Решение № 660 от 21.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000075 по описа за 2022 година

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. В. К. срещу решение № 261493 от 11.11.2021г. по т.д. 1284/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Селур ВК Холдинг“ ЕООД искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства – заличаване на В. Н. К. като едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД и вписване на И. Й. В. за едноличен собственик на капитала поради разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.06.2017г., вписването на О. К. за управител на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД въз основа на решение на И. В., и вписването на К. К. М. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020г., сключен с И. В..

Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения от съда, които са довели до доказателствена непълнота и необоснованост на съдебния акт.

Сочи в нарушение на закона да не са събрани искани и относими към правилното решаване на спора доказателства, с което ищецът е лишен от 1 възможността да докаже основателността на исковете. Излага при събрани две СЕ с противоположни заключения съдът да не е допуснал нова тройна експертиза, а да е избрал да кредитира едното от заключенията при иначе изложени мотиви и двете да са мотивирани. Жалбоподателят поддържа съдът да е изместил доказателствената тежест и при наличната по причина на допуснати процесуални нарушения от съда доказателствена непълнота по делото да е постановил неправилен съдебен акт. В ход по същество поддържа от събраните пред двете инстанции доказателства в тяхната съвкупност да се установява, че положеният подпис за получил уведомлението за разваляне на договора за продажба на дялове не принадлежи на неговия наследодател, предвид на което и вписаното обстоятелство по промяна на собствеността върху дяловете на ответното дружество въз основа на разваляне на договора с последното изявление е несъществуващо обстоятелство, респективно исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са основателни. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Моли за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа обжалваният съдебен акт да е правилен и обоснован. Сочи съдът да е събрал относимите към правилното решаване на спора доказателства и оплакванията по жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен отказ да бъдат събрани искани от ищеца доказателства, да са неоснователни. Поддържа правилно съдът да е кредитирал заключението по събраната по делото повторна СЕ, доколкото същата е обоснована и подробно мотивирана. В хода на устните състезания поддържа по делото безспорно да е установено наследодателят на ищеца да не е изпълнил задължението си да заплати договорената цена на прехвърлените му дялове, предвид на което и за прехвърлителя е възникнало потестативното право да развали договора. Сочи последното право да се упражнява извънсъдебно с едностранно изявление, което поддържа да се установява да е сторено от събраните по делото писмени доказателства.

Излага, че оспорва като необосновано заключението по приетата пред въззивния съд тройна СГЕ, но дори последното да бъде кредитирано и съдът да приеме, че подписът за получил под изявлението за разваляне на договора за продажба на акции не принадлежи на К., то по делото да са събрани достатъчно други доказателства, които установяват, че писменото изявление 2 му е връчено – гласни доказателства по искане и на двете страни. Поддържа изявлението да е постигнало преобразувателния си ефект, предвид на което и вписаните обстоятелства по партидата на ответника за промяна в едноличния собственик на капитала и на управител на дружеството, избран от новия собственик са съществуващи обстоятелства, а исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ неоснователни. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Заявява, че не претендира разноски за инстанцията.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Налице е постоянна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, включително и по постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебно решение № 124 от 26.11.2009г. по т.д. 152/2009г. по описа на ВКС, I TO, решение № 45 от 16.07.2012г. по т.д. 4/2011г. по описа на ВКС, I T.O, решение № 311 от 06.02.2019г. по т.д. 2742/2017г. по описа на ВКС, ТК, II T O и задължителната по ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС, с която се приема, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предоставя защита на всяко лице, което има правен интерес, да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и трябва да е налице не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на производството като условие за постановяване на допустимо решение.

Преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.

В частност, с решение № 51 от 05.12.2019г. по т.д. 949/2018г. по описа 3 на ВКС, ТК, II ТО, е прието, че по предявен иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – промяна на едноличния собственик на капитала и избиране на нов управител, такъв интерес е налице за третото лице, което излага твърдения да е наследник на заличения с първото вписване едноличен собственик на капитала, макар и да са извършени последващи вписвания за същите обстоятелства, ако с исковата молба се претендира установяване несъществуването на поредицата от всички несъществуващи обстоятелства.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60117 от 28.10.2021г. по т.д. 1588/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е отречен правния интерес на малолетен наследник на починал собственик на капитала да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства по отношение на извършени вписвания за нов собственик на капитала и нов управител с доводи по аргумент от 125, ал. 1, т.

