Решение № 942 от 23.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София, 18.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.ова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502988 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда Част втора, Дал втори, Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 260496 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 13930 по опис на СГС за 2019 г., съдът:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. А. А., ЕГН ********** срещу ответниците И. П. П., ЕГН **********, Д. Л. П., ЕГН **********, Р. М. Р., ЕГН

********** и В. Б. В., ЕГН ********** - починал в хода на процеса, заместен от правоприемниците му Р. Р.- В. и Б. В. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД относно прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 149, находящ се в гр. ***, община „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ бл. **, ет.*, с идентификатор *** съгласно ККРК на гр.София, във връзка с който е съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том II, рег.№ 6066, дело 1

№ 306 от 2019 г. от 08.05.2019 г. на нотариус С. Т. с № **, съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради това, че продавачът не е бил собственик на процесния имот.

ОСЪЖДА Ю. А. А., ЕГН ********** да заплати на ответниците И. П. П., ЕГН ********** и Д. Л. П., ЕГН ********** сумата от 967,13 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Ю. А. А., ЕГН ********** да заплати на ответниците Р. М. Р., ЕГН ********** и Б. В. В., ЕГН ********** сумата от 967,13 лв., представляваща разноски по делото.“

С решение № 261092 от 16.08.2023г. , постановено по реда на чл. 250 от ГПК, съдът:

„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата подадена от Ю. А. А., чрез пълномощника й адв. М., в която е релевирано искане за допълване на Решение №260496/20.03.2023г. постановено по гр. д. № 13930 /2019г. на СГС, 1-12 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.“

Настоящото въззивно производство е образувано възоснова на въззивни жалби с вх. Рег. № 272820 от 19.04.2023г. и въззивна жалба с вх. Рег. № 284612 от 31.08.2023г. и двете депозирани от ищцата Ю. А. А. срещу двете посочени по горе решения.

1.С въззивна жалба с вх. Рег. № 272820 от 19.04.2023г. ищцата в исковото производство обжалва Решение № 260496 от 20.03.2023г. като се позовава на пороците – недопустимост и неправилност на съдебния акт. Обосновава порока недопустимост, с твърдението, че съдът се е произнесъл по с диспозитив по непредявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. Излага, че след констатацията на съда за противоречие в исковата молба между петитум и обстоятелствена част, ищцата е уточнила, че търси защита на правото си на собственост чрез предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит от нея с нот. акт № 179/2000 г. Посочва, че по предявения иск липсва произнасяне, а вместо него съдът е постановил решение по не предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Относно порока неправилност на обжалваното решение, въззивната жалбоподателка излага, че съда неправилно е игнорирал обсъждането на доказателствата по делото, които са допустими и относими към предявения 2 иск с пр. основание чл. 124 от ГПК, с който е претендирала собственост върху обекта на спорната сделка и е приложил материално право към непредявен такъв с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Въззивната жалбаподателка излага, че е недопустимо да се извършва доклад по делото едва във второто по реда редовно проведено съдебно заседание, когато са преклудирани повечето права на страните, а извършения доклад изобщо не отразява петитума на исковата молба, след уточнението с молба вх. Рег. № 28120 от 04.03.2020 г.

Моли за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, а в условията на евентуалност, ако съда прецени, че е предявен иск с пр. основание чл. 26 от ЗЗД, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен като се съобразят всички доказателства събрани от първата инстанция.

В писмен отговор с вх. Рег. № 281876 от 20.07.2023г. всички ответници, представлявани от един и същ пр. представител - адв. С., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат, че съдът се е произнесъл по предявен иск, доколкото действително липсва доклад, който да зачита волята на ищцата, заявена с молба вх. Рег. № 28120 от 04.03.2020 г.

Излагат, че са подали отговор на искова молба в нейния първоначален вид и това е иска, срещу който са се защитавали пред първата инстанция. Заявяват още, че пасивната процесуална легитимация по иск за собственост, принадлежи само на правния субект, който се легитимира като собственик към датата на предявяване на исковата молба, а в случая като ответници са посочени и прехвърлилите по сделката, която е била атакувана като нищожна.

Отправено е искане към въззивния съд да приеме, че жалбата е неоснователна и да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Претендира и разноски във въззивното производство от името на всички ответници.

2.С въззивна жалба с вх. Рег. № 2846612 от 31.08.2023г. ищцата обжалва Решение № 261092 от 16.08.2023 г. с което е отказано да се допълни по реда на чл. 250 Решение № 260496 от 20.03.2023г., като неправилно и необосновано.

Счита, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е зачел собствените си указания дадени в в съдебен акт, постановен ва 05.03.2020 г. , като ги цитира:

„ Допуска конкретизация на иска - в съответствие с молбата на ищцата от 04.03.2020 г. Копие от посочената молба да се връчи на ответниците /заедно с 3 настоящото определение.“

Счита, че предявения иск е бил уточнен преди датата на съдебното заседание, поради което съдът дължи принасяне по действително предявения иск, който не е бил изменен по реда на чл. 214 от ГПК, а е бил уточняван според указанията дадени от съда. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да се произнесе по действително предявения иск, като допълни решението, което иска да бъде обезсилено.

В писмен отговор с вх. Рег. № 288951 от 27.10.2023г. ответниците оспорват въззивната жалба като неоснователна и излагат подборни мотиви. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като поддържат становището си в предходната възизвна жалба, че искът за собственост е извън предмета на делото.

