Решение № 8741 от 19.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

.................

Гр. София, 19.12.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 105 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 294 във връзка с чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 9317 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 51387/2015 г. на СРС, ІІ г.о., 78 състав, е допуснато извършването на делба на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Бухово, Столична община, р-н "Кремиковци", ул. "*******, с площ от 909 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор

№ *** със застроена площ от 72 кв.м., както и на сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 22 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж, при квоти от 3/6 ид.ч. за М.С.В., 2/6 ид. ч. за Д.К.Г. и 1/6 ид. част за В.Г.Ц.. Със същото решение съдът на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е разпределил ползването на делбените имоти до окончателното извършване на делбата, като на съделителката В. е предоставил да ползва двете северни стаи от жилищния етаж на допуснатата до делбата жилищна сграда и 1/2 част от дворното място, а на останалите съсобственички Г. и Ц. предоставил да ползват заедно западната стая на жилищния етаж и сутерена, заедно с останалата 1/2 част от мястото.

С решение № 6035 от

21.08.2017 г. по гр. д. № 10047/2016 г. на СГС, ІV-В състав, така постановеното решение на районния съд е обезсилено и делото - прекратено.

С решение № 147 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 429/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., по реда на чл. 290 от ГПК така постановеното въззивно решение от 21.08.2017 г. по гр. д. № 10047/2016 г. на СГС, ІV-В състав е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени от касационния съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Във въззивната жалба недоволните от първоинстанционното решение Д.К.Г. и В.Г.Ц. са развили съображения, че спорът по подялба на имотите вече е решен със сила на пресъдено нещо и поради това се явява непререшаем. Изложено е още, че тъй като общите на страните наследодатели са закупили имота с нищожен акт, то наследниците им не биха могли и да го придобият по наследство. С оглед недопустимостта на иска за делба решението се оспорва и в частта, в която ползването на имотите е разпределено до приключването на делбата.

Въззиваемата М.В. оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази задължителните указания в съответствие с чл. 294 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба, в първата фаза по допускането й.

Ищцата М.С.В. е сезирала съда с иск с правно основание чл. 34 ал. 1 от ЗС срещу Д.К.Г. и В.Г.Ц. за делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №

***, находящ се в гр. Бухово, Столична община, р-н

"Кремиковци", ул. "*******, с площ от 909 кв.м. , при граници ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № ***, заедно с построените в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 72 кв.м., състояща се в сутерена от входно антре, предверие, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна, складово помещение и предверие към него, състояща се на етажа от входно антре, предверие, три стаи - две самостоятелни и една преходна, както и на СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 22 кв.м. Придобивното основание, на което ищцата В. се е позовала, е придобивна давност, започнала през 1954 г. от нейните наследодатели (родителите й С. П. и В.С.), чието владение тя присъединила към своето след смъртта им, насъпила съответно през 1979 г. и 1992 г.

Видно от нотариален акт № 64 том ІХ дело № 1121/2011 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност, ищцата В. е призната за собственик на 1/2 ид. част от делбените имоти.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 27 том І, дело № 22/2013 г., ответниците Д.К.Г., В.Г.Ц. и сестрата на последнатаК.Г. П., са признати за собственици на останалата 1/2 идеална част от имотите, или по 1/6 идеална част за всяка една от тях. След като с нотариален акт № 64 том І дело № 59/2014 г.К.П. дарила на сестра си В.Ц. собствената си 1/6 идеална част от тях, ответницата Д.Г. се легитимира като собственик на 1/6 идеална част, а ответницата Ц. - на 2/6 идеални части от имотите, чието допускане до делба се иска.

Следователно и предвид формалната доказателствена сила на констативните нотариални актове, от която съдът е обвързан, следва да се приеме, че процесните имоти са в съсобственост между посочените съделители при така определените квоти от 3/6 ид.ч. (1/2) за ищцата М. В., 2/6 ид.ч. за ответницата В. Ц. и 1/6 идеална част за майка й Д. Г.. След като състоянието на съсобственост между съделителите, възникнало в резултат на изтекла давност поради упражнявано от тях съвладение, което не само не е опровергано, но и е доказано от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, не е преустановено доброволно, то делбата следва да бъде допусната при посочените в мотивите на настоящото съдебно решение квоти.

Възражението на жалбоподателите, че ищцата В. не е владяла имотите, поради което констативният нотариален акт не може да я легитимира като собственик, не само е останало недоказано в процеса, но и се явява пряко опровергано от показанията на свидетелите Д., С. и Т., които съдът възприема като пълни, ясни, безпротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото, от които се установява, че след смъртта на родителите на ищцата в имота са останали да живеят ответниците, но владеейки само половината от имота за себе си, а частта на съсобственичката си В. са държали за самата нея. Че ответниците са зачитали правата на ищцата и владението й следва не само от това, че са оставили да държи свои вещи в имота и да го посещава винаги, когато реши, но и от факта, че самите те са завели дело за делба с нея, твърдейки, че тя е собственик на останалата част от имота.

В тази връзка неоснователно е и второто възражение

- за недопустимост на процеса поради формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение от 04.01.2011 г. по воденото между същите страни гр. д.

№ 21135/2008 г. на СРС, 68 състав, с което искът за делба е бил отхвърлен поради недоказаност на твърдените права на собственост. Както това е посочено в решението на касационния съд, с което е касирано предходното въззивно решение по настоящия спор, пределите на силата на пресъдено нещо не се простират до факти, настъпили след влизане на решението в сила, нито може да обхванат основания за придобиване на собственост, различни от вече разгледаните с него. В случая страните черпят права от констативни нотариални актове, издадени след постановяване на решението по гр. д. № № 21135/2008 г. на СРС, 68 състав. От друга страна, ищцата се позовава на давност, която е започната от нейните наследодатели, като настъпването на ефекта на този оригинерен придобивен способ е обоснован и с присъединяване на владение от нейна страна. Както това е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Поради това, ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 от ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, какъвто е настоящия случай, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследницата да се позове на изтеклата придобивна давност, щом е продължила владението. Именно в тази усложнена хипотеза ищцата В. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от делбените имоти, които се намират в съсобственост с ответниците, която съсобсхвеност не е прекратена. Ето защо, предявеният иск за делба на поземления имот заедно с жилищната постройка и гаража, следва да бъде уважен и делбата на имотите - допусната, както правилно е приел и районният съд.

По отношение на ползването на имота до извършването на делбата въззивниците не са посочили никакви доводи и възражения, а само са поискали отмяна на решението и в тази му част по съображения за акцесорност на това допълнително, несамостоятелно производство.

Поради бланкетността на жалбата в тази й част, въззивния съд е достатъчно да посочи, че така разпределоното ползване е в пълно съответствие с процесуалните правила на чл. 344 от ГПК и квотите на страните в съсобствеността, поради което решението и в тази му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийски градски съд

Р

Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9317 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 51387/2015 г. на СРС, ІІ г. о., 78 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в тридесет дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.