1 ТЗ и чл. 65, ал. 1 ТЗ малолетното лице като недееспособно да не може да бъде съдружник в ООД, предвид на което и да не може да заяви искане при условията на чл. 157, ал. 1 ТЗ да продължи дейността на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е починал.

Със сезиралата съда искова молба по настоящия спор ищецът Н. В. К. е легитимирал интереса си от предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с доводи да е наследник по закон на починалия В. Н. К. – едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, което подлежащо на вписване обстоятелство е заличено чрез първото атакувано вписване на нов собственик – И. Й. В., съпътствано от вписване и на нов управител на дружеството – О.

К., избран от новия собственик В.. В исковата молба са изложени факти и обстоятелства, които при установяването им по делото биха могли да имат за последица извод, че последните вписани обстоятелства обективно не са съществували, както и такива които обосновават несъществуване на последващото вписване на нов собственик – К. М., също предмет на предявен с исковата молба иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържаните с молбата твърдения са да е налице абсолютна симулация на сключените два договора за прехвърляне на дялове от датата 16.10.2014г., с който К. прехвърля дяловете си в ответното дружество на В., и от 28.06.2017г., с който В. прехвърля обратно дяловете на К.. При условията на евентуалност - ако съдът не приеме договорите за симулативни, е поддържано твърдение, че договорът 4 от 28.06.2017г. не е развален и К. е собственик на дяловете до неговата смърт, респективно В. не е могъл да вземе валидно решение за избор на нов управител, нито да прехвърли права, които не притежава на вписания последващ собственик – К. М.. Интересът от предявяване на искове за установяване несъществуването на последните вписани обстоятелства ищецът обосновава с доводи, че като наследник на починалия действителен собственик – В. К., и при заличаването на вписаните несъществуващи обстоятелства, ще може да заяви при условията на чл. 157 ТЗ, че желае да продължи дейността на дружеството, да поеме дяловете му и да участва в управлението на последното.

Горното изложение на исковата молба и молбите – уточнения към същата според настоящия състав на съда легитимира интереса на ищеца от предявените искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то З ТРРЮЛНЦ, доколкото пряко засяга правната сфера на ищеца, включително правото му да заяви при условията на чл. 157 ТЗ, че желае да продължи дейността на ответното дружество като пълнолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, да поеме дяловете му и да управлява дружеството. В този смисъл и предявените искове са допустими, както е допустимо и обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по същество по сезиралата го искова молба.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, на 16.10.2014г. в изискуемата от закона в редакцията му към последната дата форма да е сключен договор, с който е изразена воля В. Н. К. да прехвърля на И. Й. В. собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 50 000 лв. На 28.06.2017г. е сключен договор, с който е изразена воля И. Й. В. да прехвърля на В. Н. К. собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 29 800 лв.

Въведени са с исковата молба и оспорени от ответника възражения за нищожност на тези две сделки поради сключването им без страните да са искали да породят правни последици – пълна симулация.

При указаната от съда доказателствена тежест за ищеца за установяване на последните спорни факти са събрани единствено съдебни решения във 5 връзка с развод и искове за издръжка и уреждане на имуществени отношения между В. К. и В. К. от периода 2014г. – 2016г. Последните доказателства според настоящия състав на съда не установяват факти, от които може да се достигне до обоснован извод, че страните по горните сделки за прехвърляне на собствеността на дружествени дялове не са желаели настъпването на правните последици на сделките, респективно не се установява твърдяната пълна симулация.

И напротив от събраните при условията на насрещно доказване вносна бележка от 19.02.2015г. и заключение по ССчЕ се установява страните да са престирали изпълнение по сделката от 16.10.2014г., като купувачът В. е внесъл в банков клон на каса по сметка на продавача К. сумата 25 000 лв. с отбелязване за основание: „по договор от 16.10.2014г. – частично“. С последното се опровергават и твърденията по исковата молба, че по сделката липсва плащане, което свидетелствало за симулацията.

Неоснователни, предвид недоказването им по делото, са и втората група твърдения по исковата молба, че договорът за прехвърляне на дялове от 28.06.2017г. не е развален, по която причина и вписаното обстоятелство по връщане на правата в патримониума на И. В. е несъществуващо.

Разпечатката съдържа 28 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f37dffa5-d346-4842-841a-6c1baa688aea