Решение № 1260 от 31.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20233100501564 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 39572/29.05.2023 г., подадена от "ДА-ЕМ" ООД, ЕИК 103947076, чрез пълномощник адв. И. З., против решение № 1483/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 7387/2022г. по описа на ВРС, с което "ДА-ЕМ" ООД, ЕИК 103947076, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Александър Малинов“ 23, е осъдено на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, да опразни и предаде държането на ползвания от него на основание договор за наем от 03.07.2018 г. недвижим имот находящ се в ************** с площ от 60кв.м. на ищцата К. Н. К., ЕГН **********, адрес: *************; осъдено е "ДА-ЕМ" ООД, ЕИК 103947076, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Александър Малинов“ 23 да заплати на К. Н. К., ЕГН **********, адрес: *************, на основание чл.92 ЗЗД, сумата от 2520 лева, представляваща неустойка по чл.7.1. от договор за наем от 03.07.2018 г. между страните, в размер представляващ трикратния размер на наемната цена за периода от 06.04.2022 г.-07.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на 1 сумата.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е бил длъжен да изпрати уведомление на ответника и че договора е прекратен на 22.03.2022г. Излага, че договорът не е прекратен с изпратената на 22.03.2022г. от ищеца телепоща. ВРС неправилно не се е съобразил със свидетелските показания, че имотът е бил върнат в края на м. август 2022г.

Сочи, че неправилно е присъдена неустойка, т.к. същата е уговорена за прекратяване на договора, а не за ползването на имота след прекратяването на договора за наем. Излага, че уговорената в чл.7.1. от договора неустойка е нищожна, защото накърнява добрите нрави.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК К. Н. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните правни норми. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се представлява. С депозирана преди съдебно заседание молба пълномощникът на дружеството адв. И. З. моли за уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемия се представлява от адв. К. К., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по искове на К. Н. К. срещу "ДА-ЕМ" ООД, ЕИК 103947076 за връщане държането на ползван от дружеството на основание договор за наем от 03.07.2018 г. недвижим имот находящ се в ************** с площ от 60кв.м. за заплащане на сумата от 2520 лева, представляваща неустойка по чл.7.1. от договор за наем от 03.07.2018 г. между страните, в размер представляващ трикратния размер на наемната цена за периода от 06.04.2022 г.-07.06.2022 г., ведно със законната 2 лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени твърдения, че поради неплащане на наемните вноски договорът за наем е прекратен автоматично на основание чл.3.4. от договора, евентуално с телепоща от 28.03.2022г., евентуално с нот. покана от 27.04.2022г. Твърди се, че въпреки прекратяването на договора ответникът не е върнал държането на имота, нито е заплатил дължимата неустойка.

С писмен отговор ответникът оспорва иска като неоснователен.

Оспорва се, че наемния договор е прекратен на 28.03.2022 г., тъй като изпратената чрез телепоща покана не е била получена от ответното дружество, доколкото по делото е приложена разписка, в която е отбелязано, че пратката е непотърсена. Излага се, че не била налице промяна в адреса на ответното дружество, поради което не е налице хипотезата на чл.7.5 от договора, при която при смяна на адрес на страна, кореспонденцията ще се приема за валидно връчена на адреса, посочен в договора. Поддържа се, че не е налице основание за присъждане на неустойка, тъй като не е налице прекратяване на договора. Иска се отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.

ВРС е приел за безспорно между страните, че е сключен договор за наем от 03.07.2018 г. за недвижим имот находящ се в ************** с площ от 60кв.м. С договора ответното дружество като наемател е поело задължение за заплаща наемна месечна цена от 420 лева до пето число на същия месец, а 3 ако този ден е неработен в първия работен ден след тази дата. Предвидено е договора да влезе в сила от момента на подписването му, да е със срок от една година, а ако след изтичане на срок ползването на имота продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита продължен при същите условия. В чл.3.4 е уговорено, че договорът се прекратява автоматично, преди изтичане на срока му в случай, че наемателят забави плащането на дължимата наемна вноска повече от 15 дни от дата на падежа, а в чл.3.5 че наемодателят има право да прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие, което право може да упражни след изтичане на 6 месеца от влизане в сила на договора. В чл. 7.1. е предвидено, ако наемателят не изпълни задължението си за връщане на имота след прекратяване на договора, същият да дължи неустойка на наемодателя в размер на утроената наемна цена за всеки месец след прекратяването.

