Разпореждане № 1462 от 09.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1462 гр. Благоевград, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100533 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото ч.гр.д.№533/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по заявление на “Мо срещу длъжника Т. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес село П, за следните суми:

-сумата от 238.46 евро /двеста тридесет и осем евро и четиридесет и шест евроцента/ - представляваща главница за периода от 24.08.2023 година до 29.02.2024 година по Договор за паричен заем № 715809 от 24.08.2023 година, сключен между „К и Т. Ф. А., като впоследствие вземането по договора за паричен заем е прехвърлено от страна на „К” АД, по силата на сключен на 30.01.2025 година Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към същия, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 25.02.2026г. до окончателното погасяване;

-сумата от 24.43 евро /двадесет и четири евро и четиридесет и три евроцента/ - договорна лихва, начислена за срока на договора за периода от 24.08.2023 година до 29.02.2024 година;

-сумата от 33,58 евро /тридесет и три евро и петдесет и осем евроцента/ мораторна лихва, начислена върху главницата от датата на цесия, за периода 30.01.2025 година до 25.02.2026 година.

Съдът с Разпореждане № 1212/26.02.2026 година е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. № 5368/04.03.2026г, в която заявителят е уточнил, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 33,86 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден 1 на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

По делото е представен Договор за паричен заем № 715809 от 24.08.2023 година, сключен между „Кр и Т. Ф. А., от който е видно, че „Ке предоставил на Т. Ф. А., като кредитополучател сумата от 500, 00 лв.; при следните параметри: годишен процент разходи 49,039%; брой вноски - 27, с начален срок на договора 31.08.2023 година и краен срок на договора 29.02.2024 година, месечен лихвен процент 3,340 %., обща дължима сума 555,56 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант /и отговарящ/ и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора заем и с още едно от посочените в чл. 6 от договора обезпечения, по избор на заемателя. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че заемателят не е предоставил уговореното в чл. 6 обезпечение, дължи неустойката е в размер на 335,44 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочено в погасителния план.

В договора е посочен ГПР от 49,039 %, като в чл.3.3, ал. 1 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на следните допускания -заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване; заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем. Начина, по който е формулиран ГПР е неясен и от него не става ясно, че в същия е включена и неустойката, така както се твърди в поправеното заявление. Твърдението, че същата е включена не произтича от разпоредбите на договора, нито от ОУ. В договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от 49,039 % и как е формиран същият, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 2 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49,039 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и при изчислението на ГПР неустойката не е включена като разход по кредита.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според съда ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, 3 определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.Нарушаването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит - погасителният план няма действие между страните (в горния смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г. I т. о., Решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г. IV г. о., и др.).

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК е чиста стойност на кредита в размер на 500 лева, като от същата следва да бъдат приспаднати и внесените от длъжника вноски по кредита. По делото след служебното изискване от съда е депозирана молба с вх. № 1212/26.02.2026 година, с която заявителят уточнява, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор в размер общо на 33,86 евро..