Определение № 549 от 09.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Ловеч, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500057 по описа за 2025 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК

Постъпила е молба вх. №2841/22.04.2025 г. от П. В. Н. с ЕГН ********** и З. П. Т. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. Л., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение №49/14.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №57/2025 г. по описа на ЛОС, в частта за разноските.

Изтъква, че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което счита, че не е обсъдено при постановяване на съдебното решение. Позовава се на Решение т 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Счита, че съдът неправилно е присъдил на ищцата разноски по иск с правно основание чл. 64 ЗС в размер на 1200 лева. Посочва, че искът е предявен от доверителите и е уважен изцяло, като е определена прилежаща площ съгласно скица проект-1 от заключението на комплексната СТЕ и СИЕ, при възможни скица проект-1 и скица проект-2. Счита, че независимо от това, че въззивницата оспорва определянето на прилежаща площ съгласно скица-проект 1 и прави искане за се приложи скица-проект-2, това не променя факта, че искът е предявен от П. Н. и З. Т. и е уважен в цялост. Изразява несъгласие с присъдените на П. П. разноски за експертизи, в частност сумата в размер на 370 лева, платена за СТЕ с вещо лице инж. К..

Според адв. Л., експертизата е назначена по въпроси относно исковете с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 64 от ЗС, които да предявени от представляваните от нея ищци в първоинстанционното производство и са уважени, а доводите на ответницата по тях – отхвърлени. Посочва още, че сумата в размер на 370 лева депозит за вещо лице не е упомената и в представения от страната списък по чл. 80 от ГПК, но въпреки това е присъдена. Оспорва присъдената сума на въззиваемата за платена държавна такса за въззивно обжалване, счита, че тя следва да бъде намалена, тъй като въззивната жалба не била уважена изцяло. На последно място посочва, че на доверителката не е присъдено възнаграждение по насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от ответницата, отхвърлен и необжалван.

1

На 30.04.2025 г. е постъпила молба вх.№3074/30.04.2025 г., също с правно основание чл. 248 от ГПК, от П. З. П. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С.Ч., с която се прави искане за компенсация на присъдените на двете страни разноски.

С молба вх.№3464/16.05.2025 г., П. В. Н. и З. П. Т., чрез адв. С. Л., оспорват направеното искане за компенсация, като считат, че за същото е настъпила процесуална преклузия.

В отговор, с молба вх.№3575/20.05.2025 г., П. З. П., чрез адв. С.Ч., счита искането на въззиваемите за изменение на решението в частта за разноските съобразно посочено в подадената от тях молба за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Счита, че ОС – Ловеч с решението си правилно е определил разноските дължими на двете страни, по съразмерност.

Срещу Решение №49/14.03.2025 г. е постъпила касационна жалба вх.

№2840/22.04.2025 г. от П. В. Н. и З. П. Т., чрез адв. С. Л.. Жалбата е оставена без движение до внасяне на такса. След отстраняване на нередовността, съдът на 22.05.2025 г. е разпоредил да се връчи препис на насрещната страна и да се укаже, че може да подаде отговор в едномесечен срок от съобщението.

С Решение №49/14.03.2025 г. Ловешки окръжен съд е отменил частично като незаконосъобразно Решение №479/18.10.2024 г. по гр. д. №1024/2023 г. на РС – Ловеч, като вместо него в отменената част е постановил друго, с което отхвърля предявените субективно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК от П. Н. и З. Т.. По иск с правно основание чл. 64 от ЗС определя прилежаща площ за достъп на П. Н. и З. Т., съгласно скица-проект 2.

С решението на ЛОС са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД от П. Н. и З. Т., против П. П.. Осъдени са П. В. Н. и З.

П. Т., на осн. чл. 109 да преустановят неоснователните си действия, с които смущават пълноценното упражняване правото на собственост на П. З. П.. По отношение на разноските, с решението на ЛОС П. З. П. е осъдена да заплати на П. В. Неторов и З. П. Т. сумата в размер общо на 2072.48 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. П. В. Н. и З.

