Решение № 472 от 09.11.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1285/2021
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 23.02.2022
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Йорданка Георгиева Майска, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501285 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на И. С. А. с ЕГН-********** от гр.Средец, заявена чрез адв.К. Кацарски от БАК против Решение № 260052/09.06.2021г. по гр.д. № 504/2020г. по описа на РС-Средец, с което родителските права по отношение малолетните деца Т. И. А.а с ЕГН********** и Б. И. А.а с ЕГН-**********, двете родени в гр.Бургас са предоставени на *****та А. М. А. с ЕГН-**********, като е определено и местожителството им при *****та в Република Франция, гр. Б., пл. А.Б. №*, бл.*, ет.*, ап.***, предградие Л.; определен е режим на лични контакти на бащата с децата всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. без преспиване и един месец през лятото, който да не съвпада с лятната отпуска на *****та, както и пет дни по време на новогодишните празници с преспиване; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 170лв. за всяко от децата и са му възложени сторените от насрещната страна разноски и държавните такси по делото, като неговата искова молба по чл.127 ГПК е отхвърлена изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и при нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил напълно погрешни фактически и правни изводи. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което e постановил решение което не съответства в най-пълна степен на интересите на децата и възможностите за реално осъществяване на режима на лични контакти.
Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените от въззивника искове да бъдат изцяло уважени, както и за присъждане на съдебни 1 разноски за двете инстанции.
Въззиваемата А. М. А., представлявана от процесуалния представител адв. Р.
Диев от АК-Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения намира за непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в обжалваната част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при изследване и обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на малолетните деца с оглед тяхната възраст, като в тази насока излага подробни съображение и извършва анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Моли, обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
За заинтересованата А“ЗД“, чрез Дирекция „Социално подпомагане“-Средец представят актуален социален доклад, в който са описани актуалните социални и битови условия, при които живеят децата, тяхното обкръжение и приятелски кръг, здравен и образователен статус на децата, посочено е отсъствието на двамата родители от страната поради трудова ангажираност в други държави; не е взето становище по отношение интереса на децата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. С. А. с ЕГН********** от гр.Средец, с която е предявена претенция по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните малолетни децаТ., родена на ******** г.. и Б., родена на ********г. на бащата, определяне на режим за лични контакти на майката с децата и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 180лв., както и 160лв. за една година назад. Претенциите са мотивирани това, че родителите заедно със двете си деца са живели и работили във Р.Франция от 2018г., но през м.април 2019г. е последвала раздяла, при която ищецът се прибрал в България, а ответницата останала с децата във Франция. Твърди се, че през м.май 2019г. ответницата помолила майката на ищеца/Т. А.а/ да отиде до Франция и да вземе децата в България, тъй като изпитва затруднения с отглеждането им. Молбата на ответницата била изпълнена на 05.05.2019г. и от тогава двете деца живеят при баба си по бащина линия и баща си, като последният полага грижи по отглеждането и възпитанието им с помощта на неговата майка и тяхна баба. Претендира разноски. Представя и сочи доказателства.
С постъпилия писмен отговор ответницата оспорва изцяло исковата молба и предявява насрещна такава по чл.127 СК. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба част от фактите са спестени, а други невярно представени. Поконкретно твърди, че ищецът е припознал децата им едва в края на 2019г. – началото на 2020г., като тя е пропуснала срока да направи оспорването на припознаването, тъй като уведомлението за това не било получено от нея. Посочва, че двамата с ищеца заминали за Франция на 14.02.2018г., като с възпитанието и отглеждането на дъщерите им се занимавала само майката. Там децата били записани съответно на училище и детска градина, като Т. била записана по нейно желание и на курс по рисуване и в група по плуване. Майката работела като нает помощен персонал в хотели и ресторанти със сключен трудов договор и платени осигуровки, срещу добро заплащане, 2 което позволило наемане на хубава квартира, находяща се в добър квартал в гр. Б., грижела се за всички нужди за децата и ги осигурявала финансово. В същото време се твърди, че бащата не успявал да намери постоянна работа, поради което, полагал труд спорадично в сферата на строителството без трудов договор и осигуровки, като започнал да злоупотребява с алкохол. Последните две обстоятелства ставали причина за скандали в семейството. Твърди се също така и че през 2019г. когато децата излезли във ваканция, семейството поканило родителите на съпруга на гости, за да помогнат при отглеждането на децата. Родителите му пристигнали във Франция на 25.04.2019г. и на 05.05.2019г. заедно с децата се прибрали в България, а ищецът и ответницата останали във Франция. След семеен скандал през месец октомври 2019г. ищецът напуснал семейното жилище и също се прибрал в България. Твърди се, че не отговаря на истината че ищецът е записал децата на детска градина и училище в Бългалия, тъй като през септември все още е бил във Франция, освен това към м.септември 2019г. децата все още не са били припознати от него. През есента на 2019г. в телефонен разговор ответницата уведомила майката на ищеца, че възнамерява да вземе децата при себе си във Франция, но получила отказ и заплахи. Въпреки това се прибрала в страната през декември 2019г., направила опит чрез своята баба да вземе децата, но не успяла и тъй като отпускът й свършил се прибрала отново във Франция. Твърди, че ежеседмично изпраща по 250евро чрез Уестърн Юнион на името на *****та на ищеца, непрекъснато поддържа контакт с учителите на децата и се опитва да поддържа връзка с тях въпреки опитите на ищеца и родителите му да пречат на връзката й с децата.
