Решение № 477 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100506846 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 14.02.2022г., постановено по гр.д. № 12716/2021г. по описа на СРС, ГО, 176 състав, е отхвърлен предявеният от Л. П. П. срещу С.

Б. Х. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 008 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за надвзета сума поради незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198630402067 и за сумата от 573 лева, представляваща съдебни разноски по ч.гр.д. № 1917/2021г. по описа на СГС, ТО.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск до размер на сумата от общо 3 397 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Л. П. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е отчел наличието на процесуално нарушение при провеждане на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител. Събраните 1 първоначално средства по изпълнителното дело са в размер на около 2 000 лева и тази сума е била достатъчна за погасяване на първоначалното задължение към СО, Дирекция „Общински приходи“, но не са били достатъчни за погасяване на задължението на присъединения взискател – НАП. В този случай законът е изисквал да се пристъпи към разпределение на събраните суми и предявяване на това разпределение на страните в производството. Вместо това съдебният изпълнител извършил на 18.10.2019г. превеждане на цялото задължение към СО, а на 25.11.2019г. остатъкът от събраната сума в размер на 713, 50 лева била преведена на НАП, с което било извършено частично погасяване на задълженията към държавата. Всички тези действия били предприети от ЧСИ в нарушение на чл. 434 от ГПК без изрично конституиране на държавата като присъединен взискател и без уведомяване на длъжника за това присъединяване. На следващо място, посочено е, че наложеният запор върху банковите сметки на ищеца през м.01.2021г. е незаконосъобразен. Описаните в него задължения към НАП, към СО, както и начислените такси и разноски били недължими. От представеното писмо от НАП се установявало, че към датата на постъпване на сумите към НАП на 13. и на 18.01.2021г. ищецът не е имал задължения, подлежащи на принудително изпълнение, тъй като всички задължения са били погасени на 28.07.2020г. Освен това от приетото като писмено доказателство писмо на СО от 08.12.2021г. било видно, че не са били налице изискуеми задължения към СО в размерите, посочени в наложения запор, като значителна част от преведените суми се явявали надвнесени. Оспорва се и размерът на приетите за събиране в изпълнителното производство такси по ТТРЗЧСИ, включително и тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 992, 81 лева, тъй като не е било налице подлежащо на принудително събиране парично вземане, т.е. дългът не е съществувал. Посочената пропорционална такса била начислена върху материален интерес в общ размер на 15 313, 03 лева, при положение, че незаконосъобразно наложеният запор е за сумата от 9 930, 33 лева. Във въззивната жалба са изложени доводи, че от неправомерно отнетите 17 105, 50 лева ответникът е възстановил първоначално сума в размер на 7 097, 50 лева, а след завеждане на иска – сума в размер на още 7 184, 14 лева. Подлежащата на възстановяване сума е в размер на 3 397 лева, която се явява вредоносен резултат. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск до 2 размер на сумата от 3 397 лева.

Въззиваемата страна С. Б. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото е установено, че на 04.10.2019г. по молба на взискателя СО е било образувано изпълнително дело № 20198630402067 по описа на ЧСИ С.

Х. за принудително събиране на удостоверените в акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7217002042-1/02.11.2018г. задължения както следва: главница в размер на 177, 23 лева за данък върху недвижими имоти, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до окончателното изплащане; главница в размер на 151, 24 лева за такса за битови отпадъци, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до окончателното изплащане; главница в размер на 130 лева за данък върху превозни средства, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до окончателното изплащане; 190, 29 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви/. Дължимият данък върху недвижими имоти, таксата за битови 3 отпадъци и данъкът върху превозно средство е начислен за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. В молбата за образуване е направено искане за събиране и на сторените по изпълнителното дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изпратил на 15.10.2019г. уведомление до ТД НАП – София – град на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК, с което държавата е била уведомена за образуваното изпълнително дело и е дадена възможност в 30-дневен срок от получаване на уведомлението да се представи удостоверение, от което да е видно има ли започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника по делото, техния размер и вида на обезпеченията.

На 15.10.2019г. бил наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки за сума в общ размер на 1 079, 95 лева, включваща главницата, начислената законна лихва до 29.10.2019г., разноски по изпълнителното производство в размер на 100 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 326, 86 лева.

На 18.10.2019г. третото задължено лице „РАЙФАЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е превело по сметка на съдебния изпълнител пълният размер на задължението от 1 079, 95 лева.

