Решение № 15850 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15850 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110115292 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.

П. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1911,82 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в ап. 47, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 31, вх. Б, ет. 6, аб. № 52599, ведно със законната лихва от 19.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 359,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.12.2022г.; сумата от 18,87 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 4,36 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 01.12.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2023г. по ч.гр.д. 68831/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда по ЗПрП- адв. М. К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Във възражението по чл. 414 ГПК Н. Г. е посочил, че дружеството „Топлофикация София“ ЕАД е злоупотребило с негови данни. Искането към съда е да отмени издадена заповед. В заявление от 07.06.2023г. Н. Г. е посочил, че се образуват недопустими съдопроизводства. Моли исковете да се отхвърлят на формален принцип, защото в исковата молба било посочено, че се претендира плащане за апартамент във вход 2, а в сградата нямало такъв, а имало „вход В“. Моли съда да допусне контролна експертиза за показанията на специално поставени измерителни уреди за сметка на ищеца за 1, 3 или 6 месеца. Оспора представените от ищеца писмени документи, доколкото не се отнасяли до неговия апартамент. Поддържа, че изчисленията и претенциите били за друг адрес.

С молба от 30.04.2024г. третото лице –помагач „Нелбо инженеринг“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед 2 на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег. № 593, дело № 5/2005г. от 27.01.2005г. се установява, че ответникът Н.

П. Г. е придобил на така посочената дата собствеността върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 31, вх. Б, ет. 6. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът Н. П. Г. е бил страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталираната мощност и максималният специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база двама обитатели поради неосигурен достъп за отчет на водомера, за което са представени от третото лице – помагач протоколи за неосигурен достъп, подписани от представител на етажната собственост и служител на фирмата за дялово разпределение. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

3

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1911,80 лева.

От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния период, не са установени и плащания на процесните суми. Следователно предявената искова претенция за цена на топлинна енергия се явява доказана до размера от 1911,80 лева.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ ООД, като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 18,87 лева, каквато е и претендираната по делото сума.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.

4

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ, размерът на лихвата за периода от 15.09.2020г. до 01.12.2022г. е 359,98 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.