Определение № 11795 от 18.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11795 гр. София, 18.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20251100102168 по описа за 2025 година

По делото са предявени от Д. Д. Г. против М. Д. Г. алтернативно съединени искове за прогласяване нищожност или унищожаване на нотариално завещание № 1/30.12.2021 г., том I – НЗ, рег. 2943, нот.дело № 1/2021 г. на нотариус М.Л.-Е., с район на действие – районът на СРС.

Първоначално с исковата молба са предявени:

- нередовен главен иск, чийто петитум едновременно е формулиран и за унищожаемост, и за нищожност на завещателно разпореждане, обективирано в нотариално завещание от 30.12.2021 г. на нотариус М.Л.-Е., поради нарушение на закона, изразило се в това, че завещателното разпореждане е направено от лице, което по време на съставянето на нотариалното завещание не е било способно за завещава, тъй като не е било способно да действа разумно;

- нередовен иск за делба, формулиран в т.1.2 до 1.5 от петитума на исковата молба;

- нередовен иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазената част, формулиран в т. 2.1 до т.2-3 от петитума на исковата молба.

С определение № 4490/07.03.2025 г. искът за делба, формулиран в т.1.2 до 1.5 от петитума на исковата молба и искът по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазената част, формулиран в т. 2.1 до т.2-3 от петитума на исковата молба, са изпратени по родова подсъдност на Софийски районен съд.

Така предмет на делото са останали искове за прогласяване нищожност или за унищожаване на нотариално завещание от 30.12.2021 г. на нотариус М.Л.Е..

Исковата молба по отношение на тези искове е оставена без движение с разпореждане № 6111/07.03.2025 г., като същите са уточнени по основание и петитум с 1 уточняваща молба от 13.03.2025 г., но в тази уточняваща молба ищецът твърди, че предявява исковете при условията на алтернативност.

С разпореждане № 6859/14.03.2025 г. съдът е дал указания на ищеца да уточни съотношението, при което предявява исковете за нищожност и унищожаемост по т.1.1 от петитума на исковата молба, като съобрази обстоятелството, че е недопустимо алтернативно предявяване на искове. Алтернативно предявяване на искове означава съдът по своя преценка да избере кой от двата иска да разгледа, а такова съединяване на искове е недопустимо. В случай, че исковете за нищожност и унищожаемост на завещанието са предявени при условията на евентуалност, не на алтернативност, ищецът да заяви това изрично. С разпореждането ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията, а именно – връщане на исковата молба.

Съобщение за указанията на съда е получено от Г. на 31.03.2025 г.

С уточняваща молба от 17.03.2025 г. ищецът, представляван от адвокат, е заявил, че поддържа вида на съединяването на исковете като алтернативно обективно съединяване.

Твърди, че видът на алтернативно съединяване е познат в законодателството и в съдебната практика и се практикува устойчиво. Счита, че в конкретния случай е допустимо алтернативно съединяване на искове, тъй като макар и различни по фактическо основание, исковете преследват един и същ правен резултат. Алтернативно обективно съединяване на исковете е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи съединените искове, като не се интересува от фактическите основания, а единствено от постигане на правния интерес; безразлично му е по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право. Двата иска за нищожност или унищожаемост на завещателното разпореждане се различават един от друг единствено по фактическите основания, но преследват един и същ правен резултат - провъзгласяване недействителност на завещанието.

Заявил е, че това именно отличава алтернативно съединените искове от евентуално съединените искове

При така изложените от ищеца твърдения в уточняващата молба от 17.03.2025 г. съдът не би могъл да приеме, че исковете са предявени при условята на евентуалност и сам да прецени кой от исковете е главен и кой е евентуален, каквато е съдебната практика. Съдът не би могъл да възприеме подобно съединяване на искове, тъй като самият ищец, защитаван от адвокат, в уточняващата молба от 17.03.2025 г. категорично заявява, че исковете са предявени при условията на алтернативност, а не на евентуалност /т. 1 до 6 от изложението и т.7 – изречение последно от изложението на молбата/. Алтернативно съединяване на искове означава съдът по своя преценка да избере кой от двата иска да разгледа, а такова съединяване на искове е недопустимо, тъй като противоречи на основен принцип на процеса- принципът на диспозитивното начало/ чл. 6, ал.2 от ГПК/. Съдебната доктрина трайно приема, че алтернативно съединяване на искове е недопустимо./Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално право“, глава шестнадесета „Отклонения във връзка с иска“, параграф 85, раздел IV, т.2/. Съществуват изключения от това правило: а/наложително 2 е алтернативно съединяване на искове при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставена на трето лие/чл.131, ал.3 от ЗЗД/, а то до деня на предявяване на иска не е направило своя избор. В такъв случай изборът на дължимата престация се прави от съда.; б/допустимо е алтернативно съединяване на искове, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко конкуриращи основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право.

Конкретният случай не е такъв – предявен е иск за прогласяване на нищожност на завещание и иск за унищожаване на завещание, като унищожаването има действие за в бъдеще. Касае се за защита на различни права – правото да се прогласи нищожност на завещанието и правото да се унищожи завещанието.

Тъй като ищецът, въпреки предоставената му възможност, с молбата от 17.03.2025г. настоява, че исковете са алтернативно предявени, а не при условия на евентуалност, и именно така желае да бъдат разгледани, съдът приема, че при подобно предявяване на искове, исковата молба е недопустима. Искането на ищеца противоречи на основен принцип на процеса – принципът на диспозитивното начало, уреден в чл.6, ал.2 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по недопустимо алтернативно съединени искове, в нарушение на чл.6, ал.2 от ГПК, от Д. Д. Г. против М. Д.

Г. за прогласяване на нищожност или унищожаване на нотариално завещание № 1/30.12.2021 г., том I – НЗ, рег. 2943, нот.дело № 1/2021 г. на нотариус М.Л.-Е., с район на действие районът на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3