномесечния преклузивен срок.

Исканията за събиране на писмени и гласни доказателства, следва да бъдат отхвърлени, тъй като обстоятелствата, които се цели да бъдат установени, са ирелевантни за настоящото производство.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В производството по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на Районен съд – Варна в полза на заявителя М. М. е издадена заповед № 4027/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Н. И. за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 30.08.2023г. с падеж на 01.10.2024г., както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 1 960 лв.

В изпълнение на задълженията по чл. 418, ал. 6 ГПК от ЧСИ Л. С., издадените по изпълнително дело № 20258950402060 покана за доброволно изпълнение, придружена от съдебните книжа по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на Районен съд – Варна, са връчени на длъжника на 22.08.2025г. при условията на отказ, на осн. чл. 44, ал. 1 ГПК.

Отразено е от връчителя, че на 22.08.2025г. същият е посетил адреса, разговарял е с адресата, който е отказал получаване на книжата. Отразено е изявление на адресата, че връчителят е част от „ОПГ за кражба на имоти.“

Удостовереното от длъжностното лице, което има право да връчи книжа, съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 6 ГПК удовлетворява изискването на чл. 44, ал.

1, изр. 4 и 5 ГПК.

С молба от 28.08.2025г., длъжникът е заявил по посочени от него 8 дела, 2 измежду които и ч.гр.д. № 8992/2025г. на ВРС искане за „обединяване на дела и отмяна на административните актове, поради съмнения за неправомерност.“ Настоява се за обединение на всички дела за общо разглеждане и назначаване на СГЕ, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С определение от 28.08.2025г. съдът е дал указание на длъжника да уточни изрично дали подава възражение по чл. 414 ГПК. Указанията са връчени лично на длъжника на 02.09.2025г.

С нова молба от 05.09.2025г. длъжникът е поискал да се изискат „оригиналните документи, да се извърши преразглеждане на делото“, което следва да спре „до изясняване на всички обстоятелства.“

Последвали са нови указания на заповедния съд с разпореждане от 11.09.2025г., връчени на 15.09.2025г. лично на длъжника, с цел да се уточни дали подава възражение по чл. 414 ГПК или счита, че са допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта за изпълнение, ведно с предупреждение, че при неизпълнение в срок ще приеме, че не е сезиран с възражение, а заповедта ще влезе в сила.

В дадения срок, изтекъл на 23.09.2025г., уточнение от страна на длъжника, не е постъпило.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 10 ГПК, е влязла в законна сила с изтичане на едномесечния преклузивен срок, започнал да тече от деня на връчването при отказ, удостоверен надлежно от връчителя, на осн. чл. 41, ал. 1, изр. 4 и 5 ГПК или от 22.08.2025г. и е изтекъл на 23.09.2025г., поради неподаване в срок на писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Подадените от Н. И. молби не съставляват възражения, защото посредством тях длъжникът не е оспорил вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

С нова молба от 21.11.2025г., длъжникът е поискал „анулиране на съдебното решение по ч.гр.д. № 8992/2025г.“ и ново разглеждане на делото.

По повод дадени му указания с разпореждане от 28.11.2025г., връчени на 02.12.2025г., ведно с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение в срок, с молба от 04.12.2025г., длъжникът е заявил за първи път, че оспорва вземането по заповед № 4027/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

Съобразявайки постъпилите книжа, съдът приема, че длъжникът Н. И., е оспорил вземането на издадената заповед с възражение, имащо характер на такова по 3 чл. 414, ал. 1 ГПК, подадено на 21.11.2025г., което е уточнено с молба от 04.12.2025г.

Доколкото възражението от 21.11.2025г. е подадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, към който момент заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410, т. 10 ГПК, е влязла в законна сила, на осн. чл. 416 ГПК, то възражението от 21.11.2025г., следва да се счита подадено след срока и подлежащо на връщане.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

При този изход на спора с право на разноски разполага ответната по частната жалба страна, която претендира адвокатско възнаграждение и представя доказателства за плащане в брой на сумата от 150 евро, което следва да й бъде присъдено, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. И. за изискване на информация от Гранична полиция за установяване датата и ГПП, през което длъжникът е влязъл в Република България, превозното средство, с което е направил това лицето, което е придружавало жалбоподателя и от ОД на МВР за установяване адресната му регистрация и за ангажиране на гласни доказателства, чрез призоваване на лицето, което е придружавало жалбоподателя в деня на влизането му в страната, превозното средство и обстоятелството, че преди тази дата не е влизал в страната.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10520/29.04.2026г., с което е върнато възражение вх. № 97652/21.11.2025г., подадено от длъжника срещу заповед № 4027/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 8992/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Н. Й. И., ЕГН **********, гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. М.

М., ЕГН **********, *********************** сумата от 150 евро /сто и петдесет евро/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5