Ищецът е представил извлечение от банковата си сметка за периода 01.01.2022 г.-31.01.2022 г. видно от която на 26.01.2022 г. е получил сумата от 800 лв. от ответника с основание „по договор за наем“; за периода 01.02.2022 г.-28.02.2022 г., видно от което от ответника не е постъпвало плащане; за периода от 01.03.2022 г.-31.03.2022 г., видно от която от ответника не е постъпвала сума; за периода 01.04.2022г.-30.04.2022 г., видно от което от ответника на 11.04.2022 г. е постъпила сума от 800 лв. с основание „по договор за наем за м.март и м. април“; за периода 01.05.2022 г.-31.05.2022 г., видно от която ответникът е превел 400 лв. с основание „по договор за наем“ на 23.05.2022 г.

Поради неплащането на дължимите вноски в срок за ищцата е възникнала правото да го развали, като тя е изпратила телепоща изх. номер 42/28.03.2022 със заверка на съдържанието, изпратена на вписания в договора и в търговския регистър адрес на управление на ответника гр. Варна, ул.

„Александър Малинов“ 23. В телепощата е записано, че поради системно забавено плащане на наемната цена, ищцата уведомява дружеството, че прекратява договора и иска освобождаване на имота в едномесечен срок от получаване на поканата. Телепощата е изпратена с обратна разписка, в която е посочено, че е оставено известие на адреса на 28.03.2022 г.,както и че пратката е непотърсена.

От ищеца е представена нотариална покана от 27.04.2022 г. до 4 ответника, с която ищецът го уведомява, че поради забава в плащанията на наема прекратява договора за наем и иска освобождаване на имота в едномесечен срок от получаване на поканата. След посещение на адреса по седалище на ответника гр. Варна, ул. „Александър Малинов“ 23 е удостоверено, че поканата е връчена на ответника по реда на чл.50, ал.4 ГПК вр. чл.47, ал.1, и ал.2 на 13.05.2022 г.

Въззивният съд намира, че уговорката в чл.3.4 от договора, не изключва задължението на ищеца да уведоми наемателя за развалянето на договора, когато той забави плащането на дължимата наемна вноска повече от 15 дни от дата на падежа. За да развали договора ищцата следва да изпрати изрично писмено уведомление до наемателя. Поради това, договорът за наем не е развален на 22.03.2022г. поради неплащането на дължимата вноска за м. март 2022г. в уговорения срок – 05.03.2022г.

Договорът за наем не е развален и с изпратената до телепоща изх. номер 42/28.03.2022г. със заверка на съдържанието, изпратена на вписания в договора и в търговския регистър адрес на управление на ответника гр.

Варна, ул. „Александър Малинов“ 23. Телепощата не е връчена на ответника, т.е. изявлението на ищцата за прекратяване на договора не е достигнало до дружеството.

Въззивният съд намира, че договорът за наем е развален на 13.05.2022г. с връчването на ответника по реда на чл.50, ал.4 ГПК вр. чл.47, ал.1, и ал.2 на нотариална покана от 27.04.2022 г., с която ищецът го уведомява, че поради забава в плащанията на наема прекратява договора за наем и иска освобождаване на имота в едномесечен срок от получаване на поканата.

След развалянето на договора за ответника е възникнало задължението да върне имота в дадения в нотариалната покана срок – един месец от връчването й, т.е. в срок до 13.06.2022г. Поради това ответникът следва да бъде осъден да върне имота. Необосновани са доводите във въззивната жалба, че неправилно ВРС не се е съобразил с показанията на свид.

Стаменова, че държането на имота е било доброволно предадено на М. – зет на ищцата. В съдебно заседание на 24.02.2023г. пълномощникът на ответното дружество изрично е заявил, че имотът се ползва от ответното дружество, както и че ако ищцата го развали надлежно ще й бъде предадено „владението“. След като между страните не е налице спор, че към 24.02.2023г.

5 имотът не е бил върнат, не може със свидетелски показания да се установява, че е бил върнат към по – ранна дата. Освен това, свид. Стаменова не е била допусната за установяване на това обстоятелство.

Необосновани са доводите за нищожност на клаузата на чл.7.1 от договора. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка в търговските договори, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въззивният съд намира, че уговорката за неустойка по чл.7.1. от договора за наем е действителна и не противоречи на добрите нрави. Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника.

Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката, не нарушава добрите нрави, а в определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Освен това, размерът на неустойката е утроената наемна цена за всеки месец след прекратяването, т.е. стимулира търговеца да върне имота непосредствено след прекратяването на договора.