Решение № 145 от 12.06.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100456 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. .., бул. „..“, № .., представлявано заедно от изп. директори Б. Г. И. и К. М. К., чрез пълномощника си юрк. И.

Ц. срещу И. С. И., ЕГН ... с адрес в гр. ., ул. „.“, № .. Ищецът твърди, че на 09.02.2020 г., около 10.30 ч. в гр. . е настъпило ПТП, при което И. С. И., ЕГН . при управление на л.а. марка „..“, модел „.“ с рег. № .., движейки се по ул. „..“, на 20 м. след кръстовището с ул. „..“ се качва на тротоара и удря последователно движещите се по него пешеходки М. П. И., ЕГН ********** и Д. Д. Х., ЕГН **********, и метален стълб с осветително тяло. При съставяне на Протокол за ПТП № ../09.02.2020 г., длъжностното лице съставило протокола е установило, че И. С. И. е неправоспособен водач и че той е дал положителна проба за алкохол. От постигнатото споразумение по НОХД № 15227/ 2020 г. по описа на СРС се установява, че виновният водач е избягал от местопроизшествието. Лекият автомобил „.“, модел „.“ с рег. № . е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/...

Отговорността на ищеца е ангажирана от страна на пострадалата М. П. И.. С Решение № 263465/12.12.2022 г. по гр. д. № 12247/20 20 г. по описа на СГС и Решение № 901/29.06.2023 г. по в.г.д. № 943/2023 г. по описа на САС ищецът е бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 7 853 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 14.09.2020 г. Решенията са постановени с участието на И. С. И. в качеството му на трето лице – помагач. Ищецът е заплатил дългът си 1 с две платежни нареждания. Първото частично плащане в размер на 71 629.42 лв., включващо 50 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, заедно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 852 лв., както и законната лихва в размер на 13 777.42 лв. върху двете обезщетения за периода от 14.09.2020 г. до 16.01.2023 г. Второто плащане, посредством изтеглен запор по изп.д. № 20248380402240 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ., район на действие . в размер на 165 293.54 лв. Сумата представлява сбор от 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 46 058.14 лв. лихви върху главницата, адвокатски хонорар и дължими такси за ЧСИ в размер на 9 235.40 лв. Предвид на това за застрахователя е налице правен интерес да претендира от виновният водач на МПС възстановяване на изплатените застрахователни обезщетения в общ размер на 236 922.96 лв. С исковата молба ищецът претендира ответника да му заплати 236 922.96 лв., представляващи регресна претенция за изплатените от ищеца на М. П. И. застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.

В отговора си, адв. С. Й. С., в качеството си на особен представител на ответника изразява становище, че исковата молба е допустима и частично основателна. Искът е основателен за сумата от: 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, платена на 16.01.2023 г.; 7 852 – обезщетение за имуществени вреди, платена на 16.01.2023 г.; 13 777.42 лв. законна лихва върху двете предходни суми за периода от 14.09.2020 г. до 16.01.2023 г.;

110 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, окончателно плащане по изп. дело; 47 058.14 лв. – законна лихва върху сумата от 110 000 лв. за периода от 14.09.2020 г. до датата на окончателното плащане 10.06.2024 г. по образуваното изп. дело.

Искът е неоснователен за сумата от 9 235.40 лв., включваща: 1 500 лв. – неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение по изп. дело; 66 лв. неолихвяема сума за авансови такси по изп. дело и 7 669.40 лв. неолихвяема сума дължима по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Неоснователна е претенцията за лихва върху начислените лихви върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от 13 777.42 лв. и 47 058.14 лв., поради недопустимостта на начисляване на лихва върху лихва (анатоцизъм). С оглед на което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол № К-71 от 09.02.2020 г. на столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“ е видно, че на 09.02.2020 г., около 10.30 ч. в гр.

.. е настъпила ПТП, при което И. С. И., ЕГН *** при управление на л.а. марка „.“, модел „.“ с рег. № ., движейки се по ул. „..“, на 20 м. след кръстовището с ул. „...“ се качва на тротоара и удря последователно движещите се по него пешеходки М. П. И., ЕГН ********** и Д. Д. Х., ЕГН **********, и метален стълб с осветително тяло. При съставянето на протокола е установено, че И. С. И. е неправоспособен водач и че той е дал положителна проба за алкохол – 1.42 ‰ положителна.

