Решение № 18224 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18224 гр. С, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110131158 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “АПС Б Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул. ”Б” № 81, бл.3, вх.В, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Й. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Л, ул... № 5, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17311/2023 г., а именно: сумата 1 488.80 лева, представляваща главница по договор за кредит № .../05.11.2017 г., сключен между ответника и "К" ЕАД, заплатена от "А Т" ЕООД въз основа на договор за поръчителство от 05.11.2017 г., вземането за което е последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 411.70 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 30.11.2017 г. до 31.03.2017 г., платена от поръчителя; сумата 420.70 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за период от 30.11.2017 г. до 30.04.2019 г., платена от поръчителя.

Пратандират се направените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „К” АД договор за кредит за сумата от 1800.00 лв. по реда и при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния подпис.

Обосновава се становище, че договорът е действителен като съобразен с нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задължениета си по договора, като към момента на подаване на исковата молба е настъпил падежът на задължения по него. С оглед на това се претендира заплащане на дължимите суми по договора.

Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитора и с поръчителя договор за цесия, въз основа на който е придобил правата по процесния договор за заем.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете.

1

Ответникът оспорва както валидно възникнало правоотношение междунеговия стар кредитор и ищеца, такак и сключения от него с „А Т“ ЕООД договор за поръчителство.

Според ответника, приложим в отношенията му с кредитора и с поръчителя е Закона 2 за потребителския кредит. Отбелязва се, че е налице свързаност между двете дружества – кредитор и поръчител, поради което с угоговореното възнаграждение на поръчителя се достига до оскъпяване на кредита, при което се дължи повече от двойната сума на кредита.

Изразява се становище, че в ГПР е следвало да бъде включено и възнаграждението на поръчителя.

На самостоятелно основание искът се оспорва и поради нищожност на договора за кредит при противоречието му с чл.10, чл.11 от ЗПК- използване на шрифт по.малък от 12, липсата на посочен срок на договора, липсата на информация за компонентите на всяка погасителна вноска.за дължимия лихвен процент на ден.

По отношение договора за поръчителство се твърди, че в случай на съмнение в платежоспособността на длъжника, кредиторът е следвало първо да поиска обезпечение, а след това да отпусне кредита. Доколкото в случая тази последователността не е спазена, изразява се становище, че с процесния договор се цели заобикаляне на закона като се достига до кумулиране на обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва и обезщетение за недадено обезпечение. По така изложените съображение се прави ивзод, че претендираното възнаграждение по договора за поръчителство е недължимо.

Отделно от това се навеждат и доводи, че липсват доказателства за заплащане от страна на „А Т“ ЕООД на „К“ ЕАД дължимите от ответника суми по процесния договор за кредит.

Ответницата оспорва да е получила сумата на главницата по договора за кредит, както и уведомление за предсрочна изискуемост. Също така се прави оплакване, че ответницата не е получила и уведомление за цесия.

По отношение претендираната възнаградителна лихва се сочи, че същата не е правилно изчислена, както и че договореният лихвен процент от 41.24% надхвърля трикратния размер на договорната лихва, поради което клаузата, в която е фиксиран, е нищожна.

Изразява се и становище, че когато договорът за наем е недействителен, тогава по него не може да бъде учредявано поръчителство.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответницата направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, изразява писмено становище, с което поддържа предявените искове. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва предявените искове.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч. гр. д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, от което се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. П. К. за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

С представения и приет по делото договор за потребителски кредит № .../05.11.2017 2 г., се установява, че на 05.11.2017 г. между „К“ АД, в качеството си на кредитодател, и Й. П.

К., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит.

Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1 относно условията на кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави сумата от 1 800 лв. при следните условия: срок на кредита – 18 месеца, брой на погасителните вноски - 18, размер на погасителните вноски - 135, 75 лв., лихвен процент на кредита - 41, 24 %, ГПР - 50 %, общ размер на всички плащания – 2 443, 50 лв.

От разписка за изплатена сума по кредит се установява, че на 05.11.2017 г. кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 1800 лв.

От договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 05.11.2017 г. между „А Т“ ЕООД и Й. П. К., се установява, че „А Т“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К“, по силата на който да отговаря солидарно със Й. П. К. за всички нейни задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Задълженията са индивидуализирани, както следва: връщане на сума по предоставения потребителски кредит в размер на 1 800 лв., възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения Й. П.

К. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към договора, в размер на 121, 18 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на поръчителя „А Т“ ЕООД, или на кредитодателя „К“ АД, или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „К“ АД е овластено да приема вместо поръчителя плащане от Й. П. К. на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.

Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.

12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се задължава да предостави обезпечение - банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

От договор за поръчителство, сключен на 05.11.2017 г. между „А Т“ ЕООД и „К“ АД се установява, че „А Т“ ЕООД се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря пред „К“ АД за изпълнението на всички задължения на Й. П. К., която е кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с „К“ АД.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „А Т“ ЕООД, „К“ АД и „АПС Б Б“ ЕООД, в качеството им съответно на цеденти и цесионер, от който се установява, че „К“ АД е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а „А Т“ ЕООД е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място, по акцесорните претенциите за лихви съдът намира следното:

С доклада по делото съдът е дал указания до ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да конкретизира акцесорните си искове за лихви по период, като съобрази издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17311/2023 г. по описа на СРС, доколкото, за да е допустимо производството по чл.

3

422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение. На ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще приеме исковата молба за нередовна и ще прекрати образуваното по нея производство.

На 20.09.2023 г. ищецът е подал молба, с която не са изпълнени горепосочените указания на съда.

С оглед на изложеното, съдът намира производството за установяване дължимостта на претенциите за лихви за недопустимо, доколкото е налице несъответствие в периодите, посочени в издадена заповед за изпълнение и заявените в настоящото исково производство, поради което същото подлежи на прекратяване в тази си част, а като последица от прекратяване на производството следва да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение по отношение претенциите за лихви.

Издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128 св, следва да бъде обезсилена и в частта относно вземанията за сумата от 1 684,80 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 372,95 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за поръчителство за период от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., доколкото в предоставения на заявителя едномесечен срок за предявяване на установителни искове за посочените вземания, същият не е представил доказателства за предявяването им.

За основателност на предявените искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение между праводателя си и ответника и че праводателят му е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на ответника в заем договорената сума. Ищецът следва да докаже и проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящия иск вземане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал.

Разпечатката съдържа 49 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f37e190c-4c44-4b75-8753-2668ec400d14