Твърди, че когато се прибрала в България на 11.12.2020г. децата отишли при нея, през цялото време били при нея и не искали да си тръгват от нея и да стоят при баща си.
При срещата си с децата, ответницата установила че те са с много лоша лична хигиена.
Така на 15.12.2020г. тръгнала заедно с децата за Франция, но поради липсата на писмено съгласие от страна на бащата не успяла да замине с тях. Счита, че ищецът не разполага с родителски капацитет, тъй като е избухлив, злоупотребява с алкохол и в края на 2020г. ищецът е бил осъден за шофиране на автомобил след употреба на алкохол. Поради това и липсата на съгласие на родителите предявява насрещен иск, с който желае родителските права върху децата да бъдат предоставени на майката, да се определи местоживеенето им при нея във Франция, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер на по 170лв., чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, да бъде определен подходящ режим на лични контакти на бащата с децата. Претендира разноски. Представя и сочи доказателства.
Постъпил е писмен отговор от И.А. по предявената насрещна претенция, с който последната се оспорва като неоснователна. Твърди се, че изложеното в нея не отговаря на истината. Оспорва като неверни твърденията, че ответника по насрещния иск злоупотребява алкохол, че е агресивен. Отричат се твърденията, че майката изпраща средства за издръжката на децата.
Предявените иск и насрещен такъв намират правното си основание в разпоредбата на чл. 127 от СК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложенията по делото и приложените актове за раждане /л.32 и л.33 от гр.д. № 504/20г. на РС-Средец/ децата Т. А. А. на ******** г.. и Б. А. А. род. на ********г. са припознати от бащата с декларация вх.№ 94-01-38870/15.11.2019г. с нот.заверен подпис подадена до Община-Бургас, Дирекция ГРН/л.28-30 от гр.д. № 504/20г. на РС-Средец/.
Между страните не се спори, че са живели заедно на семейни начала, заедно са 3 отглеждали децата, като в периода от около две години от началото на 2018г. до есента на 2019г. семейството е живеело във Франция, където децата са посещавали детска градина и училище, а родителите са били трудово ангажирани. Децата понастоящем са в България и се отглеждат от бащата с помощта на майка му и тяхна баба. Майката е останала да работи и живее в жилището във Франция.
При изслушване на родителите пред въззивна инстанция по реда на чл.59, ал.6 ГПК всеки заявява желание да участва в отглеждането на децата.
Видно от приложения социален доклад пред РС-Средец, социалните служби са установили, че децата се отглеждат от бащата, с помощта на неговата майка и баба на децата. За децата е осигурена добра битова среда, записани са в училище и детска градина, които посещават. Живеят в едноетажна къща на родителите на бащата с отделен вход и отделни помещения в двора на къщата на родителите. Бащата работи в областта на строителството без трудов договор, като финансово била подпомаган от родителите си. Майката на децата живее и работи за постоянно във Франция.
От възложения доклад пред БОС, се установява, че битовите и социалните условия на живот на децата са все така добри, промяната се състои в това, че се отглеждат от баба си по бащина линия, тъй като бащата е заминал да работи в Германия.
По делото са представени трудов договор и допълнителни споразумения касаещи продължаване срочността, промени в работното време и заплащането и др./л.34-45/ и договор за наем/л.46-55/ в превод на български език, от които се установява, че *****та е действително трудов ангажирана и социално осигурена, наела е апартамент състоящ се от една стая, една кухня и една баня и тоалетна за период от три години, с клауза за продължаване на срока, при месечна наемна цена от 450евро.
В с.з.въззиваемата се явява лично и твърди, че и понастоящем работи в ресторант с работно време от 09,00ч. до 17,30ч. и почивни дни в събота и неделя, а в сряда работното й време е до обяд; получава добра заплата, жилището е добре обзаведено. Твърди, че когато децата също са живеели и учели там, организацията на училищата е такава, „че сутрин в 8,30ч. автобус взема децата от домовете им и ги води до училище и ги връща обратно в 18,00ч., тъй като има следобедна занималня за децата на работещите майки.
От събраните пред РС-Средец гласни доказателства се установява, че страните са живели на семейни начала около десет години. От показанията на св.Т.А.а-***** на ищеца се установява, че от 05.05.2019г. децата живеят при нея, като пояснява, че къщичките им са в един двор, но децата спяли в отделна стая в нейната къщичка.