Решение № 324 от 18.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………………/…………………2022 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Елена Янакиева при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 82 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на К.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Предписание 210830/528650 за поставяне под карантина от 30.08.2021 г., издадено от Директора на Столична регионална здравна инспекция /Столична РЗИ/, с което, на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, е предписано поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата 30.08.2021 година.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Твърди се, че не са били налице основанията за налагане на принудителна административна мярка „поставяне под карантина“, тъй като не са изпълнени предпоставките на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ. Оспорва се компетентността на издателя на обжалваното предписание. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на уведомяването на жалбоподателя за предписанието – устно и само чрез подпис върху таблет на служител на РЗИ, поради което е бил лишен от възможността да разбере какво ограничение му се налага и на какво правно основание, както и да предприеме действия по защита на своите права и законни интереси. Аргументира се материална незаконосъобразност на акта, тъй като Г. е представил сертификат, удостоверяващ че е ваксиниран за COVID-19 от 28.06.2021 г., поради което към датата на влизане в страната не е следвало да си прави PCR тест. Отправя се искане за отмяна на обжалваното предписание за поставяне под карантина и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие с твърдение, че към 30.08.2021 г. е била в сила заповед на Министъра на здравеопазването, издадена на 27.08.2021 г., с която Испания е извадена от червения списък и влизането в страната на лице, издаващо от тази държава, не е подлежало на никакви ограничения. Навеждат се доводи, че предписанието е издадено от служител на РЗИ, непритежаващ компетентност за това, поради което същото представлява нищожен административен акт.

Ответникът по жалбата – Директорът на Столична РЗИ, в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, излага обстойни доводи за законосъобразност на издаденото предписание.

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, за когото той поражда неблагоприятни правни последици, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и е дължимо разглеждането й по същество.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл.

168, ал. 1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че на 30.08.2021 г. К.Н.Г. е пристигнал на територията на Република България от Кралство Испания през ГКПП „Аерогара София“. При влизането си в страната Г. е представил на органите на граничен здравен контрол валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация. Не е представил отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС за изследване.

При тези данни Директорът на Столична РЗИ е съставил Предписание 210830/528650 за поставяне под карантина от 30.08.2021 г. /л. 14 от адм. дело № 2278/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас/, с което, на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, К.Н.Г. е поставен под карантина на адрес: област Варна, община Варна, гр. Варна, район „Приморски“, ул. „М.“ № **, ет. *, ап. *, за срок от 10 дни с начална дата 30.08.2021 година. В предписанието изрично е отбелязано, че същото подлежи на предварително изпълнение. За издаденото предписание, както и за възможностите за получаване на предписанието на хартиен носител, адресатът е уведомен на 30.08.2021 г. от старши експерт при Столична РЗИ, за което саморъчно е положил подпис върху него.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетел по делото е разпитан Г.И.Н., който заявява, че при връщането им с жалбоподателя от Испания в края на август 2021 година на летището в София служителка със защитно облекло им е поискала сертификати и PCR тестове. Посочва, че К.Г. е представил сертификат за ваксинация, но не е представил PCR тест. Твърди, че са ги изпратили да се регистрират за PCR тест, както и че са се подписали на таблет. Свидетелят заявява, че служителите на РЗИ са им указали, че следва да се регистрират в рамките на 24 часа, да изпратят резултата от PCR теста, след което ще бъдат уведомени чрез SMS дали карантината отпада или не. Сочи, че той е получил съобщение, че няма да е под карантина, а К.Г. не е получил такова съобщение.

