Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1029 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 45/2023
Вид
Решение № 1029
Подписан
25.07.2023
Състав
Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл.251 · Наказателен кодекс
  • чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 251, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • § 2 · Наказателен кодекс
  • чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 382, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.382, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.384, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261716 от 23.05.2022 г. по гр.д. № 2553/2021 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, е осъдено Н. С.

НА Р., адрес: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2 и РАЙОНЕН СЪД СЛИВИЦА, адрес: гр. Сливница, пл. „Съединение“ № 1 да заплатят солидарно на Д. С., гражданин на Република Австрия, роден на ******** г., постоянен адрес: Република Австрия, гр. ***, 7111-***, ул. „***“ № 3 на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. 4 § 3 ДЕС сумата от 77235,73 лв. имуществени вреди, изразяващи се в неотмяна на разпоредбата на чл. 251, ал.

2 НК от законодателния орган - Народно събрание и неприлагане на чл. 9 §1 и чл. 4, §2 Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 325/2017 г. на РС Сливница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил ответниците да заплатят солидарно на Д. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3210 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото и адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Районен съд – Сливница, чрез процесуалния представител, с възражения за неправилност и необоснованост. Релевира се довод за допуснато в случая достатъчно съществено нарушение на общностното право, като се поддържа, че първостепенният съд не е отчел всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд, което следва изрично от практиката на Съда на ЕС, 1 систематизирана последно в Решение от 28 юли 2016г. Т., С-168/15, според което тази отговорност би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който националната юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, е допуснала очевидно нарушение на приложимото право. В жалбата се сочи, че сред елементите, които могат да се вземат предвид в това отношение се включват степента на яснота и прецизност на нарушената норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуалната грешка при прилагане на правото. Релевира се оплакване, че от приетото не ставало ясно откъде съдът извежда презумпция за достатъчно съществения характер на извършеното нарушение. Поддържа се становище, че от изискването санкциите при неспазване на задължението за деклариране да са ефективни, съразмерни и възпиращи, съгласно чл.9, §1 от Регламент № 1889/2005г. не би могло да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл. 251, ал.2 НК с тази разпоредба. Релевира се възражение, че очевидността на извода за несъответствие следвала единствено от тълкуването, което Съдът на ЕС е възприел едва с Определението от 30 януари 2019г., АК, С-335/18 и С-336/18. Поддържа се твърдение, че в случая не било съобразено, че постановеното на 26.04.2017г. определение по НОХД № 325/2017г. на РС-Сливница е постановено в производство по чл.384, ал.1 във връзка с чл.381 НПК въз основа на споразумение между прокурор при РП-Сливница и упълномощен защитник н а Д. С., като от съдържанието на съдебния протокол, било видно, че подсъдимият се е признал за виновен, разбрал е последиците от предложеното споразумение, съгласил се е с тези последици и доброволно е подписал споразумението. Прави се извод, че това процесуално поведение на ищеца също следвало да е от значение за преценката на това дали извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряване на споразумението е достатъчно съществено. Излага се възражение, че бил неправилен изводът, че процесното определение противоречи на практиката на Съда на ЕС, тъй като такава до постановяването му не е имало. Релевира се оплакване, че несъвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза била установена по несъмнен начин едва с Определението от 30 януари 2019г., АК, С-335/18 и С-336/18, ЕU:С:2019, т.е. отговорът на този въпрос бил ясен за националните съдилища, считано от 30.01.2019г. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че преюдициалните тълкувателни заключения на Съда на ЕС имат обратно действие, като се сочи, че това е вярно, но само по отношение на висящите правоотношения, възникнали преди тълкувателното решение, а не и по отношение на правоотношения, по които е налице влязъл в сила съдебен акт, какъвто е процесният случай. В жалбата се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. С. с който се оспорва същата по подробно изложени 2 съображения. В отговора се поддържа, че всяко неправилно приложение на правна норма е незаконосъобразно действие и поради това - противоправно, което ангажира отговорността на извършителя. Излага се, че жалбоподателят в посочил абстрактни критерии за това кога едно нарушение е съществено.

Моли се въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба на РС-Сливница и да потвърди първоинстанционното решение.

