Протокол № 497 от 11.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 497 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Мария П. Петрова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000442 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:02 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец П. К. К. , редовно призован, лично и с адв. Д.А С.А, с пълномощно, приложено към делото.

Жалбоподателят-ответник „ЗЕ“ АД, редовно призован, се представлява от юриск. Б. Г., с пълномощно по делото.

Третото лице-помагач Агенция „Пи“, редовно призовано, не изпраща представител.

Свидетелите на жалбоподателя-ответник „ЗЕ“ АД, при режим на призоваване - Ж. Т. Г. и Д. С. И., налице.

Адв. С.А: Да се даде ход на делото.

Юриск. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2772/11.04.2022 г. от П. К. К., чрез пълномощника адв.Ф. С., против Решение № 19 от 28.03.2022 г., постановено 1 по т.д. № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта му, с която законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, е присъдена с начална дата 13.06.2018 г. Изложени са доводи за неправилност на решението в тази му част, свързани с приложението на чл. 429, ал. 3 от КЗ, и се претендира за неговата отмяна относно нея и присъждане на законната лихва от дата 13.03.2018 г. – уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото събитие.

Ответникът „ЗЕ“АД не е депозирал отговор на същата.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 3084/21.04.2022 г. от „ЗЕ“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Г., против същото решение в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лв.

Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно по съображения, че присъденото обезщетение не съответства на действителния обем на вредите с оглед принципа на справедливостта, позовавайки се на обстоятелството, че пострадалият и ищецът не са живели заедно в едно домакинство и са се срещали сравнително рядко, както и на липса на задълбочена проверка и последваща оценка на свидетелските показания и тяхната доказателствена стойност, а също и на несъобразяване на съдебната практика по сходни случаи. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска.

Ответникът по жалбата П. К. К. е депозирал чрез пълномощника адв.

Ф. С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.3 8 от ЗАдв при съобразяване с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а, предл. второ от нея.

С определението по чл. 267 от ГПК съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е допуснал до разпит двама свидетели на жалбоподателя-ответник, поименно посочени, и е дал възможност на жалбоподателя–ищец да води двама свидетели за същите обстоятелства.

С молба вх. № 6010 от 01.08.2022 г. жалбоподателят-ответник е представил преводно нареждане от 05.07.2022 г. за заплащане на сумата от 38 866,66 лв., представляваща присъдена законна лихва с постановеното от 2 окръжния съд решение № 35 от 08.06.2022 г.

Адв. С.А: Поддържам подадената от нас въззивна жалба, както и отговора на жалбата на другата страна. Водим двама свидетели във връзка с дадената ни възможност – ИАА и ДИК. Действително е заплатена присъдената законна лихва върху изплатеното от застрахователя обезщетение от 110000лв.

Юриск. Г. : Оспорвам въззивната жалба на ищеца, съответно поддържам нашата въззивна жалба. Представили сме преводно нареждане за заплатената законна лихва по допълнителното решение на окръжния съд, в случай, че бъде допуснато предварително изпълнение на решението, за да се съобрази плащането при евентуално искане за издаване на изпълнителен лист.

Съдът намира, че следва да бъде прието представеното от жалбоподателя–ответник с докладваната молба вх. № 6010 от 01.08.2022 г. преводно нареждане от 05.07.2022 г. за сумата от 38 866,66 лв., поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представеното преводно нареждане.

ДОПУСКА до разпит доведените от жалбоподателя-ищец свидетели ИАА и ДИК.

Пристъпи се към разпит на допуснатите на жалбоподателя-ответник свидетели и се сне самоличността им.

Свидетелят Ж. Т. Г.: 47 г., българин, бълг. гр., женен, осъждан за побой с катастрофа, без родство и дела със страните.

На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят Ж. Г.: Обещавам да кажа истината пред съда.

Жалбоподателят П. К. беше мой зет - брат съм на бившата му съпруга.

Отношенията му с К. бяха като между всеки баща и син.

К. си живееше при майка си и баба си в с. О., а баща му П. К. си живееше в с. М. м. до Е.. Това беше така, откакто К. беше на 1-2 годинки.

Тогава се разделиха родителите му.

