Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 637 от 29.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 243/2026
Вид
Определение № 637
Подписан
29.09.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Благоевград, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ

ГРАЖДАНСКИСЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело № 20261200900243 по описа за 2026 година

В Районен съд Петрич е постъпила искова молба, предявена по реда на чл. 422 ГПК, по подаден иск от ищеца Община Я., ЕИК ************ против „Ч.-ММ“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.

Я., ул. „Търговска“ №34, вх. Г, ет.2, ап. 65, представлявано от управителя М.М., за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 48 000 лв., равняващи се на 24 542,01 евро, представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на поети от ответника задължения по договор № 13/29.05.2020 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Районният съд е приел, че искът не е родово подсъден на районен съд, поради което с влязло в сила определение е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Благоевград.

Образувано е ТД № 243/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с материалите по делото и електронното заповедно дело, намира че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

Предявен е установителен иск, след проведено заповедно производство за сумата 48 000 лв., равняващи се на 24 542,01 евро, дължими като неустойка по сключен между страните договор с рег. № 2801-09636/11.05.2026г.

Видно от електронното заповедно дело по искане на заявителя – ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено 1 длъжникът "Ч.-ММ" ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. Я., ул. "Търговска" № 34, вх. Г, ет. 2, ап. 65, представлявано от управител М.М., да заплати на кредитора Община Я., ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. Я., ул. "Г.С.Раковски" № 7, представлявано от кмета В.Р., сумата 24 542,01 EUR (двадесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два евро и 01 цент), представляваща дължима и неплатена главница по Договор за услуги № 13/29.05.2020 година, за периода от 23.06.2025 г. до 17.06.2026 г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението - 18.06.2026 година до окончателното изплащане на задължението.

В срок по делото е подадено възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника, след което заявителя предявява искова молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

В практиката на ВКС се приема, че производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК намира приложение само спрямо вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, т. е. за вземания в размер до 25 000 лева /арг. от чл. 104, т. 4 от ГПК/.

В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, както е в случая, исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустимо, поради приложението на чл. 410, ал. 1 от ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство.

В този смисъл са Решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., I т. о., Определение № 57 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1094/2019 г., II т. о., Решение № 50011 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1964/2020 г., I т. о.

Уредбата в чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК е ясна, пълна и непротиворечива, като допуска издаването на заповед за изпълнение по този ред само при положение, че спорът е родово подсъден на районен съд, т. е. с цена на иска до 25 000 лева.

2

Поради изложените по-горе съображения предявеният установителения иск е недопустим, ето защо производството по делото ще следва да се прекрати. За ищеца остава възможността да предяви осъдителен иск за вземането си.

Мотивиран така и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ТД № 243/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград, поради недопустимост на предявения установителен иск.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3