Определение № 617 от 10.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. Варна, 10.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500220 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на С. С. С., подадена чрез адв. Н. В., за изменение на постановеното по делото решение № 135/14.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 220/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на молителя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над присъдените 650 лв. до пълния претендиран размер от 2 856 лв.

Молителят е настоявал, че при определяне размера на разноските му за адвокатско възнаграждение съдът не съобразил деликтния характер на отговорността за разноските и приложимостта на чл. 51 ЗЗД при заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, както и че намаляване размера на обезщетението за вредите е допустимо само при допринасянето им от увредения, каквото в случая не било налице. Изложил е, че съдът неправилно приел липса на правна сложност на делото и не отчел пълния обем на извършената от адвоката работа като намалил разноските за адвокатско възнаграждение до несправедлив размер, позовавайки се на неотносима практика на СЕС. Сочил е, че необосновано съдът присъдил идентичен на първата инстанция размер на разноски за адвокатска защита при различен обем на същата.

КОНПИ е подала писмен отговор на молбата, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й е молила за нейното отхвърляне.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима (приложен е списък по чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 856 лв.), а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

1

С постановеното по делото решение № 135/14.07.2025 г. по в.гр.д. № 220/2025 г. Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 208/10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 311/2022 г. по описа на ОС Силистра, с което е отхвърлен искът на Комисията по чл. 153 от ЗОНПИ против ответниците С. С. С. и „Корект Импекс“ ЕООД за отнемане в полза на Държавата на основание чл.145, ал.2 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ на незаконно придобито имущество от ответника „Корект Импекс“ ЕООД с цена на иска 22 000 лв. Със същото решение, съдът е потвърдил и определението на окръжния съд, постановено в производството по чл.248 ГПК и е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С. С. С. сумата от 650 лв., представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт - сумата от 440 лв. държавна такса за въззивното производство.

По делото пред въззивната инстанция ответникът С. С. С. е бил представляван от адвокат Н. В. и е платил на адвоката хонорар от 2 856 лв.

Този размер на сторените от ответника разноски, преценен по възражението по чл. 78, ал.5 ГПК на насрещната страна, се явява прекомерен с оглед липсата на голям обем и на сложност на извършената от адвоката работа по делото във въззивната инстанция, поради което и съдът го е редуцирал до размер на 650 лв., който е справедлив такъв с оглед конкретните данни по делото. Спорът по делото е по реда на ЗОНПИ и е с цена на иска общо от 22 000 лв. като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а извършената във въззивното производство работа от адвокат Н. В. от САК се състои в подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и защитната теза е идентична с тази пред първата инстанция. При това положение присъдената от настоящата инстанция сума на ответника С., които насрещната страна следва да му плати за разноски за адвокатска защита, е съобразена с обема на свършената работа от адвоката и сложността на делото, като размерът е определен конкретно за случая и не е обвързан с предвиден минимален такъв по Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В този смисъл е даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, като последното е относимо и за настоящата хипотеза и има задължителен характер, а развитите съображения в настоящата молба за неотносимостта му са неоснователни. Отделно, разноски за защита на страната в производство по чл. 248 ГПК не се присъждат, поради което и платено от нея възнаграждение за производство по чл. 248 ГПК не се възлага в тежест на насрещната страна.

Във въззивното производство съдът е извършил преценка и е обосновал отговорността за разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК и размера им във връзка с възражение по чл. 78, ал.5 ГПК на насрещната страна за прекомерността им, 2 докато в първоинстанционното производство съдът е определил на адвоката адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за безплатно оказаната на страната адвокатска защита, поради което и изложените в настоящата молба съображения за липса на обоснованост на размера на адвокатския хонорар при различен вид и обем работа, са несъстоятелни. В случая, съдът не се произнася и по възражение по чл. 51 от ЗЗД на деликвент за съпричиняване на вредите от пострадалия, а по възражение по чл. 78, ал.5 ГПК на загубилата спора страна и е за прекомерност на сторените в производството разноски от насрещната страна, в чиято полза е постановено решението, поради което и доводите в настоящата молба и оплакванията за липса на обсъждане от съда на предпоставките по чл. 51 от ЗЗД са несъстоятелни.

Затова и предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. С., подадена чрез адв. Н.

В., за изменение на постановеното по делото решение № 135/14.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 220/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на молителя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над присъдените 650 лв. до пълния претендиран размер от 2 856 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3