С Определение от 09.06.2022 г., постановено в публично заседание по НОХД № 2

15227/2020 г. по описа на РС – София на основание чл.384 от НПК, съдът е одобрил постигнатото между РП – София и И. С. И., ЕГН ********** споразумение, с което подсъдимия се признава за виновен за това, че на 09.02.2020 г., около 10.30 ч. в гр. ., при управление на лек автомобил марка „.“, модел „.“ с ДКН № . по ул. „.“ с посока на движение от ул. „.“ към бул. „.“, в района на кръстовището, образувано от ул. „.“ и ул. „.“ е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл.20, ал.2, изр. 1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на М. П. И. и Д. Д. Х., като деянието е извършено в пияно съС.ие, от него са настъпили телесни повреди на повече от едно лице, деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност за това и деянието представлява особено тежък случай – чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

На подсъдимия И. С. И. на основание чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (констативен протокол за ПТП и застрахователна полица) безспорно се установява обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка модел „.“, модел „.“ с ДКН № . към датата, на която е осъществено процесното ПТП, обективиран в застрахователна полица № BG/30/. със срок за валидност от 12.03. 2019 г. до 12.03.2020 г.

С Решение № 263465 от 12.12.2022 г. по г.д. № 12247/2020 г. по описа на СГС и Решение № 901 от 29.06.2023 г. по в.г.д. № 943/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на М. П. И., ЕГН ********** от гр. ., ул. „.“, № . сумата от 160 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7 853 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 09.02.2020 г., причинено виновно от И.

С. И., който е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл.20, ал.21изр.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП при управление на лек автомобил марка модел „.“, модел „.“ с ДКН № . на основание застрахователна полица № BG/30/.. със срок на действие от 12.03.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, считано от 14.09.2020 г. до окончателното им изплащане. И двете решение са постановени при участието на трето лице – помагач И. С. И., действащо на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

С преводно нареждане от 16.01.2023 г., ищецът е извършил частично плащане след решението по г.д. № 12247/2020 г. на СГС в размер на 71 629.42 лв. Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че със сумата е погасено част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв., обезщетението за имуществени вреди в размер на 7 852.00 лв., както и законната лихва върху двете платени суми за периода от 14.09.2020 г. до 16.01.20 23 г. в размер на 13 777.42 лв.

3

За останалите дължими на третото лице М. П. И. суми, СГС е издал изпълнителен лист от 07.06.2024 г. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 2240/2024 г. по описа на ЧСИ М. Б.с рег. №. и район на действие – ... Вследствие на наложен запор върху банковите сметки на длъжника, третото задължено лице е внесло по банковата сметка на ЧСИ сума в размер на 165 293.54 лв., от която олихвяема сума за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 47 058.14 лв. за периода от 14.09.2020 до датата на поканата за доброволно изпълнение - 10.06.2024 г., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1 500.00 лв., неолихвяема сума за авансови такси в размер на 66.00 лв., както и дължимата сума по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 7 669.40 лв. – преводно нареждане от 18.06.2024 г. и покана за доброволно изпълнение изх. № 34497/10. 06.2024 г., получена от ищеца на 11.06.2024 г.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно правото на застрахователя да получи от виновния водач на МПС, платените на пострадалата застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на претендираната сума. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.500, ал. 1, т.1 и т.3, и ал.2 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително. Съгласно чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Разпоредбите уреждат регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ да получи от деликвента на увреденото лице обезщетение, при наличие на следните предпоставки: 1) валиден застрахователен договор; 2) настъпване на застрахователно събитие, вследствие нарушаване правилата на движение, уредени в ЗДвП, причинено от лицето, управлявало МПС при наличие на един от посочените в чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ факти и 3) изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице.

В случая и трите предпоставки са налице. Между ищеца и собственика на лек 4 автомобил марка „..“, модел „.“ с рег. № . е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ в предвидената от закона форма (чл.344 от КЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ.