Акт от 15.01.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 22

15.01.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Елеонора Иванова като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1143 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.С., гражданин на Л., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): гр.Х., обл.Х., ж.к.„Д.“ №**, РПЦ – Х., против Решение №УПХ-195/27.11.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалната разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ.

Цитира разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и сочи, че видно от мотивите на обжалвания акт, административният орган не твърдял, че молбата му за международна закрила се основавала на основания извън предметния обхват на ЗУБ.

Цитира чл.8, ал.1 от ЗУБ и сочи, че наличието и основателността на опасенията следвало да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното водело до нарушаване на основни права на човека, и закрилата, която можело да бъде получена от държавата по произход. Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай, видно от протокола от проведеното с него интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, той изразил ясно опасенията си относно заплахата за живота и сигурността му, които били причина за напускане на страната му по произход – Л., с които обосновал конкретни опасения от преследване. Тези опасения били в резултат на извършваната от него политическа дейност, но най-вече заради действията му, свързани с освобождаването на брат му от незаконно задържане, извършено от членовете на групировката „Хизбула“. Както било известно, „Хизбула“ била шиитска организация в Л., която имала военно и политическо крило. След атентата в Сарафово, Европейският съюз обявил военното крило за терористична организация. САЩ, Обединеното кралство, Израел и редица други държави също приемали „Хизбула“ за терористична организация. Жалбоподателят считал, че описаната ситуация сочела за наличието на хипотезата на чл.9, ал.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в Л. бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които можели да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Безспорен бил факта, че групировката „Хизбула“, както и други въоръжени милиции, не можели да бъдат контролирани от държавната власт в Л., и влиянието им върху всеки отделен индивид било смазващо. Това обстоятелство не било възприето от административния орган. В справка вх.№МД-515/28.09.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ липсвала информация относно сигурността в Л.. Липсвала и информация, от която да се направел извод относно ролята на групировката „Хизбула“ в обществения и политически живот, както и средствата и методите, които същата групировка използвала за постигане на своите цели. Посочва се интернет източник към статия, в която била изложена същността, структурата и методите на работа на тази групировка. Твърди се, че не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в Л., от която да се направи извод за това, че там са гарантирани основните човешки права и местната администрация е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на решение, с което на оспорващия се отказва закрила. Жалбоподателят считал, че фактите в изложената от него бежанска история, съобразени със събраните в административното производство доказателства, безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ, и доколкото молбата му за закрила попадала в приложното поле на ЗУБ, то била препятствана възможността същата да бъде квалифицирана като явно неоснователна. Задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в държавата по произход, произтичало от факта, че това било законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non refoulment)

– забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Твърди се, че съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните от това последици.

Ответникът,

Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РДГП – Елхово/ГПУ – Свиленград към ГДГП – МВР под УРИ 453600-1679/08.11.2020 (БЦ-7/07.11.2020 г.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1272/10.11.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 16129/10.11.2020 г., А.А.С., гражданин на Л., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 16129/10.11.2020 г. като А.А.С., гражданство Л., етническа принадлежност ***, роден на *** г. в Л., гр.С*, с постоянен адрес Л., Б*, с ****образование, професия – ***, религия – ***, ***, с документ за самоличност – национален паспорт, издаден от Л., валиден до 03.09.2021 г. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, братята и сестрите на чужденеца, както и имената на съпругата му и две деца на 7 г. и 11 г., които се намират в Л..

Под рег.№УП-16129/20.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А.С. с ЛНЧ **********.

С Решение №УПХ-195/27.11.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.С..

На 03.12.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 10.12.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-233/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която Р. А. Б., младши експерт в РПЦ – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на А.А.С. е извършена на 10.11.2020 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 27.11.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Л., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният разказал, че напуснал Л. сам, легално на 27.10.2020 г. със самолет от Б. за И., Т.. В Република България влязъл с брат си и семейството му на 02.11.2020 г. през ГКПП Капитан Андреево с автобус. Поискали от българските власти закрила. Посочва, че е ***, че има сключен граждански брак през 2003 г., съпруга и четири деца, на които посочва имената. Цялото му семейство – жена му и децата, били в Л.. През 2001 г. завършил **** образование в гр.С*, работил като ***. Бил член на партия Седем от 2019 г. Нямал членска карта, членството му се изразявало в участие в демонстрации срещу управлението. Когато бил на 18 години за последен път гласувал. На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си и не желае да се завърне в нея отговаря, че брат му имал проблем, бил отвлечен за пет дни, от 05.10.2020 г. до 10.10.2020 г. от Х. Тъй като интервюираният, също като брат си, членувал в партия Седем, за това се страхувал за живота си. Разказва, че разбрали от едно момче, че брат му е задържан в кв.А., където местните били от Х., и там нямало контрол на самото правителство. Освен това разбрали, че рано сутрин там има само един охранител, заявителят и още двама души отишли там към 4 часа сутринта, било едно подземие, и освободили брат му. Брат му бил пребит, откарали го до летището и той веднага напуснал Л. за Турция, където имало безвизов режим. След като изпратил брат си, интервюираният се прибрал в квартала си, кв.К., където имало военно присъствие. Въпреки всичко се страхувал и се преместил да се приюти в сгради, които били пострадали от взривовете на пристанището. Същото момче, което го информирало за задържането на брат му, му казало, че бил търсен. Жена му получила информация, че ги били търсили в тяхното жилище и разбили вратата им. Той посъветвал жена си да отиде при нейна приятелка.