Решение № 158 от 13.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. К., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20245100500200 по описа за 2024 година С Решение № 281/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1613/2023 г., Районен съд – К. е отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу А. Г. Г. иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: северната половина от едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена през 1955 г., представляваща самостоятелно жилище, със самостоятелен вход, по типов проект, строително разрешение № 365 от 1 1.05.1955 г. на бившия градски народен съвет град К., със застроена квадратура 44 кв.м. състояща се от две стаи и салон на етажа, две стаи, пригодени за живеене, баня с тоалетна и салон на призема, ведно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж, съгласно протокол № 34 от 10.08.1954 г. на бившия градски народен съвет град К., върху държавен парцел VI-715, в кв. 50, по регулационния план на гр. К., целият парцел състоящ се от 560 кв.м. при граници на същия: ***, съставляваща съгласно влязлата в сила кадастрална карта на гр. К. имот с идентификатор ***, при граници имот с идентификатор

***; имот с идентификатор ***; имот е идентификатор

*** и имот с идентификатор *** - улица, като неоснователен.

С решението ищцата М. Г. М. е осъдена да заплати на ответника А. Г. Г. направените по делото разноски в размер на 1800 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по подадена от М. Г. М., чрез представител по пълномощие въззивна жалба, с която решението се обжалва 1 изцяло, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Сочи се, че изводите на съда възпроизвеждат буквално показанията на свидетеля Г. К., леля на ответника (стр. 6, абзац предпоследен от решението), без преценка за неговата евентуална заинтересованост. Твърди се в жалбата, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не е извършил преценка на доказателствата по делото, не обсъдил, а дори е пренебрегнал показанията на ангажираните от ищцата свидетели в частта относно установяване на изложените в исковата молба факти. Това довело до неправилни фактически констатации и нарушение на материалният закон – чл. 68 чл. 69 и чл. 79 от ЗС. Счита се, че обжалваното решение не кореспондира със събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Изводите на съда относно установяването на фактическата власт от ищцата, нейното осъществяване и ясното демонстриране на намерението да свои имота противоречали на доказателствата по делото или се основавали на предположения или неправилно тълкуване на доказателствата, което довело до необоснованост на съдебния акт. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение, вместо което постановено ново, с което да признае за установено, че М. Г. М. е собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбодателката се представлява от представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият А. Г. Г. чрез представител по пълномощие, е представил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се съображения, че въззивницата М. М., негова първа братовчедка, не е собственик на имота, не го е владяла, а само е осъществявала в част от него търпими действия с позволението на баща му, като даденото съгласие било свързано изцяло с личностните им отношения. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира се разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемият се представлява от представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното изцяло решение въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Г.

М. против А. Г. Г. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за 2 установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот – едноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена през 1955 г., представляваща самостоятелно жилище, със самостоятелен вход, по типов проект, строително разрешение № 365 от 11.05.1955 г. на бившия градски народен съвет град К., със застроена квадратура 44 кв.м., състояща се от: две стаи и салон на етажа, две стаи, пригодени за живеене, баня с тоалетна и салон на призема, ведно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж, съгласно протокол № 34 от 10.08.1954 г. на бившия градски народен съвет град К., върху държавен парцел VI-715, в кв.

50, по регулационния план на гр. К., целият парцел състоящ се от 560 кв.м. при граници на същия: ***, означена съгласно влязлата в сила кадастрална карта на гр. К. имот с идентификатор ***, при граници имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот е идентификатор *** и имот с идентификатор *** – улица.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Удостоверение за наследници на Е. С. Г.а с изх. № 560/10.05.2023г. и Удостоверение за наследници на А. Г. Г. с изх. № 283/07.03.2023 г., Г. А.ов Г. и Д. А.ова М. са деца на Е. С. Г.а и А. Г. Г., а ищцата М. Г. М. и ответникът А. Г. Г. са техни внуци.

Видно от Удостоверение за съпруг и родствени връзки на М. Г. М., Г.

А.ов Г. е неин вуйчо.

От Удостоверение за наследници изх.№ 1787/29.11.2022 г., издадено от Община К. (лист 48) е установено, че единствен наследник по закон на Г. А.ов Г., починал на 09.11.2022 г., е неговият син - ответникът А. Г. Г.. Или, страните по иска са първи братовчеди.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том III, дело № 626/1993 г. по описа на Д. Г., нотариус при РС-К., вписан с вх. Рег. № 624/19.07.1993 г., том 104, стр.141, А. Г. Г. и Е. С. Г.а са дарили на своя син Г.

А.ов Г. (баща на ответника) недвижим имот, съставляващ северната половина от eдноетажна масивна жилищна сграда с призем, построена през 1955г., представляваща самостоятелно жилище, със самостоятелен вход, по типов проект, строително разрешение № 365 от 11.05.1955г. на бившия градски народен съвет град К., със застроена квадратура 44 кв.м. състояща се от: две стаи и салон на етажа, две стаи, пригодени за живеене, баня с тоалетна и салон на призема, ведно с 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж, съгласно протокол № 34 от 10.08.1954г. на бившия градски народен съвет град К. върху държавен парцел VI- 715, в кв. 50, по регулационния план на гр. К., целият парцел състоящ се от 560 кв.м. при граници на същия: ул. „С.“, Ф.Х., Д.П. и „Детски ясли № 2.

