Определение № 893 от 10.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500656 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7960/10.03.2023г. на В. И. А., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Ч. от АК Пловдив против определение № 1584/08.02.2023г., постановено по гр. д. № 7997 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., с което допълва постановеното на 09.01.2023г. в закрито съдебно заседание определение, с което е прекратил производството по делото по гр. дело № 7997 по описа за 2022г. на ПРС, XIII гр. с., като постановява: Осъжда В. И. А., ЕГН ********** да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, направени по делото разноски за възнаграждение за един адвокат, в размер на 550 лева.

В частната жалба се изразява становище, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима молба за допълване в частта за разноските.Алтернативно се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с чл. 80, ал. 2 от ГПК и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.Моли се оспорваното определение да бъде обезсилено като недопустимо, а алтернативно да бъде отменено като постановено в противоречие, както със закона, така и със задължителната практика на ВКС.

С отговора на частната жалба другата страна изразява становище, че определението е допустимо, постановено по допустима молба за допълване в частта за разноските, тъй като искането за присъждане на такива било направено още с отговора на исковата молба, като същото освен това било правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 1 което е допустима.

По същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Делото пред районния съд е образувано по искова молба на В. И. А., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. М. Ч. против М. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Ответницата е подала писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който е посочен съдебен адрес и връчване чрез пълномощник – адв. И. О..С писмения отговор е изразено становище по допустимостта и основателността на предявените искове.Моли се същите да бъдат отхвърлени по изложените съображения, взето е становище по доказателствата, направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.Към писмения отговор са приложени писмени доказателства и адвокатско пълномощно, с което ответницата е упълномощила адв. И. О. да я представлява по делото, както и договор за правна защита и съдействие от 19.07.2022г., в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 1100 лева, изплатено изцяло и в брой.

В първоинстанционното производство е постановено определение № 10961/12.10.2022г. по чл. 140 от ГПК, с което съдът е извършил доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.

По първоинстанционното дело е постъпила молба от ищцата вх. № 767/05.01.2023г., с която на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявените искове и моли производството да бъде прекратено.

С определение № 247 от 09.01.2023г. районният съд е прекратил производството по гр.

№ 7997 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., поради оттегляне на исковата молба.

По молба на ответника по реда на чл. 248 от ГПК районният съд е постановил обжалваното в настоящето производство определение № 1584 от 08.02.2023г., като е допълнил определението, с което е прекратил производството по делото, респ. е осъдил ищцата да заплати на ответницата разноски в размер на 550 лева.Районният съд е посочил, че липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК, в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението /респ. определението/ в частта му за разноските.Приел е, че в конкретния случай страната действително е направила твърдения разход за процесуално представителство, което се е свело единствено до проучване на делото и представяне на отговор на исковата молба.Поради това съдът е намерил, че следва да намали претендираното възнаграждение съобразно извършеното до приключване на производството, като присъди на ответната страна разноски за един адвокат в размер на 550 лева.

Съгласно задължителните разяснения в т. 8 на ТР № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от 2 страната искане за разноски, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.С оглед на тези разяснения и настоящият състав намира разгледаната молба по чл. 248 от ГПК за допустима.Още повече, че молбата по чл. 232 от ГПК не е била съобщена на ответната страна в първоинстанционното производство, респ. същата не е имала възможност да представи списък на разноските преди произнасянето на съда с крайния съдебен акт, с който е прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира също, че в случая ответната страна има право на разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.На ответницата е изпратен препис от исковата молба, съответно даден й е срок за писмен отговор.Такъв е постъпил по делото, приложеното е адвокатско пълномощно към него, както и договор за правна защита и съдействие.Своевременно е направено и искане за присъждане на разноски, като същото правилно е счетено за допустимо и основателно.

По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1584/08.02.2023г., постановено по гр. д. № 7997 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3