Решение № 218 от 31.01.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15128/2021
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 31.01.2022
- В сила
- 07.06.2022
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110115128 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от ЯН. Д. ИВ. срещу „А.Б.Б.“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника на сумите от 173.35 лева – главница, 37.22 лева- обезщетение за забава за периода 15.11.2008г. до 19.08.2010г., дължими по
Договор за потребителски кредит
№**********/20.03.2008г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №**/2010г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано ИД №*** по описа за *г. на ЧСИ №718- Станимира Данова, поради погасяване на дълга по давност.
В исковата молба се излага, че полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №***/2010г. по описа на ВРС, с който ищецът бил осъден да заплати на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД : 173.35 лева – главница, 37.22 леваобезщетение за забава за периода 15.11.2008г. до 19.08.2010г., дължими по Договор за потребителски кредит №**********/20.03.2008г. По молба на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с вх.№***/09.04.*г. било образувано ИД №*** по описа за *г. на ЧСИ №718- Станимира Данова. В молбата било обективирано искане за опис на движими вещи. По делото било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, били изискани справки. С изх.
№***/20.10.2014г. на ЧСИ бил наложен запор на МПС на длъжника. По молба с вх.№***/15.10.2015г. „А.Б.Б.“ЕООД било конституирано като взискател предвид сключен договор за цесия с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. По изпълнително дело били извършвани множество справки, проведена била кореспонденция, проучвано било имущественото състояние на длъжника, 1 набавяни били документи, книжа и др., които не билки действие по изпълнението. Молбата на взискателя от 09.04.*г. била единственото действие, което взискателят поискал от ЧСИ, като на 10.04.2014г. били минали повече от две години и правото на взискателя било перемирано на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК и изпълнението погасено по право. Нямало постановление на ЧСИ и изпълнението и към настоящия момент на било прекратено. Твърди се, че действията след 10.04.2014г. не са били валидни, не са довели до прекъсване на давността. Същите се обезсилвали по право и губели с обратна сила своето процесуално и материално значение. Сочи се, че давностният срок на задължението, обективирано в изпълнителният лист е изтекъл на 10.04.2014г. поради бездействието на взискателя. Излага се, че дори и да се приеме застъпената в някои съдебни актове практика, че по време на изпълнението давност не тече, давностният срок на процесното задължение бил изтекъл към настоящия момент.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „А.Б.Б.“ЕООД е депозирало отговор, в който е изразено становище за основателност на иска.
Излага се, че погасителната давност за задължението е настъпила през 2019г., а не на датата, която е посочена в исковата молба. Изложени са подробни съображения за това.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Представен е изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС, с който ЯН. Д. ИВ. е осъден да заплати на „Ю.И.Е.Д.Б.“АД дължими суми по договор за потребителски кредит от 03.06.2009г. и разноски по делото. Същият не е относим към делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
След извършена служебна справка в деловодната система на ВРС се установява, че в полза на „Ти Би Ай“Кредит“ ЕАД е бил издаден ИЛ по ч.гр.д.
№**/2010г., с който Я.И. е осъден да заплати СУМАТА: 173,35 лв., 2 представляваща главница по неплатени вноски по Договор за кредит № ********** от дата 20.03.2008 г., 37,22 лв. -лихва /обезщетение за забава/ за периода от 15.11.2008 г. до 19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът признава основателността на иска без да е налице изрично признание на иска по реда на чл.237 ГПК, предвид и на което съдът не може да пристъпи към постановяване на решение при признание на иска, като цени извършеното признание, че е налице изтекла погасителна давност на вземането като признание на факт при условията на чл.175 ГПК.
С оглед на признатия от ответника факт и при липсата на спор относно основателността на иска съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ е погасено по давност, поради и което предявеният иск е следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за заплатен адвокатски хонорар .
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК по отношение на „А.Б.Б.“ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“*“ №*, ап.3, че ЯН. Д. ИВ., ЕГН: *** с адрес гр.Варна, ж.к.“*“ 68, вх.1, ет.9, ап. 44 НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумите от 173.35 лева – главница, 37.22 лева- обезщетение за забава за периода 15.11.2008г. до 19.08.2010г., дължими по Договор за потребителски кредит №**********/20.03.2008г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №**/2010г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано ИД №*** по описа за *г. на ЧСИ №718Станимира Данова, поради погасяване на дълга по давност.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“*“ №*, ап.3 да заплати на ЯН. Д. ИВ., ЕГН: *** с адрес гр.Варна, ж.к.“*“ 68, вх.1, ет.9, ап. 44 сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4