Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2370 от 29.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14662/2022
Вид
Решение № 2370
Подписан
29.06.2023
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. **, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110114662 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищцата А. Л. П. твърди, че на 20.10.2015 г. с ответника Г. Г. Р. сключили граждански брак, от който имат едно дете - Г. Г. Р., роден на 06.01.2021 г. Първоначално с ответника живеели в гр. **, а през 2016 г. се преместили да живеят в с. *******. Ответникът не работел постоянно, като след преместването им в с. ** финансовата издръжка на семейството се осигурявала изцяло от нея - тя работела дистанционно от дома им като „специалист, обслужващ клиенти“. Твърди, че по настояване на ответника драстично ограничили контактите си с приятели и роднини. Последният не й разрешавал да се обажда по телефона, често й го взимал и открито демонстрирал негативното си отношение към родителите и брат й. Г. Р. й казвал, че „на нищо не прилича“, че „вече не е хубава“ и че ще си намери „истинска жена, с истински форми“, на която ще направи дете, а нея ще изхвърли. Ищцата заявява, че въпреки това се опитвала да запази семейството си, като се надявала на промяна.

Излага, че от 2018 г. ответникът станал избухлив, започнал системно да й нанася побои, ругаел я и я обиждал, като ограничавал достъпа й до телефона, за да няма връзка с близките си. Ищцата твърди, че се страхувала да потърси помощ, тъй като ответникът я заплашил, че ако тя предприеме действия за защита, ще я убие. След раждането на сина им ответникът я обвинявал, че е „лоша майка“, наблюдавал и контролирал всяко нейно действие. Водена от страх и от желанието детето да има баща до себе си, 1 ищцата търпяла осъществените от ответника актовете на психическо и физическо насилие.

Ищцата сочи, че в началото на 2022 г. агресията на ответника спрямо нея ескалирала и се превърнала в ежедневие, а нанесените побои, обиди и закани станали по-жестоки. В разговори ответникът проявявал негативно отношение към жените изобщо и в частност – към нея, към майка й, към собствената си майка и сестра си. Наричал ги „курви“, „боклуци“, „лицемери“, „лоши майки“, а ищцата – и „паразит“ и „мръсна туркиня“ и я заплашвал, че родителите й ще я „събират на парчета“. Преди да започне да я бие, ответникът принуждавал ищцата да стои мирно с вдигнати ръцете, без да се съпротивлява, като я удрял в гърдите и ребрата. Насилието от страна на ответника по никакъв начин не било провокирано от ищцата, а описаните действия последният осъществявал в присъствието на малолетното дете на страните.

Ищцата твърди, че в продължение на три дни - от 09:30 часа на 27.08.2022 г. до вечерта на 29.08.2022 г., в семейното им жилище в с. **, ответникът й нанесъл побой посредством множество удари по тялото, главата и лицето с ръце, юмруци, ритници и блъскане на тялото й в околни предмети, както и отправил множество обиди и закани в изложения по-горе смисъл. По време на побоя през втория и третия ден няколкократно я нарекъл „подут боклук“, защото цялата й лява страна била подута. Заплашвал я, че ще продължава да я бие, защото „си го заслужава“ и му било приятно да я гледа „как се гърчи от болка“. Отправял и заплахи, че „ще я разфасова“ и ще я „прати в кашони на семейството й“. Повтарял й, че „за нищо не става“, че е „боклук“, че трябва да мълчи и да изпълнява, защото е „пълен идиот“, че има „дразнещ глас“ и не искал да я чува, не й разрешавал дори да говори на детето. Сочи, че на 28.08.2022 г., при един от поредните побои, в присъствието на сина им ответникът я сграбчил с пръсти за гърлото и започнал да я души, като в един момент тя загубила възможността да се бори.

От нанесените побои изпитвала силни болки по цялото тяло, главата, лицето – основно в лявата страна и лявото око, които били посинели и отекли. Твърди, че се страхувала за живота си и не виждала бъдеще за себе си и детето.

Излага, че рано сутринта на 30.08.2022 г. ответникът излязъл от къщата и забравил да вземе телефона й със себе си, което й дало възможност да се обади на свекъра си в гр. ** и да му разкаже за случилото се, като го помолила да изпрати техен близък от гр. **, който да й помогне да напусне жилището заедно с детето. Използвайки отсъствието на ответника, ищцата напуснала семейното жилище, като взела със себе си само най-необходимото за детето.

Ищцата сочи, че на 30.08.2022 г. била прегледана в Клиника по съдебна медицина към УМБАЛ „**“ ЕАД, като при прегледа били установени множество следи от травматични увреждания по тялото й вследствие от нанесените побои, както следва: съчетана травма, изразяваща се в многобройни увреждания по кожата в различни области на тялото, изразяващи се в масивен хематом в лявата страна на лицето обхващащ клепачите, скулата, бузата и лявата половина на устните, оток и 2 кръвонасядане в областта по кожата на двете ушни миди, петнисти кръвонасядания и ожулвания по шията двустранно, десетки кръвонасядания с различна давност по кожата на гърдите, гърба, горните и долни крайници, отделни ожулвания в същата област, дифузен оток с промяна на цвета на кожата на лявата подбедрица. Излага, че в различните области на тялото й били установени следи от нанесени десетки удари /не по-малко от 45-50/, с предмети с неясно различима травмираща повърхност, които съгласно заключението на съдебния лекар е възможно да са ръце, юмруци, ритници и др. Заявява, че съгласно съдебномедицинското удостоверение видът и разположението на нараняванията в областта на шията добре съответстват на оказан двустранен натиск с човешка ръка/пръсти, а морфологията на видимите към момента на прегледа увреждания показва давност от около от едно до три-четири денонощия преди датата на освидетелстването.