На 06.11.2019г. длъжникът е получил лично покана за доброволно изпълнение, в което е посочено, че до съответната ТД на НАП на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК и чл. 458 от ДОПК е изпратено съобщение за започналото изпълнение, като в случай, че по изпълнителното дело постъпи информация за дължими публични задължения, длъжникът е уведомен, че същите ще бъдат присъединени като дълг по изпълнителното дело, а съответната ТД на НАП ще бъде конституираната като присъединен взискател по изпълнителното дело.

На 22.11.2019г. е постъпило удостоверение от ТД на НАП Дирекция София, от което се установява, че Л. П. П. има изискуеми публични задължения в общ размер на 8 938, 30 лева, от които за сумата от 8 059, 74 лева е образувано изпълнително дело № 160139315/2016г. по описа на ТД на НАП София.

След постъпване на удостоверението

4 съдебният изпълнител е разпоредил плащане в полза на взискателя СО на сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, извършено на 25.11.2019г.; плащане в полза на ТД на НАП София-град на сума в размер на 252, 83 лева /съответстващо на сбора от главница и лихва за неплатени здравно-осигурителни вноски по представеното удостоверение от ТД на НАП/, извършено на 25.11.2019г.; плащане в полза на ТД на НАП София-град на сума в размер на 460, 67 лева /представляващо частично плащане на ДОО – главница и лихва по представеното удостоверение от ТД на НАП/, извършено на 25.11.2019г. и плащане в своя полза на сумата от 318, 93 лева – частично за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, извършено на 25.11.2019г. Противно на твърденията на въззивника с така извършените плащания не са погасени установените в акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7217002042-1/02.11.2018г. вземания за главница и лихва, а единствено разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Длъжникът не оспорва обстоятелството, че към 25.11.2019г. има изпълняеми публични задължения към държавата в размер на общо преведената сума в полза на ТД на НАП от 713, 50 лева.

От представената сметка от 25.11.2019г., изготвена на основание чл. 79 от ЗЧСИ, се установява, че към посочената дата начислените такси и разноски по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9, т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ са в общ размер на 312, 83 лева с ДДС.

С молба от 21.12.2020г. взискателят е направил искане до съдебния изпълнител за предприемане на действия по принудително изпълнение за събиране на паричното вземане, включително за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 05.01.2021г. бил наложен запор върху вземанията по банкови сметки, като в изпратените запорни съобщения до третите задължени лица е посочен общият размер на подлежащото на събиране вземане – 9 930, 33 лева, от които главница в размер на 177, 23 лева, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до 19.01.2021г. в размер на 23, 73 лева; главница в размер на 151, 24 лева, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до 19.01.2021г. в размер на 20, 25 лева; главница в размер на 130 лева, ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до 19.01.2021г. в размер на 17, 41 лева; 190, 29 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви/, такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 995, 38 лева и 5

8 224, 80 лева – вземания в полза на държавата за присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК.

Третото задължено лице „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е превело на 08.01.2021г. въз основа на изпълнения запор по сметка на съдебния изпълнител сумата от 5 281, 67 лева. На същата дата „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е превела по изпълнителното дело въз основа на запорното съобщение и сумата от 1 824, 90 лева. Общо постъпилите суми са в размер на 7 106, 57 лева. Със същите са били погасени публични задължения на държавата по сметка на ТД на НАП София-град, като на 12.01.2021г. съдебният изпълнител е превел сума в размер на 165, 06 лева за частично плащане за ДОО и на 12.01.2021г. е превел сума в размер на 6 213, 54 лева – частично плащане по образуваното изпълнително дело за събиране на публични задължения, посочени в представеното удостоверение от 22.11.2019г.

На 14.01.2021г. е постъпило плащане въз основа на наложения запор от третото задължено лице – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в размер на 9 930, 33 лева. От така постъпилата сума е била преведена на 15.01.2021г. по сметка на НАП София-град сума в размер на 1 846, 20 лева - за окончателно погасяване на вземането по образуваното срещу длъжника изпълнително дело, а на 15.01.2021г. била заплатена в полза на съдебния изпълнител сума в размер на 995, 31 лева – дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

От изготвената на 15.01.2021г. сметка на ЧСИ е видно, че начислените такси по ТТРЗЧСИ са в общ размер на 992, 81 лева с ДДС, от които по т. 9 – за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК в размер на 60 лева без ДДС за наложени четири запора; по т. 5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа в размер на 20 лева без ДДС; по т. 26 – изпълнение на парично вземане върху материален интерес от 14 603, 40 лева в размер на 676, 39 лева без ДДС и по т. 26 – изпълнение на парично вземане върху материален интерес от 709, 63 лева в размер на 70, 95 лева без ДДС.