Решение № 6912 от 11.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 11.10.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав на двадесет и четвърти септември година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева секретар:

Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12311 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са два преки иска с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р.К.С., с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. П.К., с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на З. „Л.И.” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева – главница (частичен иск от общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 20.12.2016г. причинено от водача на л.а. „Ситроен Берлинго”, с рег.№*****, както и сумата от 1789,90 (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет ст.) – претърпени имуществени вреди от направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.12.2016г. до окончателното плащане на задължението.

Претендира се също присъждане на сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.

Твърди се в исковата молба, че на

20.12.2016г. около 09:10 часа, в гр.Монтана на пешеходна пътека тип „Зебра” лицето Д.Х.А., водач на л.а. „Ситроен Берлинго”, с рег.№*****, застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” под полица № BG/22/116000623468, със срок на валидност от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., причинил виновно процесното ПТП, като не намалил скоростта и блъснал пресичащата като пешеходец Р.С., вследствие на което и причинил телесни повреди, изразяващи се в счупване на горния край на тибията, както и множество натъртвания, охлузвания и насинявания. Сочи се, че ищцата е претъпяла имуществени вреди в размер на 1789,90 лева за закупуване на лекарства, лечение и за медицинско ортопедично изделие. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата като не намалил скоростта на управлявания от него автомобил и не спрял на пешеходна пътека.

Сочи се, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство №1088/2016г. по описа на РПУ-Монтана, което към момента на завеждане на исковата претенция все още не е приключило.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответното З. „Л.И.” АД.

Ответната страна оспорва изцяло направеното искане по основание и размер.

Оспорва се, че процесното ПТП е настъпило по изключителната вина на лицето Д.Х.А., оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и настъпилите увреждания. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради несъобразяване на ищцата с конкретната пътна обстановка. Твърди се, че ищцата е нарушила нормата на чл.113 от ЗДвП, като не се съобразила с разстоянията до приближаващите транспортни средства и тяхната скорост, макар да е минавала по пешеходна пътека. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба травми и увреждания, като вид и характер. Сочи се, че претенцията на Р.К.С. е била разгледана, като при съобразяване тежестта на травмите З. „Л.И.” АД е определило обезщетение от 7 000лв. за неимуществените вреди и 21,50 лв. за имуществените вреди. Ответното застрахователно дружество поддържа, че така е изпълнило задълженията си по щета № 0000-1000-03-17-7216, като счита, че така определеното обезщетение възмездява увреденото лице.

В законоустановения срок по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва наведените от ответника възражения.

В срока за депозиране на допълнителен отговор по искова молба е постъпил такъв от ответника, който поддържа наведените възражения.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощика си адв.К. поддържа предявените искове. На основание чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 24.09.2019г. е допуснато увеличение на размера на иска за неимуществени вреди от 30 000лв. на 80 000лв.

В съдебно заседание ответникът чрез юрк. Николова оспорва предявените искове.

Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №0000378/20.12.2016г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 20.12.2016г. на ОД на МВР Монтана , се установява, че на 20.12.2016 год., около 0910 ч, в гр. Монтана, настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Берлинго” с регистрационен № *****управляван от Д.Х.А. и пешеходката Р.К.С., като в следствие на удара пострадала пешеходката – с фрактура на десен крак. /л.7, л.117-118 от делото/

В раздел „обстоятелства и причини“ на КП за

ПТП е отразено, че водачът на МПС не е спрял и не е намалил скоростта си, при наличие на пешеходна пътека тип „зебра“ и блъска пресичащата платното пешеходка. Отразено е, че спрямо водача на автомобила е съставен АУАН №885356.

Видно от приетия неоспорен АУАН

№885356/ 20.12.2016г. съставен от автоконтрольор при ОД на МВР Монтана, с-р „ПП“, против Д.Х.А., за това, че на 20.12.2016 год., около 0910 ч, в гр.

Монтана, при управление на л.а. „Ситроен Берлинго” с рег. № *****при приближаване на пешеходна пътека тип „зебра“, не спира и не пропуска пресичащата по пешеходната пътека Р.К.С., като я блъска с предна лява част, нанасяйки и фрактура на долния крайник, с което нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП./л.149 от делото/ От приетата епикриза по ИЗ с № 44371 на УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр.Плевен, е отразено, че Р.К.С. на 61г. е постъпила на лечение на 20.12.2016г. в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата, след като пострадала при ПТП, когато била блъсната от лек автомобил.

Травмирала десния си крак в областта на колянната става. Обективно е установено наличие на деформация в областта на дясната колянна става, хематом и оток и палпаторна болка в областта на същата.Невъзможни активни и пасивни движения. При проведената рентгенография е установена фрактура на латералния тибиален кондил.Проведена е операция при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Ищцата е изписана е с подобрение на 26.12.2016г. с окончателна диагноза - фрактура на латералния тибиален кондил на дясната подбедрица. /л.8 от делото/ Представен е документ издаден от болница УМБАЛ “Г.Странски”-гр.Плевен -Клиника по ортопедия и травматология на 21.12.2016г., както и фактура №70000008115/22.12.2016г., от които е видно, че ищцата Р.К.С. е заплатила 1390,00лв за закупуване на имплант./л.9, л.13 от делото/ Приети са неоспорени 7 броя фактури и касови бележки за закупени лекараства, помощни средства – патерици, ортеза, всички на обща стойност 1789,90лв./л.14-л.21 от делото/ От приетия протокол на медицинска ортопедична комисия при МЦ „НМЦ“ ЕООД от

