Решение № 549 от 08.05.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 549

Монтана, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700156 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от И. Т. И. от [населено място], [улица], [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)№GPAM-1282767 от 19.03.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР - Монтана, с която на жалбоподателя във връзка със съставен АУАН серия GA № 5051603 от 19.03.2026г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2А, буква „а“, от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а именно: прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред за срок от шест месеца до една година. Отнети са 2 бр. рег. табели с №[рег. номер] и СРМПС №*********. В жалбата се оспорва правилността и законосъобразността на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като се твърди нейната незаконосъобразност и постановяването й в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че проверката от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана е извършена на 19.03.2026г. в двора на пътна полиция на [улица], когато се е намирал в полицията с цел да извърши регистрация на собственото си МПС, след като на 22.02.2026г. е изтекъл срока на лишаването му от правоуправление, което му е било наложено през 2025г. Бил е извършил технически преглед на автомобила и е влязъл да се монтират регистрационните номера, когато от служителите на сектора му била извършена проверка. Преди да представи автомобила за поставяне на табелите подал заявление да му бъде вярното отнетото СУМПС. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е управлявал собственото си МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. При проверката не е бил лишен от право да управлява МПС-то, тъй като срокът на лишаването му от това право е изтекъл на 22.02.2026г. и затова е отишъл в КАТ Монтана, за да извърши регистрацията. Сочи, че наложеното му наказание не е индивидуализирано, а е посочен срок от 6 месеца до 1 година, което го поставя в невъзможност да разбере за какъв период от време му е наложена ПАМ. Моли за отмяна на наложената ЗППАМ и претендира разноски по водене на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Б. Т. от АК – Монтана, поддържа депозираната жалба, като твърди издаването на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, а именно липса на конкретизация на МПС – то на което е прекратена регистрацията и липса на конкретен срок за това прекратяване. Моли за отмяна на заповедта, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за образуване на делото.

Ответникът - мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата, моли за потвърждаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като законосъобразна и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 19.03.2026г. видно от инкорпорираната в нея разписка, а жалбата е депозирана по пощата до Административен съд - Монтана на 01.04.2026г. видно от пощенското клеймо на л.3 по делото, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка и допълнителното представени в о.с.з. доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на жалбоподателя при управление на собствения му лек автомобил [Марка], модел Ц5 с рег. №№[рег. номер] в двора на сектор „Пътна полиция“ – Монтана в [населено място] на [улица], видно от АУАН на 19.03.2026г., след справка в РСОД и ОДЧ [населено място] е установено, че И. Т. И. е с отнето СУМПС на дата 28.02.2025г., от което следва, че лицето е лишено от право да управлява МПС.

При тези фактически данни на жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 5051603 от 19.03.2026г. съставен от мл. автоконтрольор П. Ц. И. в присъствието на свидетел по установяване на нарушението – В. М. В., за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП. Видно от АУАН е посочено, че жалбоподателя управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. По делото липсват доказателства срещу АУАН в законноустановния срок да са депозирани възражения и да е издадено НП.

От приложена справка за нарушител, писмо и Определение по НОХД № 55/2025г. по описа на РС- Берковица, с което е одобрено постигнато споразумение имащо характера на влязла в сила присъда на л.22,23, 36-43 по делото се установява, че оспорващия И. Т. И. от [населено място] по влязло в законна сила Определение по водено наказателно производство е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, считано от 22.02.2025г. Видно от приложеното писмо от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Монтана и вноска бележка от жалбоподателя, същият е подал заявление за възстановяване на регистрацията на МПС. В приложеното писмо от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Монтана е посочено, че за жалбоподателя не са били изпълнени условията на чл.24, ал.1, т.3, буква „г“ от Наредба №I-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, въпреки че срока на лишаването му от право да управлява МПС е изтекъл на 22.02.2026г., същият не е преминал психологическо изследване в случаите по чл. 152, ал. 1, т. 2, буква "в" от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2А, буква „а“ от ЗДвП, за извършено административно нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, П. Ц. И. на длъжност мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024год. на Директора на ОД на МВР – Монтана е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1282767 от 19.03.2026год. с която в заповядвам е описано „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик……за срок от шест месеца до една година“. Отнети са 2бр. регистрационни табели с №[рег. номер] и СРМПС №*********.

По делото на л.21 е приложена и справка за МПС-то лек автомобил [Марка], модел Ц5 с рег. №№[рег. номер] собственост на жалбоподателя. Липсват доказателства по делото жалбоподателя след лишаването му от право да управлява МПС по чл.343г от НК да е преминал психологическо изследване.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка, представените допълнително такива в о.с.з. и от жалбоподателя не са оспорени от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед Заповед №301з-4401/09.10.2024год. издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.14 на тази заповед мл. Автоконтрольор в ОД на МВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК в противовес с твърдението в жалбата.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на собственото си МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, обосноваващи наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, буква "а" от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а, буква "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Правилно липсата на издадено валидно СУМПС, след неговото отнемане по съдебен ред е бил квалифициран от ответника като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.2А, буква "а" от ЗДвП принудителна административна мярка. Факта на подадено от жалбоподателя заявление за възстановяване на регистрацията на автомобила му, не е свързана с издаването на СУМПС, което след като е отнето по реда на чл.343г от НК е следвало да представи предвидените в ЗДвП документи за което липсват данни да е сторил.