Решение № 651 от 05.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Русе, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100859 по описа за 2026 година

Адв.З. М. – пълномощник на „**********“ ЕООД заявява, че представляваното от нея дружество извършва различни дейности в областта на строителството, във връзка с които използва собствен багер и наема камион, за да осигури пълен обем услуги.

През 2025г. представител на „*******“ ЕООД възложил на ищцовото дружество изкопни работи свързани с воден цикъл и обратен насип в село ***********, община Русе по ул.“*********“. Ответникът възложил, а ищецът приел да извърши следните услуги: изкопаване канали за полагане тръбопровод по програма воден цикъл в село ***********, ул.“*********“, като натовари и извози изкопната пръст в близост за последващото й ползване при изграждане обратен насип; след полагане на новия тръбопровод, натоварване и извозване на пръстта обратно за изграждане обратен насип и полагане камъни върху него.

Твърди, че ищецът изпълнил възложената работа под контрола на ответника и след приключване издал фактура №********г. за 1779.30 евро – цена на услуги, извършени на 25.11.2025г. с комбиниран багер и камион и услуги, извършени в периода 01.12.2025г. – 04.12.2025г. с комбиниран багер.

Поддържа, че до настоящия момент ответното дружество не изпълнило задължението си и не заплатило цената на услугите.

След проверка в НАП ищецът установил, че „*******“ ЕООД е осчетоводило процесната фактура и предполага, че е усвоило ДДС. Заявява, че към 15.12.2025г. включил фактурата в дневниците за ДДС, който е в размер на 414.15 евро. Счита, че по този начин „**********“ ЕООД е претърпяло допълнителна вреда, тъй като е натоварено финансово към държавата.

1

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*******“ ЕООД с ЕИК: ******* да заплати на „**********“ ЕООД с ЕИК: ******** сумите: 1779.30 евро – цена на услуги, извършени на 25.11.2025г. с комбиниран багер и камион, както и услуги, извършени в периода 01.12.2025г. – 04.12.2025г. с комбиниран багер, съгласно фактура №********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2026г. до окончателното й изплащане; 53.92 евро – мораторна лихва за периода 06.12.2025г. – 22.02.2026г.; 296.55 евро - имуществени вреди, съставляващи заплатен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2026г. до окончателното й изплащане; 8.17 евро – мораторна лихва за периода 15.12.2025г. – 22.02.2026г.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „*******“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на претенцията.

Счита, че в случая се касае за недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, тъй като на 23.02.2026г. предприел действия за доброволно уреждане на задължението, заявявайки готовност за незабавно плащане.

Представя доказателства, с които установява, че на 18.03.2026г. е погасил дълга.

Намира за неоснователна претенцията за имуществени вреди, тъй като съгласно нормативната уредба, ДДС възниква при издаване на фактурата, а не при нейното плащане.

Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на неформален договор, по силата на който „*******“ ЕООД възложило, а „**********“ ЕООД извършило следните услуги: изкопаване канали за полагане тръбопровод по програма воден цикъл в село ***********, ул.“*********“, товарене и извозване изкопната пръст; след полагане на новия тръбопровод, товарене и извозване на пръстта обратно за изграждане обратен насип и полагане камъни върху него.

За посочените дейности ищцовото дружество издало фактура №********г. за 1779.30 евро, от които 1482.75 евро – цена на услуги, извършени на 25.11.2025г. с комбиниран багер и камион и услуги, извършени в периода 01.12.2025г. – 04.12.2025г. с комбиниран багер и 296.55 евро - ДДС.

На 09.01.2026г. „**********“ ЕООД уведомило „*******“ ЕООД за непогасените задължения, между които и процесното и предоставило срок до 30.01.2026г. за заплащане цената на услугите по фактура №******* от 05.12.2025г.

На 18.03.2026г. ответникът превел по банкова сметка на ищеца 1820 евро с основание: „Плащане по фактура №*******…“.

В о.с.з. процесуалният представител на „**********“ ЕООД признава плащането.

Поддържа акцесорната претенция за заплащане мораторна лихва върху главницата.

Производството по иска с правна основание чл.79 ЗЗД за заплащане сумата 1779.30 2 евро е прекратено, поради оттеглянето му.

Допуснато е изменение на иска за имуществени вреди, чрез неговото намаляване до размера на 89.38 евро.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.82 и чл.86 ЗЗД.

С релевираните в хода на производството доказателства бе установено, че визираните в процесната фактура услуги са извършени от ищеца, а тяхната цена е заплатена от ответника след предявяване на иска. За периода от датата следваща падежа на задължението (06.12.2025г.) до датата, на която е заплатено (18.03.2026г.), законната лихва за забава (изчислена по реда на чл.162 ГПК, с програмен продукт) възлиза на 60.63 евро. „*******“ ЕООД е превело по сметка на „**********“ ЕООД сумата 1820 евро, с които е погасило главницата в размер на 1779.30 евро и част от мораторната лихва – 40.70 евро, поради което акцесорната претенция се явява основателна за разликата от 19.93 евро (60.63 – 40.70 = 19.93).

По отношение претендираните от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатен ДДС:

Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.

Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на неизпълнението.

Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката – при тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.

В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби 3 кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищцовото дружество, по следните съображения:

Главницата по процесната фактура е формирана от данъчната основа и ДДС.

Плащането на ДДС към бюджета е законно задължение на ищеца, което произтича от извършената услуга и не е в зависимост от забавата на ответника, т.е. „**********“ ЕООД дължи данъка и при своевременно заплащане цената на извършените услуги. Следователно не е налице причинно – следствена връзка между забавата и плащането на ДДС.

Цената на услугата е заплатена от ответника, ведно с ДДС и повторно заплащане на ДДС (дори и в частичен размер) би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Единственото обезщетение за настъпилата забава е съизмерима със законната лихва, каквато е и присъдена.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенцията.

Същите са на стойност 512.46 евро, съгласно списък по чл.80 ГПК (стр.78). Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 485.83 евро [(1779.30 х 512.46) : (1779.30 + 89.38 + 8.17) = 485.83].

Съразмерно с отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски, но не е ангажирал доказателства за такива.

Следва да се отбележи, че с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като не е заплатил на падежа, цената на извършените услуги. От приложената към исковата молба кореспонденция между страните, проведена чрез мобилно приложение и изпратеното впоследствие уведомление е видно, че въпреки забавата, ищцовото дружество е предоставило възможност за доброволно изпълнение в срок до 30.01.2026г. Искът е предявен на 23.02.2026г., т.е. почти месец след изтичане на срока.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*******“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, *********, представлявано от И. Н. К. да заплати на „**********“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, **********, представлявано от М. М. А. сумите: 19.93 евро – мораторна лихва върху главницата 1779.30 евро, дължима за периода 06.12.2025г. – 18.03.2026г. по фактура №******* от 05.12.2025г. и 485.83 евро – разноски по делото.

4

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „**********“ ЕООД с ЕИК:

******** срещу „*******“ ЕООД с ЕИК: ******* иск за заплащане сумата 89.38 евро – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2026г. до окончателното й изплащане и 8.17 евро – мораторна лихва за периода 15.12.2025г. – 22.02.2026г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5