05.06.2017г., Р.К.С. е била в отпуск по болест от 20.12.2016г. до 17.06.2017г., по повод счупване горния край на тибията /голям пищял/, като е отразено мнение за продължаване на временната нетрудоспособност от ТЕЛК./л.70 от делото/

С ЕР №1994 от 19.06.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания при УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр.Плевен, при ищцата са установени ограничени активни и пасивни движения в дясна колянна става, претъпяна операция –осеосинтез металика, в процес на рехабилитация, предвижване с помощни средства, като е дадено мнение да се продължи временната нетрудоспособност с 60 календарни дни./л.71 от делото/

От приетата епикриза по ИЗ 1911/2017г. издадена от „ПМЧ“ЕООд гр.Враца, се установява, че е провела рехабилатационни процедури от 17.05.2017г. до 24.05.2017г. /л.72 от делото/ От заключението на медицинската експертиза с вещото лице д-р В.Т. – специалист съдебна медицина, се установява, че ищецът Р.К.С. на 61г. след претърпяното на 20.12.2016г. ПТП е получил е получила следните травматични увреждания:Счупване от компресионен тип на страничния кондил на дясната подбедрица.Увреждането е било съпроводено с травматичен оток на кодяното довел до деформация, хематом и болка. По повод причиненото нараняване е било приложено оперативно лечение изразяващо се в кръвна репозиция и метална остеосинтеза. При този вид увреждания обичайният срок за възстановяване, когато не се наблюдават усложнения на травмата е около 4-5 месеца.След този период следва да се наблюдава възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. По отношение на направените разходи за закупуване на остеосинтезните материали, вещото лице сочи, че същите са задължителни, не се покриват от НЗОК и не могат да бъдат избегнати.

В обясненията си в о.с.з. на 30.10.2018г. вещото лице д-р Т. допълва, че при ищцата е налице ограничение и болезнени движения в дясната колянна става, контрактура /трайно свиване на ставата, без да може да се разгъва/ от 20 градуса в дясната колянна става, като е затруднена походката.Пояснява, че контрактурата и ограниченята, обикновено остават до живот, при такъв тип травми, които са вътреставно счупване. Обосновава, че колянната става е най-сложната става в човешкото тяло, т.к. носи цялата тежест на тялото и в случая при ищцата не се очаква някакво подобрение, в смисъл функцията на крайника да бъде възстановена в пълен обем, т.е. ще остане до живот някакъв обем движение, което ще е ограничено и походката ще бъде затруднена. Вещото лице сочи, че при прегледа, е установил, че ищцата се придвижва с бастун, куца и не може да си сгъне и разгъне кракът в коляното.

Заключението на СМЕ, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо с неоспорените медицински документи.

Видно от Епикриза по ИЗ1649/2019 на

Специализирана болница по рехабилитация Вършец, ищцата е лекувана от 29.03.2019г. до 05.04.2019г., като са констатирани ограничени и болезнени движения и функционален дефицит в областта на претърпяното счупване-диафазата на тибията./152 от делото/

Свидетелката Г.Г./36г., дъщеря на ищцата/, сочи в показанията си, че след произшествието видяла майка си в болницата на инвалидна количка, цялата с охрузвания. Направили и операция на десния крак. Имала нужда от чужда помощ, докато била в болницата.

След операцията свидетелката останала при майка си, защото тя не можела да мърда от леглото. Била борбен и силен човек, но след произшествието паднала духом. Около два Р. била обездвижена.

Предвижвала се с две помощни средства. Свид. Георгиева сочи, около 4-5 месеца майка и правела движение от леглото до инвалидната количка. Имала нужда от помощ за тоалет и обслужване. Сочи също, че ищцата самостоятелно не може да се движи все още. Живеела на село и ако се наложи да отиде да си купи хляб, излизала с бастун. Изцяло не можела да сгъва и разгъва кракът, не можела да клекне.

Преди инцидента Р. била много активна, работела като санитар, постоянно била в движение, гледала три зеленчукови градини. Сега вече не работела, трудно пътувала с автобус, а с влака било невъзможно, защото не можела да се качи и да слезе от него.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Г., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Свидетелят

Д.Х.А. /68г., без родство/, разпитан в о.с.з. на 19.03.2019г., сочи в показанията си, че се спомня за ПТП, което се случило в гр.Монтана, през декември 2017г.

Сочи, че карал л.а. „Ситроен Берлинго” и не е блъснал, а бутнал само пешеходката, която пресичала улицата между поликлиниката и зъболелчение носейки шишета вода. Сочи, че след сблъсъка помогнал на жената да седне на тротоара.

Твърди, че е спрял преди пътеката и се движел с 10-15 км/ч. Това станало в центъра на града, където имало много коли, пешеходците излизали и нямало видимост. На маркировката на пътеката имало спрели коли, които се разбягали след прозшествието.

Съдът преценява показанията на Д.Х.А. по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, че наказателното производство не е приключило, като не ги кредитира, в частта относно твърдяното от свидетеля спиране, преди пътеката, като взема предвид възможната заинтересованост.