Настоящият въззивен съд е приел жалбите като редовни и процесуално допустими. В съответствие с правомощията на въззивна инстанция, настоящият съд приема, че обжалваните решения са валидни. Същите са недопустими, предвид следното:

За да постанови решение № 260496 от 20.03.2023 г. и решение № 260496 от 20.03.2023г. и двете постановени гр. д. № 13930 по опис на СГС за 2019 г. първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 145/2019 г. и този иск съответства на общия предмет на делото. Искът за прогласяване на нищожност на правна сделка може да се предяви самостоятелно и неговата допустимост е безспорна, ако ищецът е обосновал правен интерес от превяване на иска. Когато искът е предявен от правен субект, който не участва в сделката, чиято нищожност се претендира, се призовават и двете страни по сделката, а не само тази, която е свързана с правния интерес на ищеца да оспорва правото на собственост придобито от атакуваната като нищожна сделка. Ищцата безспорно е страна в исковото производство, която не участвала в сделката, чиято нищожност претендира и е обосновала правния си интерес с твърдението, че собственик на обекта на прехвърлените със сделката права, съответно е отричала права на собственост на приобретателите по атакуваната сделка. В този смисъл, ищцата е изложила и сложната фактическа обстановка в исковата молба, от 4 която се установява, че са обременили правото на собственост, което тя счита, че притежава като са предоставили нейната собствеността като обезпечение за чужд дълг, а сделката е сключена без нейното съгласие. В първоначалната искова молба, тя сочи, че първите ответници са продали на третия ответник, имот който не са притежавали и така са се разпоредили с права, които нямат. С определение от 18.02.2020 г. съдът е преценил, че исковата молба съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум, затова по реда на чл.

129, ал.1 от ГПК е дал възможност на ищцата да уточни дали предявява иск за установяване на собственост и ревандикация.

В срока, указан от съда е постъпила молба с вх. Рег. № 28120 от 04.03.2020 г., в която пр. представител на ищцата е уточнил, че предявения иск е установителен за собственост и ищцата претендира да се приеме за установено, че тя е собственик на процесния имот, като е посочила и придобвното основание по смисъла на чл. 77 от ЗС изведено от съдържанието на нот. акт № 179/2000 г.

В същата молба пр. представител на ищцата соби, че поддържа претенция срещу всички ответници според титулната част на първоначалната искова молба, което означава, че поддържа иск за нищожност на правната сделка /или възражение за нищожност/, която легитимира В. Б. В. като собственик.

Така извършените процесуални действия сочат на обективно съединяване на иск за собственост /който според съдържанието на първоначалната искова молба е заявен като отрицателен установителен по отношение на правата на преобретателя В. Б. В., а от друга страна, след уточняващата молба е заявен като положителен установенителен иск за установяване на правата на ищцата/, кумулативно и пасивно субективно съединен с иск за прогласяване нищожността на правна сделка, предявен срещу страните сключили сделката, но в нито един момент от цялото развитие на исковото производство, общият предмет на делото не се ограничава до иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, който е бил предявен с нередовна искова молба /с неуточнено основание за нищожност/.

Видно от съдържанието на постановеното решение № 260496 от 20.03.2023 г., съдът сам е стигнал до извода, че съдебната практика е без противоречива, че продажбата на чужда вещ, не е нищожна. Тази извод обаче, не почива на разгледан иск за собственост или действителност на правна сделка, а и 5 формулата че „продажбата на чужда вещ не е нищожна“ има предвид допустимостта на иска за нищожност, доколкото такова основание липсва в ЗЗД. Като е отказал по реда на чл. 250 от ГПК да допълни решението по кумулативно съединен иск за собственост, съдът е затвърдил недопустимостта на постановеното решение, отказвайки да се произнесе по част от общия предмет на делото, считайки, че е сезиран само с иск за нищожност на правна сделка.

За пълнота на мотивите на настоящото решение, въззивният съд приема, че следва да изрази волята си относно преценката за допустимост на обективното съединяване на искове по нередовна искова молба: Видно от движението на висящи съдебни спорове, които са извън предмета на настоящото производство, но изходът от които е от значение за постановяване на правилен и обоснован първоинстнационен съдебен акт, ищцата има правен интерес да отрича права на собственост придобити от правни сделки, което са изповядани от нейно име, но със съдебно призната нищожност на актове, които са представи като доказателство за наличието на представителна власт изходяща от нея при сключване на тези сделки. Исковата молба и след уточнението от 04.03.2020 г. продължава да е нередовна, а и предвид осъществените след предявяване на исковете факти /по висящите производства има постановени съдебни актове/, на ищцата следва да се даде възможност да уточни какви искове предявява и как ги съединява. Ако ищцата не е посочила основанието, на което претендира нищожност на конкретна правна сделка, преди съда да обяви извода си, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, следва да изиска от ищцата да конкретизира основанието, на което претендира нищожност. Едва след като исковата молба е редовна /обстоятелствената част съответства на петитума/ и съдът прецени, че исковете са допустими, както и формира положително становище за допустимост на начина по който исковете са съединени /съобразно с императивните изисквания за съединяване на искове/, следва да разпореди вписване на исковата молба, по отношение на всеки от исковете /цената им също следва да е предварително уточнена/, и едва след тази преценка обоснована от разпоредбата на чл. 127 и чл. 130 от ГПК да връчва преписи от исковата молба на ответниците, като им даде възможност да отговорят на редовна исково молба.