Решение № 4859 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4859 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100512834 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба от адвокат В. Б., като особен представител на Ж. Б. срещу Решение 27.07.2021г. по гр.д. 49781/2019г. на СРС, 175 с-в, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че жалбоподателката дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“АД сумата от 770,97 лева регресно вземане за изплатено от дружеството ( при което жалбоподателката е била застрахована по ГО на автомобилист) в полза на ЗАД „А.“АД, встъпило в правата на удовлетворено от него по застраховка „Каско“, лице - собственик на МПС, което било увредено при ПТП на 19.04.2016г. в гр. София, причинено от ответницата (застрахована по ГО при ищеца) след употреба на наркотично вещество-кокаин.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на събраните доказателства и неправилен извод за настъпване на ПТП по вина на ответника. Счита, че не било доказано, че ответницата жалбоподател е имала обективна възможност да предотврати ПТП-то. Не било установено безспорно наличие на вина поради неспазване на дистанция. От оспорения протокол за ПТП не следвало да се приема този извод. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното 1 решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения.

Предявен е иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 19.04.2016г ответницата (застрахована при него по ГО на автомобилист) е причинила ПТП с друг л.а. , който е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ЗАД „А.“АД. Горното се доказва от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в изисканата и приложена по делото и неоспорена административно наказателна преписка.

С решение на наказателен съд по чл. 78а от НК, имащо значение на влязла в сила присъда е установено, че ответницата и жалбоподател е управлявала МПС си по време на процесния инцидент под влияние на наркотични вещества.

Освен това не е спазвала необходимата дистанция, движейки се зад другото МПС, което се доказва от влязлото в сила наказателно постановление за нарушаване на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Механизма на ПТП е установен и от СТЕ- неоспорена по делото.

СГС намира, че даже да се приеме, че е имало рязко спиране от другия водач и да не е могла жалбоподателката да спре навреме, това се дължи на приетите наркотични вещества, за който е ноторно, че нарушават възможностите на водачите за реакция при управление на МПС.

Отделно обаче според настоящият състав жалбоподателката е могла и е била длъжна да предприеме намаляване на скоростта с готовност за спиране, тъй като от подписана от нея декларация на л. 88 от делото на СРС се установява, че тя е посочила, че е възприела пътен знак за пешеходна пътека. Наличието на такава пътека се потвърждава от скицата на ПТП подписана от жалбоподателката на л. 90 от делото.

Следователно като е знаела, че пред нея се движи автомобил е могла и е била длъжна да предвиди, че е възможно този автомобил да спре поради пешеходната пътека и преминаващи пешеходци и съответно да намали скоростта до степен да може да спре внезапно без да предизвика ПТП, както впрочем я задължава да се движи и чл. 23 от ЗДВП.

Размера на вредите е установен от САТЕ и той е по-голям от претендирания с исковата молба, предвид което правилно искът е уважен в пълен размер.

Следователно изводите на СРС са правилни и решението следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски за въззивна инстанция има само въззиваемия ищец, който доказва разноски за адвокат в размер на 360,00 лева с ДДС и 2 за депозит за особен представител на жалбоподателката в размер на 150,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2021г. по гр.д. 49781/2019г. на СРС, 175 с-в.

ОСЪЖДА Ж. В. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.“АД с ЕИК ******* лева разноски за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3