Решение № 317 от 24.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520104484 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против А. П. П. от гр. Русе – установителен иск относно съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3590/2024 г. по описа на РРС за сумите от 3000 лв. - главница и 496,84 лв. – законна лихва, дължими по договор за потребителски кредит №40014909968, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и осъдителен иск за присъждане на сумата от 2212,77 лв. договорно възнаграждение по същия договор за потребителски кредит, за която сума заявлението по чл.410 ГПК е било отхвърлено. Ищецът твърди, че ответникът е подал искане за отпускане на кредит и след като са му били предоставени разяснения и преддоговорна информация, клиентът избрал да закупи допълнителни услуги по договора, като страните сключили договор за потребителски кредит №40014909968 с включени услуги „Фаст“ и „Флекси“, избрани от кредитополучателя. В договора ответникът пожелал да бъде сключена и Застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“. Ищецът предоставил на ответника сума по договора за кредит в размер на 3000 лева, като с добавяне на закупената допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200 лв. и „Флекси“ в размер на 2250 лв., общото крайно задължение по договора възлизало на 8662,77 лева. Твърди се, че длъжникът не заплатил нито една погасителна вноска, задълженията му били обявени за предсрочно изискуеми на 16.10.2023 г. и договорът бил прекратен. По подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д. 3590/2024 г. по описа на РРС и била издадена заповед за изпълнение за сумите от 3000 лв. - главница и 496,84 лв. - законна лихва, а в частта относно 2212,77 лв. непогасено договорно възнаграждение и 500 лв. неплатени 1 такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението по чл.410 ГПК било оставено без уважение. Съдът указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането, за което е отказал издаване на заповед за изпълнение. Във връзка с подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, РРС предоставил на заявителя едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение, какъвто ищецът предявил.

В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на иска и е направил искане за прилагане на гр.д № 3647/2023 г. по описа на РРС. Твърди, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи и е недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №3590/2024 г. по описа на РРС срещу А. П. П. с ЕГН ********** за сумите: 3000 лв. – остатъчна просрочена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 496,84 лв. законна лихва за периода от 16.10.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 26.06.2024 г.; 69,94 лв. –държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът депозирал в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си. По същото дело с разпореждане № 5813/28.062024 г. съдът оставил без уважение заявлението на „ПРОФИ кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника А. П. за сумата от 2212,77 лв. непогасено договорно възнаграждение за периода от 05.02.2023 г. до 16.10.2023 г. Разпореждането е обжалвано от заявителя с частна жалба и с определение №1020 от 20.09.2024 г. на РОС по в.ч.гр.д. № 673/2024 г. същото е било потвърдено. По отношение на това вземане ищецът предявява осъдителен иск в настоящото производство.

По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на 19.01.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40014909968, по силата на който ответникът е получил сумата от 3000 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 36 равни месечни вноски в срок от 36 месеца. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41,00% и годишен процент на разходите в размер на 49,29%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 5212,77 лв., а с включени вноски по закупена допълнителна услуга, общата сума за връщане според погасителния план възлизала на 8662,77 лв. Въз основа на подписана от А. П. „Допълнителна преддоговорна информация“ /л.13/, страните уговорили закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и 2

„Флекси“, за които кредитополучателят дължал възнаграждение в размер съответно на 1200 лв. и 2250 лв. Според общите условия към договора за кредит допълнителната услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на 1 час от постъпване на искането, а услугата „Флекси“ включва право да променя едностранно погасителния план, при изпълнение на определени описани в общите условия изисквания чрез сключване на анекс. С влязло в сила решение № 1339/28.09.2023 г. по гр.д.

№ 3647/2023 г. по описа на РРС е признато за установено по отношение на „ПРОФИ Кредит България“ ЕООД, че А. П. П. не дължи сумата 3450 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40014909968/19.01.2023 г. поради нищожност на клаузата.

По делото липсват доказателства ответникът да е извършвал плащания по договора за кредит. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца относно връчване на кредитополучателя на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 16.10.2023 г.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че остатъчната стойност от чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита съгласно правилото на ЗПК е в размер на 3000 лева. Вещото лице сочи, че при изчисляване на посочените в договора ГЛП и ГПР не са включени възнагражденията за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като при съобразяването на техния размер ГПЛ възлиза на 88,90%, а ГПР – на 135,776%. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Обективно съединените искове на ищцовото дружество във връзка с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и във връзка с отказа за издаване на заповед за изпълнение, са предявени в срока по чл.415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледан по същество, установителният иск е частично основателен, а осъдителният - неоснователен.

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и предоставянето на сумата от 3000 лева от ищцовото дружество на ответника. Видно от писмените доказателства и приетата СИЕ задължението ответника не е погасено.

Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. На осн. чл.7 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.

Във връзка с възраженията на ответника и при извършване на служебната проверка по реда на цитираната разпоредба, съдът констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата недействителност.

3

На първо място съдът намира, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР от 49,29% и на ГЛП - 41,00%, но липсват данни за другите разходи по кредита – възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Видно от експертното заключение, посочените в договора ГЛП и ГПР не са с коректно посочени стойности и при съобразяване с посочените разходи, размерите на ГЛП и ГПР биха надвишили както посочените в договора стойности, така и максимално допустимите стойности съгласно чл.19, ал.4 ЗПК.

Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ Според същото решение, „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при определяне на ГЛП и ГПР в процесния договор, водещо до неговата недействителност на 4 основание чл.22 ЗПК. На осн. чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за главница в размер на 3000 лева за основателен, а за законна лихва в размер на 496,84 лв. – за неоснователен.