Определение № 21631 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21631 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20241110158692 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответника „зеадбвиг“ ЕАД, съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 141140/22.04.2025 г., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 5317 от 26.03.2025 г. Изложени са подробни доводи, с които молителят оспорва присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца като прекомерно.

Развити са разсъждения относно непропоционалността в правния режим при заплащането на правна защита, оказана на материално затруднени лица, по реда на ЗПП и по чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочи се, че при определянето на възнаграждението на адв.

Д. Т. от съда е игнориран критерият обем и сложност на правната защита, поради което определеният размер на възнаграждение се явява несправедлив. Същевременно се поддържа, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатски възнаграждения, предвидени в наредбата на Висшия адвокатски съвет, с оглед решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела C-427-16 и C-428/16.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Е. П. М. не е взела становище по молбата.

Съдът, като взе предвид становището на ищеца и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството, като искането му касае изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което допустимостта на молбата не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното по делото решение предявеният иск е изцяло уважен, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Т. е определено възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ в размер на 480 лева с включен ДДС.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА (в приложимата в случая редакция - доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) при оказана безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА - Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Предвид решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с което е прието, че Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с актуално заглавие Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г., „НВАР“) противоречи на правото на Европейския съюз, и което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички национални съдилища, съдът не е обвързан с предвидените минимални размери на адвокатски възнаграждения, посочени в наредбата, а съобразява същите като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатско възнаграждение.

За да определи дължимия размер на адвокатско възнаграждение, съдът отчете следното. Съдът намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Същото е било разгледано в едно открито съдебно заседание, в което ищецът е бил представляван от адв. Т.. Материалният интерес по делото е в размер на 280,08 лева.

Като взе предвид описаните обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 400 лева, който съответства на вида и обема на предоставената от адв. Т. правна защита. Такъв е и минималният размер на адвокатско възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР, който съдът съобрази като ориентир. По делото е представено доказателство за регистрацията на адв. Т. по ЗДДС, предвид което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. пар. 2а от ДР на НВАР на адв. Т. се дължи възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС. С оглед това съдът не намира основание да ревизира определения с решението размер на възнаграждение.

Предвид гореизложеното, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивна жалба с вх. №

141140/22.04.2025 г. искане от „зеадбвиг“ ЕАД за изменение на решение № 5317 от 26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 58692/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2