Решение № 62 от 28.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Карлово, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101489 по описа за 2023 година

Производството е по иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът - М. И. И. твърди, че на 22.12.2009г. ***** АД подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ищеца за вземания по договор за издаване на кредитна карта „М.С.“ от 23.03.2006г. с предоставен кредитен лимит (банков кредит) в размер на 200.00 лв., при лихва в размер на 15% годишно и санкционираща лихва при просрочие в размер на 35% годишно върху просрочената главница. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 317/2009г. по описа на Районен съд – Трявна, в производството, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми, а именно: 200.00 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта „М.С.“ по договор за издаване на кредитна карта „М.С.” от 23.03.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 22.12.2009г.; 620.09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г.

Твърди, че подал възражение по чл.414 от ГПК, като с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 183 по описа за 2010г. по описа на Районен съд – 1

Трявна е признато за установено, че М. И. И., ЕГН ********** дължи на *** АД сумата от 200.00 лв. по договор за издаване на кредитна карта от 23.03.2006г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2009г. до окончателното й изплащане; сумата от 612.72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г. Постановеното съдебно решение е влязло в сила на 29.11.2010г. Със съдебното решение били присъдени и съдебни разноски в размер на 272.53 лева.

Въз основа на издадените на 23.12.2009г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист и през месец януари 2010г. било образувано изпълнително дело № 237 от 2010г. по описа на ЧСИ Д., с район на действие-района на СГС.

В края на 2010г. и въз основа на договор за цесия от 28.11.2010г. бил конституиран като взискател „Ф.И.А.“ ЕООД. В производството по това изпълнително дело на 17.03.2022г. било констатирано бездействие на взискателя в продължение на повече от две години, поради което и производството било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди, че на 04.05.2023г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано от „Ф.И.А.“ ЕООД като твърдян цесионер въз основа на договор за цесия от 28.11.2010г. ново изпълнително дело под № 397 от 2023г по описа на ЧСИ Д., с район на действие-района на СГС, който прехвърлил изпълнението по компетентност на ЧСИ М. с неин номер на изпълнението 322 от 2023г.

Твърди и възразява, че вземанията на „Ф.И.А.“ ЕООД от ищеца по изпълнително дело № 322 от 2023г. по описа на ЧСИ М., образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. № 317 от 2009г. по описа на Районен съд – Трявна изпълнителен лист 200.00 лева главница и 612.72 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г са погасени по давност.

Доколкото вземанията били установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №183 по описа за 2010г. по описа на Районен съд – Трявна, то погасителният давностен срок за тях е пет години и е започнал да тече от прекратяването на изпълнително дело № 237 от 2010г. по описа на ЧСИ Д., на основание отмененото Постановление на пленума, в което се приема, че погасителната давност започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело, което в конкретния случай е настъпило на 29.11.2012г., поради което и погасителната давност е изтекла на 29.11.2017г. Твърди, че прекратяването на 2 изпълнително дело № 237 от 2010г на ЧСИ Д. било констатирано на 17.03.2022г., но същото е настъпило в много по-ранен момент, а именно на 29.11.2012г. Евентуално твърди, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. с приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. т.д.

№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС и е изтекла на 26.06.2020г. преди образуването на 04.05.2023г на изпълнително дело № 397 от 2023г. по описа на ЧСИ Д. и последващото му прехвърляне на ЧСИ Л. М. под № 322 от 2023г. Въпреки това, против ищеца били предприети активни изпълнителни действия като му е наложен запор на банковата сметка в Ю.Б. АД, по която той получава трудовото си възнаграждение. В същото време, същият имал малко новородено дете, което гледал и издържал, което обосновавало правния му интерес от защита.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата от 812.72 лева, от която - 200.00 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта „М.С.“ по договор за издаване на кредитна карта „М.С.” от 23.03.2006г. и 620.09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2006г. до 21.12.2009г., която сума е предмет на принудителното събиране по висящо изпълнително дело № 322 от 2023г. по описа на ЧСИ М., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.№317 от 2009г. по описа на Районен съд – Трявна изпълнителен лист. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество - „Ф.И.А.” ЕООД счита, че предявеният иск за допустим, на за изцяло неоснователен и необоснован, и моли същият да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Оспорва твърдението, че погасителната давност за вземането, с оглед прекратяване на делото според ищеца към 29.11.2012г. е изтекла на 29.11.2017г. Както самият ищец е посочил, изп. дело № 237/2010г., по описа на ЧСИ Г. Д. е било висящо до началото на месец март 2022г. Предвид това оспорва и твърдението, че погасителната давност, която най-рано би могло да се приеме, че е започнала да тече считано от 26.06.2015г., във вр. с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2020г., е изтекла на 26.06.2020г.