П. Т. са осъдени да заплатят на П. З. П. сумата в размер на 5240.72 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за две инстанции. До извода, че на страните следва да се присъдят посочените суми, съдът е стигнал като е изчислил направените от П.Н. и Зл.Т. - сумата 1500 лева адвокатско възнаграждение по пълномощно и договор за правна помощ от 31.05.2023 г..платени в брой, 331.44 лева-д.такса, 21.14 лева такса вписване, 300 лева, депозит за в.лице , 520 лева д. такса,внесена на 05.02.24 г., 34.70 д. такса, внесена на 12.04.2024 г. ,1500 лева-адв.възнаграждение по насрещните искове за първа инстанция по договор за правна защита и съдействие от 27.06.2025 г., а във въззивна инстанция -3500 лева-адв.възнаграждение, внесено в брой по договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.10.2025 г. Съдът изрично е посочил, че въззиваемите не са разграничили възнаграждението по отделните искове, поради което съдът приема, че следва да бъде разделен общия размер на платеното възнаграждение на броя на исковете и така определя, че за исковете по първоначалната искова молба в първа инстанция възнаграждението е по 375 лева за всеки от 4 иска, а за втора инстанция по 700 лева за всеки от петте иска. Въззивната инстанция е съобразила, че разноските за адв. възнаграждение,платено от въззивницата са разграничени по видовете 2 искове по пълномощно от 17.09.2023 г. на адв. Ч. и по договор за правна защита и съдействие. В този смисъл са били платени в брой съответно сумитепо иска по чл. 124,ал.1 - 2748 лева, по иска по чл. 64 от ЗС-1200 лева, по иска по чл. 109 от ЗС 1200 лева, по иска по чл. 59 -540 лева по исковата молба на въззиваемите, както и съответно 2400 лева по насрещните негаторни искове и 1000 лева по насрещния иск по чл. 59 от ЗС. Сметнати са и разноските за платени д.такси на 29.10.2023 г. от 130 лв. д.такса, 10 лева д. такса, на 11.01.2024 г. -10 лв. д.такса, на 24.01.2024 г. -400 лева депозит за вещо лице, на 19.02.2024 г.-5 лв д.такса, на 03.08.2023 г. -10 лв. д.такса, на 20.09.2024 г.-370 лв.депозит за вещо лице, държавна такса от 165.72 лева.

При определяне на размера на дължимите разноски на въззиваемите за двете инстанции в атакуваната част на съдебния акт съдът е съобразил,че същите възлизат на сумата 2072.48 лева, от които съответно 375 леваадв.възнаграждение за първа инстанция по иска по чл. 124,ал.1 от ГПК, 700 лева - адв.възнаграждение за въззивна инстанция, 211.44 лева -д.такса по същия иск, платени 300 лева за в.лице депозит и съответно д.такси - 46.34 лева, 34.70 лева, 30 лева. Изрично е изложено в мотивите на въззивното решение, че съдебният акт в частта за негаторния иск,предявен от въззиваемите не е атакуван и разноските от 375 лева-адв.възнаграждение и 30 лева такса следва да се включат в дължимия размер разноски.

