Решение № 3828 от 30.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. Варна, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110102228 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ..., срещу Г. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., ет. ..., ап. ..., иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1837,27 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие – 3 месеца, предвид дисциплинарното уволнение на ответника със Заповед № 187 от 14.12.2023 г. на Управителя на „В.“ ЕООД, в размер на 2400 лева, намалено чрез прихващане на дължимото от работодателя трудовото възнаграждение на работника за месец ноември и декември 2023 г. в размер на 502,73 лева, съгласно Споразумение между страните от дата 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1837,27 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че на 21.09.2022 г. между „В.“ ЕООД и Г. З. бил сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „*****“.

В договора било уговорено, че същият се прекратява с тримесечно предизвестие за всяка от страните. На 23.09.2022 г. ответникът постъпил на работа.

В периода от 11.12.2023 г. до 13.12.2023 г. З. не се явил на работа. След изискване на обяснения по реда на чл. 193 от ГПК, на 14.12.2023 г. била издадена Заповед № 187 на Управителя на „В.“ ЕООД, с която трудовото правоотношение на ответника било прекратено с дисциплинарно уволнение. На същата дата Заповед № 187 била връчена срещу 1 подпис на З., като била оформена и трудовата му книжка.

На 14.12.2023 г. между страните било сключено и споразумение за прихващане на насрещните им задължения, като задължението на работодателя за изплащане на работника на трудово възнаграждение за месеците ноември и декември в размер на 502,73 лева бъде приспаднато от задължението на работника за изплащане на работодателя на обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в размер на 2340,00 лева. Било посочено, че след извършеното прихващане З. дължи на работодателя сумата от 1837,27 лева, като бил определен срок за изпълнение до 25.01.2024 г.

Твърди се, че въпреки сключеното Споразумение, ответникът не е изпълнил задължението си.

Настоява се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Д. З. не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът „В.“ ЕООД се представлява от адвокат М. К. от АК – Варна. Поддържа исковата претенция; прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Г. Д. З., редовно призован по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез връчване на призовката на неговия чичо Захари Гочев З. на дата 28.05.2024 г., не се явява лично и не се представлява, като не е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай, видно от материалите по делото, в Разпореждане № 11847/20.03.2024 г., връчено на ответника лично на 31.03.2024 г., както и в призовката за участие в открито съдебно заседание, на страната са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Освен това, преценени от съда в тяхната съвкупност, изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото доказателства обуславят извод за вероятна основателност на иска.

С оглед на изложеното, законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Г. Д. З., ЕГН **********, по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК са налице, като исковата претенция следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните със списък по чл. 80 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 572,60 лева, включващи 72,60 лева – държавна такса, и 500,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, за заплащането на които са представени доказателства.

Воден от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, Г. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ..., сумата от 1837,27 лева (Хиляда осемстотин тридесет и седем лева и 27 ст.), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие – 3 месеца, предвид дисциплинарното уволнение на ответника със Заповед № 187 от 14.12.2023 г. на Управителя на „В.“ ЕООД, в размер на 2400 лева, намалено чрез прихващане на дължимото от работодателя трудовото възнаграждение на работника за месец ноември и декември 2023 г. в размер на 502,73 лева, съгласно Споразумение между страните от дата 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1837,27 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ..., сумата от 572,60 лева (Петстотин седемдесет и два лева и 60 ст.), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3