Съобразявайки гореизложената фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2 от ЗЗ задължителната карантина на лице, което е влязло на територията на страната от други държава, се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. В случая предписанието е издадено поради влизане на жалбоподателя на територията на Република България през ГКПП „Аерогара – София“ от Кралство Испания – държава, попадаща в червената зона, съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с преминаване на реципрочна основа по Приложение № 1 към т. І. 3 от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Затова компетентен да издаде предписанието е Директорът на Столична РЗИ. Противно на твърдяното от жалбоподателя именно Директорът на Столична РЗИ е издател на оспореното предписание, което се установява от неговото съдържание. От представения по делото Трудов договор № РД-15-672/01.04.2021 г. /л. 33-35 от адм. дело № 2278/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас/ е видно, че Д.И.П.– лицето подписало обжалвания акт, към датата на неговото издаване е изпълнявал длъжността „директор“ на Столична РЗИ.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че не Директорът на Столична РЗИ, а служителят на РЗИ, който го е уведомил за неговото издаване, е издател на акта.

Видно от съдържанието на самото предписание старши експертът от Столична РЗИ единствено е уведомил К.Г. за издаването на акта, а същият е издаден от Директора на Столична РЗИ в съответствие с нормата на чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2 от ЗЗ, което се удостоверява от положените от него подпис и печат.

Налага се извод, че оспореното по съдебен ред предписание за поставяне под карантина е издадено от административен орган, притежаващ материална и териториална компетентност, както и такава по степен.

Предписанието е издадено в изискуемата форма. Видно от приложеното по делото заверено копие, то е обективирано в писмена форма и е съответно на образец – Приложение № 5, към т. 13, утвърден със Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина /изм. и доп. със Заповед РД-01-177/22 .03.2021 г., Заповед № РД-01-13 от 11.01.2022 г. и Заповед № РД-01-20 от 14.01.2022 г./ на Министъра на здравеопазването, съгласно изискването на чл. 61, ал. 9 от ЗЗ. Предписанието съдържа всички реквизити, посочени в последния.

При издаването на предписанието не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна на самостоятелно основание. Жалбоподателят е запознат с текста на предписанието чрез уведомяването му от служител на Столична РЗИ, за което е положил подпис.

Разяснена му е и възможността да получи препис от същото по реда на чл. 61, ал.

11 от ЗЗ. Последната разпоредба предвижда, че препис от предписанието се връчва на адресата му лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината, а в срока на изолацията, съответно на карантината – само чрез упълномощено лице. С оглед горното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че предписанието не му е връчено на място, тъй като законът предвижда възможността за по-късното му връчване. Освен това начинът и датата на връчване на предписанието не се отразява на неговата законосъобразност, а има значение единствено за момента, от който започва да тече срокът за обжалването му. Видно от доказателствата по делото е, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от което следва, че жалбоподателят е бил надлежно запознат със съдържанието на оспорения акт и в пълна степен е упражнил правото си на защита срещу него.

Предписанието за поставяне под карантина е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби. Като основание за издаването му е посочена нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 61, ал. 6 от ЗЗ задължителна карантина на лице по ал. 2 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Според изречение второ от ал. 2 на същата правна норма с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 /сред които е и COVID-19/ на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

В изпълнение на правомощието си по чл. 63, ал. 2 от ЗЗ Министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г., която е произвела действие в периода от 29.07.2021 г. до 31.08.2021 г.

В т. 4.7. във връзка с т. 4.4. във връзка с т. 4.3.1. от нея е предвидено, че български граждани се допускат на територията на Република България от държави, намиращи се в червена зона, при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС за изследване. Предвидено в същата заповед е, че в случай, че представят при влизането си в страната само един от документите по т. 4.4., се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор. В тези случаи директорът на съответната РЗИ може да отмени предписанието, ако тези лица представят по електронна поща документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19.

В случая не е спорно, че при влизане на 30.08.2021 г. на територията на Република България от Кралство Испания, жалбоподателят е представил само единия от кумулативно изискуемите документи по т. 4.4. от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, а именно: валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация. Не е представил обаче отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19. Липсата на такъв документ и непредставянето му на граничните здравни органи при пристигането му в страната не се оспорва на жалбоподателя, като се потвърждава и от показанията на свидетеля Н., който заявява, че К.Г. не е представил PCR тест.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f37ecff2-9e0c-44b3-8477-9875d69292c9