Срещу осъдителното решение е подадена и въззивна жалба от Народно събрание на Р. , чрез процесуалния представител. В жалбата се релевира възражение за недопустимост на решението, евентуално неправилност и необоснованост. Поддържа се оплакване, че ЗОДОВ е неприложим по отношение на Н. събрание, като се сочи, че с оглед задължителната тълкувателна практика на ВКС (ТР № 5 по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС), както и след логическо и систематично тълкуване на последните изменения на ЗОДОВ /обн., ДВ бр. 94/2019 г./, като процесуален субституент на държавата в хипотезата на реализиране на вреди по реда на ЗОДОВ не би могло да бъде привлечено Н. събрание. В жалбата се релевира възражение, че Н. събрание не е процесуално легитимирано да отговаря за последиците, произтекли от осъществяване на законодателен процес и реализиране на предоставените му конституционни правомощия.

Прави се оплакване, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизвводствените правила. Сочи се, че, за да е налице извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.

Допълва се, че при преценката дали е налице нарушение, следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретна норма. Поддържа се твърдение, че чл. 9, § 1 от Регламента не предоставя права, а въвежда задължение за държавата-членка да санкционира определено поведение на субектите на границата, поради което се прави извод, че не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на Н. събрание, който е основополагащ за разглеждане на иск по чл. 4 § 3 ДЕС.

Излага се довод, че липсата на засегнати от процесната разпоредба права на частноправни субекти прави невъзможно обосноваването на отговорност и прави безпредметно коментирането на останалите елементи на фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС. Поддържа се становище, че в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение на права, то същото е оправдано от съображения за обществен ред и обществена сигурност. В жалбата се отправя искане до въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение по предявения срещу него иск, като прекрати производството по делото в тази част, евентуално да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Предявява се претенция за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната 3 жалба от ищеца Д. С. с който се оспорва същата по подробно изложени съображения. В отговора се поддържа, че пасивната легитимация е от значение за основателността на предявения иск и е неотносима към допустимостта на същия. Посочва се разпоредба на чл. 7 от ЗОДОВ, според която процесуалнолегитимирано лице в процеса е държавният орган, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вредите. Излагат се доводи, че когато твърдените вреди са причинени от действия или бездействия на повече от един държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект – Държавата. Моли се въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба на Н. събрание и да потвърди първоинстанционното решение.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура в открито съдебно заседание поддържа становище за основателност на въззивните жалби .

С решение № 263140/17.10.2022 г. постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК в диспозитива на решение № 261716/23.05.2022 г., като вместо „родена“ се чете „роден“ и вместо „постоянен адрес: Република Австрия, гр.

***, 7111-***“, се чете „постоянен адрес: Република Австрия, 7111-***“.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка като необжалвано е влязло в законна сила.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по чл.259 от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Д. С. с иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. 4 § 3 ДЕС срещу РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА и Н. СЪБРАНИЕ за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 77235,73 лв. - имуществени вреди, изразяващи се в неотмяна на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК от законодателния орган - Народно събрание и неприлагане на чл. 9 §1 и чл. 4, §2 Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 325/2017 г. на РС Сливница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установени елементите от фактическия състав на чл. 4, § 3 от ДЕС, обуславящи отговорността на всеки от ответниците: Н. събрание извършило нарушение чрез бездействие да бъде изменен закон, противоречащ на общностното право (Решение № 71/06 април 2019 г. по гр.д.

№ 3804/2019 година на ВКС, ІV Г.О). Налице било и неизпълнение на задължение от страна на правоприлагащия орган – Районен съд Сливница, да съобрази общностното право и да откаже да наложи санкция, нарушаваща 4 принципа за пропорционалност или да отправи преюдициално запитване до СЕС на основание задължението, вменено с чл. 267 §3 ДФЕС. Тези противоправни деяния, които съдът е приел за достатъчно съществени, са довели до причиняване на вреда за ищеца чрез налагане на наказание, противоречащо на общностното право - конфискация на сумата от 39490 евро.

Съдът е приел, че с тази сума е намален патримониумът на ищеца, като е установил, че претърпяната загуба е в пряка причинно-следствена връзка с констатираните противоправни действия и бездействия на Н. събрание и Районен съд - Сливница.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник Народно събрание за недопустимост на решението, тъй като Н. събрание е държавен орган, олицетворяващ законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи. Действително дейността по повод на законотворчеството не е в обхвата на ЗОДОВ, но доколкото няма друга уредба в действащото ни законодателство, отговорността на държавата от бездействие на законодателния й орган /при изложените в исковата молба твърдения/, следва да се реализира по реда на ЗОДОВ.