Въззивният съд е изчислил, че се дължат разноски на въззивницата за двете инстанции по исковете по чл. 64 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД за двете инстанции възлизат на сумата 1740 лева-съответно от 1200 лева и 540 лева адв. възнаграждение. Посочено е, че по насрещните искове на въззивницата се дължат съобразно изхода от спора сумите 2400 лева-адв.възнаграждение ,400 лева-депозит за вещо лице и 370-депозит за вещо лице, 165 лева-д.такси в първа инстанция и 165.72 лева д.такси за въззивна инстанция или общо сумата 3500.72 лева. Въззивната инстанция е съобразила, че по от 17.09.23 г. е упълномощен от въззивницата адв. Ч. за всички съдебни инстанции, а с пълномощно от 19.09.2023 г. адв. Ж. е преупълномощен за проц.представителство до окончателно приключване на делото във всички инстанции. По договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023 г. е договорено адвокатско възнаграждение, което е разграничено по размер по исковете по чл. 124,ал.1 от ГПК- 2748 лева, по чл. 64 от ЗС-1200 лева, по чл.109 от ЗЗД – 1200 лева,по иска по чл. 59 от ЗЗД-540 лева,по два негаторни иска -2400 лева, по насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД с материален интерес 1000 лева-480 лева. Във въззивна инстанция страната не е представила договор за правна помощ с договорено възнаграждение за тази фаза на процеса . Съдът е приел, че при това положение договорените суми по договора за правна защита и съдействие са за двете инстанции и предвид на това ги е присъдил в размера, в който са договорени и заплатени в брой по този документ. ПРи това положение разноските са под минималния размер за всяка от инстанциите, тъй като по неоценям иск по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. се дължи адв.възнаграждение от 1000 лева за всяка от инстанциите т.е. 2000 лева ,а съдът е присъдил 1200 лева.За иска по чл 59 –първоначален също е присъдена сумата 540 лева при дължимост на тази сума за всяка инстанция. Съдът е приел, че са предявени два насрещни обективно съединени негаторни иска по чл. 109 от ЗС, тъй като посочването на всяка от сградите е свързано с различни 3 фактически и правни твърдения, събиране на доказателства за всеки от исковете, макар и в една искова молба и в едно производство .По отношение на негаторния иск адв. възнаграждение по Наредба №1 /2004 г. е размер на сумата 1000 лева за всеки иск за една инстанция, т.е. общо 4000 лева за двете инстанции, а присъдената сума от 2400 лева за две инстанции. Съотнесени към посочените в Наредба №1/2004 г. минимуми на адв.възнаграждения по различните, предявени по делото първоначални и насрещни искове, присъдените суми за адвокатско . възнаграждение на въззивницата за двете инстанции са значително под тези размери. Следователно изводът за общо дължимото адв.възнаграждание,платено от въззивницата П. З. П., съразмерно на уважената част от исковете за двете инстанции е, че те следва да бъдат в размер на 2072.48 лева, а от въззиваемите на въззивницата са в размер на сумата 5240.72 лева.

Ловешки окръжен съд намира,че молба вх. № 2841/22.04.2025 г. от П. В.

Н. и З. П. Т., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на съдебно решение № 49 от 14.03.2025 г. на ЛОС, в частта за разноските е допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради гореизложите съображения, съдържащи се подробно и в мотивите на съдебното решение, чието изменение се иска.

По отношение молбата, подадена от П. З. П., чрез адв. С.Ч., с вх.

№3074/30.04.2025 г., с искане за присъждане на разноски след прихващане (компенсация) на двете насрещни вземания, съдът счита, че тя също е допустима, но неоснователна и не следва да бъде уважена. С молбата на въззивницата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, се иска единствено извършване на прихващане на присъдените по делото разноски, без молителят да претендира промяна на определения от въззивната инстанция размер на разноските, дължими от страните, съобразно изхода на делото. Прихващане на дължимите между страните разноски до размера на по- малките от тях, не може да бъде извършено служебно от съда при постановяване на решението, тъй като последиците от прихващането не настъпват по право, а са действие на едностранно волеизявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна съобразно нормата на чл. 104, ал. 1 ЗЗД. В случая може да бъде извършено съдебно прихващане, тъй като липсва процесуално действие на страната-въззивник и съгласие на насрещната страна. Нещо повече, на възражението за прихващане, направено с молбата по чл. 148 от ГПК, насрещната страна се е противопоставила.

Следователно не са налице предпоставки за допълване или изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК по молба вх. № 2841/22.04.2025 г. от П. В. Н. и З. П. Т. и молба вх.№3074/30.04.2025 г. от П. З. П..