След като се разведоха, бащата на К. не е идвал в О.. Тогава К. беше 3 малък. След като той навърши 18 години започнаха да се чуват и виждат. По принцип К. ходеше при него, а той не идваше. Когато учеше в Стара Загора може да е ходил баща му, но аз това не мога да кажа. Аз всеки ден не съм бил до К., но сигурно са поддържали връзка по телефона, доколкото знам. По 2-3 пъти в годината той ходеше при баща си.

П. не е плащал издръжка на майката на К., а на него е давал пари сигурно като са се виждали. К. си го гледаха майка му и баба му.

Отношенията им бяха нормални като между баща и син. Лошо между тях не е имало. 2-3 пъти на година са се виждали.

Не съм чувал сестра ми и племенника ми да са водили дело за издръжка срещу П.. Не съм чувал К. да е ходил при баща си преди да стане на 18 години. Аз постоянно живея в О. и имам наблюдение за това кой е отглеждал племенника ми. През 2000-2002 г. бях в затвора за една година. Много ясно, че П. понесе тежко смъртта на сина си. Беше тотално не на себе си. Видях го на погребението на сина му. Виждал съм го и след това, защото работим заедно в ТЕЦ-а. И да е имал трудности, те на работното място не са видими.

Не сме говорили за смъртта на К., избягвал съм такива разговори, за да не му навявам гадни спомени. И да е помагал П. при погребението на К., аз не зная такова нещо. Сестра ми направи гроба и паметника на К...

На свидетеля се издаде РКО за 50 лв. разноски от внесения депозит.

Свидетелят Д. С. И.: 59 г., българин, бълг. гр., разведен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят Д. И.: Обещавам да кажа истината пред съда.

Познавам П. К. и неговия син. Беше много малък К., когато П. и жена му се оставиха. Тя си дойде в с. О. и си живееше с майка си и детето си, а П. си живееше в с. М. м., Я. и не е посещавал сина си. Не мога да кажа дали е плащал издръжка П. и дали се е интересувал как са те материално. Аз П. не съм го виждал. К. като завърши 7-8 клас отиде да учи в Стара Загора. Не знам дали като е навършил 18 години се е виждал с баща си. К. не е споделял с мен за отношенията с баща си – аз съм на възраст човек, а той беше хлапе.

Не съм виждал П. да идва на село при детето. Не знам дали е отказвал и 4 на какво се дължи това, че не идва. С П. сме се виждали в ТЕЦ-а, където работехме.

Аз съм комшия и ежедневно съм виждал детето и майка му.

На свидетеля се издаде РКО за 50 лв. разноски от внесения депозит.

Пристъпи се към разпит на допуснатите на жалбоподателя-ищец свидетели и се сне самоличността им.

Свидетелят ИАА: 65 г., бълг. гражданин от цигански произход, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните.

На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят И. А.: Обещавам да говоря истината пред съда Аз си живея в с. М. м., Я. и познавам не само П., но и цялото село. Аз съм единственият от малцинствата в селото – други няма. Знам, че П. имаше син. Ходил съм у тях и там съм виждал сина му К.. Играли сме карти с К.. Той играеше чист бридж. В селото на кръчмата играехме карти. Тогава К. вече учеше в Стара Загора. П. и майката на К. не живееха заедно, но той идваше при баща си през ваканциите и много често. Бяха в много добри отношения баща и син, дори на П. банкоматната карта беше в К., за да може да тегли пари, когато му трябват. Като беше по-малък К., преди да отиде да учи в Стара Загора, е идвал при баща си – виждал съм го. Не мога да кажа колко годишен е бил, но някъде на 15-16 години. Ние с него се опознахме, когато започнахме да играем с него карти. И с майка му съм го виждал в село, но не съм разговарял с тях. Предполагам, че са идвали на гости в М. м., но не знам точно.

Много зле се отрази на П. смъртта на сина му – отчая се много от живота. Ходили сме на банкети и събирания и П. яде и пие, но не играе танци, защото тъжи за сина си. И аз да съм, също ще тъжа и няма да играя. Много е отчаян.

К. един път ми е показвал, че банкоматнта карта на баща му е в него, няма да ми я показва всеки път.

Свидетелят ДИК: 71 г., българин, бълг. гр., женен, неосъждан, без родство и дела със страните.