Твърди, че до 26.06.2015г., погасителна давност за вземането на 3 кредитора - ответник не е текла, т.к. до посочената дата е в сила и действа ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което с образуване на изпълнително дело, давността се прекъсва и не тече докато трае изпълнителното производство.

Това е и изрично приетото становище на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3/2020г., съгласно което докато трае изпълнителннят процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. След посочената дата, давността за вземането многократно е прекъсвана на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД, с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; извършване на опис и т.н. Перемпцията е без правно значение за давността. Като общото между двата института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици. Когато по изпълнителното дело е направено искане за принудително изпълнение, дори след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпила перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Не образуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела.

Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия като последици на перемпцията, не се 4 съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 от ГПК. В тази връзка изброява съдебна практика и твърди за невярно твърдението, че към датата на образуване на новото изпълнително производство (04.05.2023г.) по искане на новия кредитор „Ф.И.А.” ЕООД (придобил спорното вземане по силата на Договор за цесия от 28.12.2011г. сключен с *** АД) вземането е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Твърди, че с молбата за образуване на изпълнително дело от 04.05.2023г., първоначално под № 397/2023г., по описа на ЧСИ Г. Д., впоследствие прехвърлено по подсъдност и преобразувано под № 322/2023г., но описа на ЧСИ Л. М., със страни: взискател - „Ф.И.А.” ЕООД и длъжник М.

И. И., взискателят изрично е поискал предприемането на конкретни действия за принудително изпълнение. Последното поискано действие за принудително изпълнение по прекратеното срещу ищеца изп. дело № 237/2010г., по описа на ЧСИ Г. Д. с от дата - 07.01.2022г., когато с молба с вх.

№ 00163 взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за извършване на опис на движими вещи собственост на длъжника. Освен това, в периода 26.06.2015г. (от когато е започнала да тече давността за вземането) до 10.01.2022г. (датата на съобщението за прекратяване на образуваното изпълнително дело) от страна на взискателя са искани, а от страна на съдебния изпълнител са предприемани редица действия за принудително изпълнение, които прекъсват давността, както следва:

-молба, с вх. № 207/07.01.2016г. за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в У.Б. АД;

-молба с вх. № 591/14.01.2016г. за насрочване дата за опис на движимите вещи собственост на длъжника;

-молба с вх. № 07791/27.04.2017г. за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и насрочване на дата за опис на движими вещи;

-молба с вх. № 15716/28.08.2018г. за налагане на запор върху банковите сметки открити на името на длъжника в *** АД (наложен на 31.08.2018г.):

-молба с вх. № 04104/20.03.2020г. за налагане на запор на вземания от 5 работодател и върху новооткрити на името на длъжника банкови сметки;

-молба с вх. № 00163/07.01.2022г. за насрочване дата за опис на движимите вещи собственост на длъжника;

Впоследствие, но преди постановяване на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2020г., от страна на ЧСИ било установено, че в периода 2013г. - 2015г. по делото е настъпила перемпция, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по първоначално образуваното изп. дело под № 20107810400237 било прекратено. В случая, давността за оспорваното вземане е прекъсвана многократно и последователно във времето спрямо ищеца с искания за предприемане на действия за принудително изпълнение, което безспорно ще се установи от документите намиращи се в кориците на изп. дело № 20107810400237.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са изискани като доказателства копия от изп. дело № 237/2010г., по описа на ЧСИ Г. Д. и № 397/2023г., по описа на ЧСИ Г. Д., впоследствие прехвърлено по подсъдност и преобразувано под № 322/2023г., но описа на ЧСИ Л. М.. От съдържащите се документи в посочените две изпълнителни дела се установява следното: