Решение № 14140 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14140 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110152537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Б. Г. К. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 244,01 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 140,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Б. Г. К., в качеството й на собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Б. К., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1 244,01 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 140,29 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,12 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,95 лева - лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б. Г. К., чрез пълномощника си адв. Г. В. оспорва предявените искове като допустими, но по същество и частично неоснователни. Не оспорва, че е ползвала топлинна енергия в претендираните от ищеца количество и стойност, но възразява срещу дължимостта на вземанията, начислени за периода от м. май 2019 г. до 14.06.2020 г. с довод за погасяването им с тригодишна давност.

Намира за приложим именни кратният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера на вземанията като периодични плащания. По тези съображения ответницата отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Подпомагащата страна [фирма] (с предходно търговско наименование [фирма]) не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени установителни искове, имащи за предмет парични вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата, регулирано от публично известни Общи условия (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена 2 промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличие на основания за спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Както се изясни, в настоящото производство ответницата не оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката, респ. ползването на топлинна енергия до процесния имот.

За притежавани от Б. К. права по отношение на този имот свидетелстват и данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.

№ 0822057/26.03.1998 г., справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и протокол от 20.09.2002 г. от Общо събрание на ЕС с адрес: [адрес] с обективиран списък на етажните собственици, сочещи, че процесният имот – апартамент № 8, находящ се във вх. А на жилищната сграда е деклариран пред Столична община от лицето Г.К.К.. В декларацията е посочено, че деклараторът е изключителен собственик на имота на основание покупка с посочен документ за собственост - нотариален акт № 82, том I, дело № 12/17.01.1958 г.

Установява се, че в списък на етажните собственици, обективиран в протоколно решение от 20.09.2002 г. на ЕС от жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент № 8, за преминаване към индивидуално разпределение на топлинна енергия, като титуляр на партидата към ищцовото топлофикационно дружество с абонатен номер *** е вписано лицето Г.К.К. с посочен брой на радиаторите в имота 4 и 1 бр. водомер за топла вода.

Изяснява се, че Г.К. е починал на 27.05.2006 г. към който момент е със семейно положение „вдовец“, както и, че ответницата Б. Г. К. е негова дъщеря.

Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, 3 че по силата на настъпилото наследствено правоприемство от своя баща на основание чл. 5 ЗН ответницата Б. К. е придобила права върху процесния недвижим имот, като част от наследствената маса на своя наследодател.

По делото няма данни, нито твърдения за извършени последващи разпоредителни сделки по прехвърляне на права върху имота, поради което съдът приема, че с придобиване на изключителната собственост върху същия, както и в рамките на процесния период от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ответницата става и страна по продажбеното правоотношение с ищцовото дружество [фирма] във връзка с доставката на топлинна енергия.

В случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.

С оглед твърденията и на двете страни и предвид конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 06.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед липсата на оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че през процесния период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца, ползвана от ответницата, на твърдяната стойност, за който период е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия от сочената ФДР, за която са начислени процесните суми като месечни вноски, както и, че размерите на лихвите за забава върху двете главници за процесния период възлизат на търсените от ищеца суми. За реално извършена доставка, респ. потребление на топлоенергия през процесния период свидетелстват и данните от представените от подпомагащата страна и приобщени по делото индивидуални справки за използваната топлинна енергия за абонатен номер *** и формуляри за отчет (справки за показанията на измервателните уреди) на уредите за дялово разпределение от 28.05.2020 г. и от 05.06.2021 г., в частност за апартамент № 8. Наред с това, съдът съобрази и изводите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съгласно които според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 4 броя отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, както и 1 бр. водомер за топла вода. Изяснено е, че са начислени суми и за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно пълната отопляема кубатура на жилището по проект.