Определение № 52 от 28.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Ловеч, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ТАНЯ ПИРОНКОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200018 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е Молба от В. Т. К., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. В молбата си излага, че изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 години и към настоящия момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Посочва, че са налице всички предпоставки за прилагане на условно предсрочно освобождаване, съгласно чл. 70, ал. 1 от НК. Излага, че от 2018 г. е ученик в СУ „Димитър Митев“, гр.

Ловеч и в момента е в 12 клас, а през ваканциите е работил в Затвора. Моли да бъде условно предсрочно освободен, тъй като има 3 деца, които се нуждаят от него, тъй като те живеят разделени. Родителите му са болни и имат нужда да бъде до тях. Моли молбата му да бъде уважена.

Упълномощеният от началника на Затвора - Ловеч И“РД“ Г.Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Т. П. счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата му да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание В. Т. К. моли молбата му да бъде уважена и да бъде 1 условно предсрочно освободен. Защитникът на лишения от свобода – адвокат И. Т.. Акцентира върху добрите характеристични данни, получени от разпита на учителите на осъдения и свидетели по настоящето дело, както и на множеството представени грамоти с негово участие в културно-масови прояви, като развива подробни съображения в тази насока.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с Присъда № 8/07.03.2019 г. по НОХД 328/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч в размер на 15 години, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 8 години, 3 месеца и 21 дни, от работа 1 година, 10 месеца и 19 дни или всичко 10 години, 2 месеца и 10 дни и има остатък към днешна дата 4 години, 9 месеца и 20 дни.

Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното към делото становище от началника на Затвора-Ловеч е видно, че при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е средна – 72 точки. Анализът на риска от сериозни вреди също е над среден, насочен към обществото, изразяващ се в извършване на престъпление срещу личността.

Съществуват опасения във връзка с нарушение на задълженията склонен е с лекота да пренебрегва норми, игнорирайки негативните пос‐ ледствия. Зоните в оценката на риска от рецидив с най-големи потребности са: настоящо правонарушение - осъден за тежко инкриминирано деяние; отношение към правонарушението - не показва особено съжаление за постъпката си и липсва сериозна мотивираност за позитивни промени; образование и обучение - без образование при постъпването си в затвора, изпитва трудности с четенето, писането и смятането; управление на финансите и доходите - липсват постоянни средства, доходите са ниски;

2 начин на живот и обкръжение - склонен е към безразсъдно рисково поведение и поемане на немотивиран риск; междуличностни проблеми - кръгът му от приятели е криминално проявен; умения за мислене - незряла стратегия за решаване на проблемите, късно осъзнаване на последствията, липсва ясно целеполагане.

Рискът от сериозни вреди е в средни стойности и има насилствен характер, ескалира при недостиг на средства, при неблагоприятно референтно обкръжение. В затвора са отчетени опасения от уязвимост, опасения във връзка с нарушения на задълженията.

Актуалната оценка на риска от рецидив е 63 точки, изготвена на 04.08.2025 г. Понижаването на точките при риска от рецидив е показва желание К. да се възползва от предимствата на прогресивната система, но не и поправяне и превъзпитание. Доказателство за това е допуснатото дисциплинарно нарушение със Заповед № 886/29.09.2025 г. Проблемните зони остават същите. Рискът от сериозни вреди е отчетен, като среден за обществото.

К. не показва положителна промяна в мисленето и поведението. Пред администрацията демонстрира съобразено поведение, но на практика си прави каквото иска. Не се съобразява се с режимните изисквания и не е мотивиран за промяна в криминалното му поведение.

Според становището е нужно е работата с лишения от свобода К. да продължи, чрез повишаване степента на мотивация за позитивна промяна, намиране на алтернативно решение на проблема, анализ и преценка на последствията, поставяне на реалистични цели, способност за адекватно решаване на проблеми, затвърждаване на уменията за самоконтрол.

За постигане на всички тези цели се водят беседи, индивидуални разговори и се изисква време и постоянство от страна на К..

Видно от становището на началника на затвора, лишеня от свобода не е участвал в Специализирана групова работа, а заложените цели в плана на присъдата „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“ не се изпълняват ефективно.

В становището е посочено, че в момента К. е ученик в 12 клас към СУ „ 3

Димитър Митев“ при затвора гр. Ловеч. Не е изявявал желание да работи по доброволния труд по хигиенизиране на общите помещения в групата и мястото за престой на открито. Желае да постига резултати, но без да полага усИ. за това. Този отказ от работа по доброволния труд показва, че К. е непостоянен в намеренията и действията си и действа първосигнално.

Към настоящия момент К. е наказван със Заповед № 886/29.09.2025 г. за участие в нерегламентирани отношения с друг лишен от свобода. Според становището това, че към момента е допуснал дисциплинарно нарушение е резултат от нежелание да участва в процеса на поправяне и превъзпитание. За дългия си престой в затвора е награждаван 5 пъти.

От становището е видно, че К. продължава да изтърпява наказанието си при „строг“ режим, което е доказателство, че не са налице промени в мисленето и нагласите. Поставените в плана на присъдата цели все още не са постигнати, а поведението му в рестриктивна среда не е съобразено с режимните изисквания. Същият не е дал доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава, няма значима промяна в нагласите и мисленето, а ресурсът за положителна промяна е оскъден. Прогнозата за развитие на личността в условията на свобода на този етап все още е неблагоприятна.

Предвид видът на конкретното престъпление и изключително високата обществена опасност - убийство, лишеният от свобода има възможност при наложеното наказание да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки на обществото. Редно е да се постигне в достатъчно задоволителна степен превъзпитателното въздействие спрямо лишения от свобода. Към настоящия момент не е завършен поправителния процес при осъдения К. и работата с него следва да продължи.

В заключение, становището на началника на затвора е, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище В. К. да бъде условно предсрочно освободен.

В подкрепа на становището на началника на затвора е и доклада на инспектор „СДВР“ С. Л., който посочва, че е необходимо да продължи работата върху умението на К. да решава възникналите проблеми, както и върху способността му да действа ситуативно, без да отчита в дълбочина последствията от взетите решения. Целите на корекционните дейности са 4 свързани с преодоляване на дефицитите в основните криминогенни зони, наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и решаване на проблеми, целеполагането е неефективно. Посочено е, че К. не осъзнава в пълна степен последствията от постъпките си. Средата, която го заобикаля също е с криминогенно минало и не желае да осъзнае последиците от нейното влияние, не осъзнава проблемите в поведението си, няма зряла стратегия за справянето с проблемите.

Видно от социалния доклад, на този етап целите заложени в препланиране на присъдата за поправяне и превъзпитание не са изпълнени.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба на осъдения В. К., становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от приложената към делото справка, към настоящия момент лишеният от свобода К. е изтърпял всичко 10 години, 2 месеца и 10 дни.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като К. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора - Ловеч по отношение на К., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата 5 на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване и с поведението си К. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.

Нещо повече, от страна на представителя на Началника на Затвора – Ловеч ИРД са представени и допълнителни доказателства, от които е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения К. са налични наказания със Заповеди № 886/29.09.2025 г. за неспазване реда и дисциплината в помещенията, както и за неизпълнение на задълженията и неспазване на ограниченията предвидени в ЗИНЗС.

Със Заповед № 180/05.03.2024 година К. е наказан с изолиране в наказателна кИ. за срок от 3 дни за неизпълнение на задълженията и неспазване на ограниченията предвидени в ЗИНЗС и отправяне на клевети или набеждаване на служители и други лишени от свобода.