Видно от приетата като писмено доказателство скица на сграда № 151191636-10.11.2023 г., сградата разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. К., ул. “С.“ №11А е със застроена площ 90 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна с 3 посочени собственици; Г. А.ов Г. и К. Г. Г., за последния съставляващ южната част.

Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ с изх. № 10327/01.12.2023 г., данъчната оценка за имота е 14027.24 лв.

От писмо изх. №11-03-429-(1)/05.03.2024 г., издадено от Община К. се установява, че процесният имот, находящ се в гр. К., ул. “С.“ №11А, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с призем и идентификатор №*** е деклариран от Г. А.ов Г. – починал, като партидата служебно е прехвърлена на А. Г. Г., на основание чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, като дължимите местни данъци и такси са платени за периода от 18.05.1998 г. до 31.12.2024 г.

От писмо изх. №94-00-2354-(1)/25.04.2024 г., издадено от Община К.

(допълнително представена) се установява, че процесният имот, находящ се в гр. К., ул. “С.“ №11А е деклариран от Г. А.ов Г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 44600/18.05.1998 г. – сграда с мазе 40 кв.м. и етаж 44 кв.м., като партидата е била активна до 31.12.2023 г., а от 01.01.2024 г. е прехвърлена служебно по наследство на А. Г. Г., а дължимите местни данъци и такси са плащани от Г. А.ов Г., а ищцата М. Г. М. е подала декларация вх.

№1926/15.05.2023 г. и извършила плащания за този период.

От приетата по делото справка изх. № 11-01-3Н1/23.04.2024 г. от „ВиК“ ООД, гр.К. е установено, че партидата на процесния имот е с абонатен номер 1001912, записана на А. Г. Г., считано от м. януари 2024 г., като за периода от 2007 г. до м. декември 2023 г. партидата е била записана на А. Г. Г..

От приетата по делото справка вх. № 3023/19.03.2024 г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД се установява, че обект с измервателна точка номер (ИТН) 3031811, находящ се в гр. К., *** А, е открит като съществуващ в базата данни на дружеството на 09.05.2007 г. и партидата се води на името на А. Г. Г. с клиентски номер №1000389838. Промяна на клиентски данни е извършена на 23.06.2023 г. и ИТН 3031811 е прехвърлен към клиентски номер № 1000450167 на името на А. Г. Г..

По делото са разпитани свидетелите Г. И.ова К. и К. Т. Т. по искане на ищцата, и Г. Д. К. и Ц. Ф. Ш. А. по искане на ответника.

В показанията си св. Г. И.ова К. сочи, че е била омъжена за брата на ищцата Е. и като снаха в семейството от 2001 г., оттогава познавала ищцата.

Свидетелства, че около 2003 г., след прекратяване на брака, М. М. се преместила да живее в къщата в „Б.“, собственост на нейния дядо, в която също след като се развел, заживял и нейният вуйчо Г.. М. го прибрала. Вуйчо й живеел на призема, а на горния етаж – дядо й. Сочи, че приземът се състои от стая, коридор, баня и малка кухня, като по същия начин е и вторият етаж. В кухнята имало две легла, на които спели дядо А. и Г., а в другата стая – М..

Сочи, че вуйчо й не бил в добро състояние, не можел да се грижи за себе си, затова М. посрещала нуждите му. Заявява, че около къщата бил направена дренаж, плочки, излят цимент, ограда и покрив, на надстройките дограмата 4 сменена, както и ремонт на първия етаж. Не била виждала лично М. да прави ремонти или някой друг, но в имота имало подобрения. Свидетелства, че М. се грижила за дядо си А. и вуйчо си Г. и поради положените грижи се говорело, че къщата ще се прехвърли на М., тъй като тя се грижела за всички.

В показанията си св. К. Т. сочи, че познава ищцата от 1993 г., но имали лични контакти от 2006 г., когато вуйчо й се преместил в къщата. Заявява, че М. се е развела след 1992 г. и след развода си заживяла в „Б.“, на ул.“С.“ 11, където живеели нейните баба и дядо. Вуйчо й се развел през 2005 г. – 2006 г. и след развода също заживял в „Б.“, в приземния етаж. Свидетелства, че М. боядисала къщата, направила дренаж, покрив, плащала всичко, тъй като вуйчо й Г. след претърпян инцидент с камион бил на легло 6 месеца. М. му плащала всичко, защото той нямал пари и не получавал пенсия. Сочи, че от 1993 г. собственик на къщата е Г., но преди година и половина говорил с баща си, че къщата трябвало да бъде прехвърлена на М., защото тя ги гледала и хранила.

Г. не могъл да изпълни този разговор, защото починал. Сочи, че ответникът А. посещавал този имот само по празници.

В показанията си св. Ц. Ф. Ш. А. сочи, че са били семейни приятели с родителите на ответника И.ка и Г., и ги познавала повече от 40 години.

Свидетелства, че е присъствала на разговор, в който баба Е., майката на Г., се обадила на И.ка, за да й каже, че къщата в „Б.“ и някаква вила в с.Пчеларово ще ги прехвърлят на Г., а на внуците си М. и Е. взели апартамент.