Поддържа, че й била назначена и образна диагностика за наличие на фрактури, която тя не извършила, тъй като все още кърмела детето си.

Ищцата твърди, че след случилото се била силно притеснена както за своя живот и здраве, така и за здравето на детето си и неговото развитие – то проходило едва след преместването им в гр. **.

Излага, че във връзка с осъщественото от ответника насилие на 05.09.2022 г. депозирала във ВРС молба по реда на ЗЗДН, която била уважена с влязло в сила решение по гр.д. № 12050/2022 г. по описа на ВРС.

Ищцата твърди, че в резултат на насените й удари в периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. претърпяла физически увреждания и психически травми, изразяващи се в стрес, ужас и страх от случващото се и от самото присъствие на ответника в дома й. Вследствие на преживяното физическо и психическо насилие пребиваването й в семейното жилище станало невъзможно, тъй като се страхувала както за здравето и живота си, така и за психическото здраве и спокойствие на детето си. Сочим че и в момента това чувство не я е напуснало, макар да живее заедно с детето при родителите си в гр. **. Поддържа, че наред с причинените й множество леки телесни увреждания било накърнено човешкото й достойнство с използване на посочените по-горе обидни изрази и закани. Чувствала неудобство и срам да се среща и движи сред хората, тъй като за един продължителен период от време цялото й лице било обезобразено.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на нанесени от ответника за периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. в дома на страните в с.

**, общ. **, обл. **, телесни увреждания, отправени обиди и закани за живота й, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 29.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В проведеното на 02.06.2023 г . открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване на сума в размер на 13 000 лева.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Последният не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното с исковата молба удостоверение /л. 17/ се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 20.10.2015 г. Видно от приложеното на л. 18 от делото удостоверение за раждане, на 06.01.2021 г. се е родил синът им Г. Г. Р..

Към писмените доказателства по делото е приобщен протокол от проведено на 23.09.2022 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 12050/2022 г. на ВРС /л. 21 и сл./. От неговото съдържание се установява, че посоченото дело е образувано въз основа на депозирана от А. Л. П. молба за защита по реда на ЗЗДН, основаваща се на твърдения за осъществени актове на домашно насилие в периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г., изразяващи се в нанасянето на множество удари по тялото, главата и лицето, блъскане в околни предмети и душене. В проведеното съдебно заседание по делото Г. Р. се е явил, като изрично е признал, че е осъществил физическо насилие спрямо съпругата си. Същият заявява: „Значи, тук съм, за да си призная грешката, която направих с физическо насилие на 29-ти август към моята съпруга А. Р., дошъл съм без никаква защита, нали, за да призная на конкретната дата, в конкретния случай как аз превиших, превиших всичките си правомощия, превиших всякакво нормално държане… сега мога да кажа в момента, че хванах А. по-силно, по-силно я стиснах за врата и след това я ударих.“ Горепосоченото производство е приключило с Решение № 2924/29.09.2022 г. /л. 14-16/, с което спрямо Г. Р. са приложени мерки за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН. От служебно извършена справка в ЕИСС се установява, че решението е влязло в сила на 14.10.2022 г.

С исковата молба е представено съдебномедицинско удостоверение /л.

12/, издадено на 30.08.2022 г., след освидетелстване на А. П.. В същото е отразено, че при извършения преглед са установени десетки следи от травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Съгласно заключителната част на удостоверението се касае за съчетана травма, изразяваща се в многобройни увреждания по кожата в различни области на тялото – масивен хематом в лявата страна на лицето, обхващащ клепачите, скулата, бузата и лявата половина на устните; оток и кръвонасядане в областта по кожата на двете ушни миди; петнисти кръвонасядания и ожулвания по шията двустранно; десетки кръвонасядания с различна давност по кожата на гърдите, гърба, горните и долни крайници; отделни ожулвания в същата област; дифузен оток с промяна на цвета на кожата на лявата подбедрица. Посочено е, че всички увреждания са в резултат на механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари или притискане и добре съответстват да са получени по начина и във времето, сочени от 4 освидетелстваната – вследствие на нанесени множество удари, ритници, блъскане в околни предмети в периода от 27.08 до 29.08.2022 г. Констатирано е, че нанесените удари са не по-малко от 45-50, като е възможно да са нанесени с ръце, юмруци, ритници и предмети. Конкретно по отношение на нараняванията в областта на шията се сочи, че съответства на оказан двустранен натиск с човешка ръка. Заключението на съдебния лекар е, че описаните травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По реда на чл. 176 ГПК към ответника е формулиран следният въпрос:

Вярно ли е, че в периода от 27.08.2022 г. до 29.08.2022 г. е отправил следните изрази към ищцата А. П.: „курва“, „боклук“, „подут боклук“, „лицемерна и лоша майка“, „паразит“ и „мръсна туркиня“, „пълен идиот“, както и заканите, че „трябва да я остави в гората“, „ще я разфасова и ще я изпрати в кашони един за ** на майка й и един за ** на брат й“. Г. Р., независимо от редовното си призоваване не се е явил в съдебно заседание да отговори на така поставения въпрос. Поради изложеното, съобразявайки всички останали писмени и гласни доказателства и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът приема за доказани твърденията изложени в исковата молба относно нанесените от него обиди и отправените закани спрямо ищцата.