Решение № 57 от 03.04.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ***, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело № 20251300500026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника В. Н. П., ЕГН:

**********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 9, чрез адв.пълномощник И. И. от АК-*** и съдебен адрес: гр. ***, ул.“***" №11а, против Решение №659/31.10.2024г., постановено по гр.д. №891/2024г. по описа на РС***.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на ответника

В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 9, че дължи на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1784, бул. „***“ 159, район „***“, бл. ***, следните суми: сумата в размер на 1392.70 лева - главница по следните фактури: Фактура № ********** /14.07.2023г. за сумата от 36.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, Фактура № 0002452491 / 14.07.2023 г. за сумата от 30.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, Фактура № 0003481116/ 14.07.2023 г. за сумата от 1326.70 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 10.03.2023 г. до 09.06.2023 г., ведно със 1 законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 31.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 57.30 лева лихва по горепосочените фактури, от които: Лихва по фактура № ********** / 14.07.2023 г.: 0,40 лв. лихва от 02.08.2023г. до 22.11.2023 г., Лихва по фактура № 0002452491 / 14.07.2023 г.: 0,33 лв. лихва от 02.08.2023 г. г. до 22.11.2023 г. и Лихва по фактура № 0003481116 / 14.07.2023 г.: 56,57 лв. лихва от 26.07.2023 г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 139 от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд - ***.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд - *** и за първоинстанционното исково производство.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.

Въззивникът твърди, че претенцията на ищеца се отнасяла за фактурирани задължения за доставена електрическа енергия в периода от 10.03.2023г. до 09.06.2023г. по посочените фактури. Излага, че с приета по делото СТЕ били оборени твърденията на ищеца в ИМ, че при извършена на 09.06.2023г. проверка от служители на ищцовото дружество в неин обект, находящ се в с.***, ул.“***“№9, била констатирана манипулация на измервателната система, водеща до неотчитане или непълно отчитане на потребена ел.енергия. Причината за неправилното отчитане била от дефектиране на електромера- повреда като електронна апаратура описани в т.2.3 от заключението на СТЕ и обяснени от ВЛ. В тази насока сочи, че било установено, че пломбата на клемния блок и метрологична и фирмена/лабораторна пломба на електромера били запазени в цялост.

Подаденият сигнал до тел.112 от служителите на „ЕРМ - Запад“, извършили проверката, се отнасял единствено до извършената смяна на електромера.

Твърди, че в КП били вписани неверни обстоятелства. На проверката не са присъствали потребителя и служител на МВР, а в КП било отразено, че са присъствали.

Моли Съда да отмени решението на РС-***, вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявените искове. Иска присъждане на 2 разноските по производството за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „***“ ЕАД, ЕИК *** / ***/ чрез упълномощения юрисконсулт ***, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искани.

***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна 3 инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-***, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът не оспорва установената от РС-*** фактическа обстановка. Навежда идентични възражения наведени с отговора на исковата молба, че: не е манипулирала електромера и не дължи търсените суми, не е присъствала на проверката, нито е присъствал служител на МВР, като в КП били вписани неверни данни, че проверката била в нейно присъствие и на служител на МВР, като РС-*** е дал отговор на тези възражения в обжалваното решение, а с жалбата излага конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необсъждането на т.2.3 от СТЕ, че неточното измерване на ел.енергията се дължи на дефектиране, повреда като електронна апаратура на електромера, а не на манипулация на същия.

Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1, б“а“ от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника В. Н.

П., че дължи на ищеца „***“ ЕАД следните суми: сумата от 1392.70 лева главница по следните фактури:Фактура № ********** / 14.07.2023 г. за сумата от 36.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ;Фактура № 0002452491 / 14.07.2023 г. за сумата от 30.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ; Фактура № 0003481116/ 14.07.2023 г. за сумата от 1326.70 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 10.03.2023 г. до 09.06.2023 г., както и сумата от 57.30 лева - лихва по горепосочените фактури, от които: Лихва по фактура № ********** / 14.07.2023 г.: 0,40 лв. лихва от 02.08.2023 г. до 22.11.2023 г.; Лихва по фактура № 0002452491 / 14.07.2023 г.: 0,33 лв. лихва от 02.08.2023 г. г. до 22.11.2023 г.; Лихва по фактура № 0003481116 / 14.07.2023 г.: 56,57 лв. лихва от 26.07.2023 г. до 22.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 139 от 4

06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд - ***.

По делото не е спорно, че жалбоподателят-ответникът е бил потребител/клиент на ел. енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т.

4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, като в тази насока липсват възражения.

По делото между страните не е спорно, и че като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, въззивиникътответникът е бил страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на "**" АД /понастоящем "***" ЕАД/, както и по договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "***" АД, а понастоящем "***" ЕАД/, които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане.

В качеството му на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "***" ЕАД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в облигационна връзка, както с доставчика на ел. енергия, така и със собственика на електроразпределителната мрежа. След като е присъединен към електроснабдителната мрежа на въззиваемата страна -ищцовото дружество с цел ползване на електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл. 3,т.1, вр.чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на "***" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У-2 от 04.06.2021 г., които са приложими към процесния фактуриран период. Одобрените от ДКЕВР Общи условия, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, са публикувани по предвидения в закона ред „24 часа“ и местен вестник – „Съперник от 15.06.2021г. и са влезли в сила, видно от приложените преписи. Съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо, въззивникът е обвързан от общите условия.

С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена възможността на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно 5 норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В случая, въззивникът-ответник е титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението на електроенергия в обект-къща, находяща се в с.***, ул. *** №9, обл.***. По този факт страните не спорят.

От приложения констативен протокол /КП/ безспорно се установява, че на 09.06.2023 г е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на въззивника в с.***, ул. *** №9, обл.*** от служители на ищцовото дружество.

Служителите са установили, че липсва пломба на щит, холограмният стикер на СТИ от ляво на големият капак е нарушен. Електромерът е измерен с еталонен уред ЕМСИС с фабричен номер 0815720. След измерването се установило, че средството за търговско измерване измерва с грешка минус 47,28 %. Електромерът е демонтиран и поставен в безшевен чувал за метрологична експертиза. На негово място е монтиран друг изправен електромер, като пред настоящата инстанция не са спорни констатациите по процесния КП за установеното неточно отчитане на СТИ.

Видно от КП същият е съставен в отсъствието на въззивника В. П., като е отбелязано, че потребителят отсъства. КП е съставен в присъствието на свидетел от Федерацията на потребителите –***, удостоверено с положения от нея подпис. Разпитана по делото пред първоинстанционният съд свид.*** излага показания, потвърждаващи констатациите в КП и тяхната достоверност, като свидетелят е присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на КП. Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в отсъствие на ползвателя на електроснабдения обект, при спазване на изискванията на ал.3 от същия член, а именно: (3) При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Следователно в случая е спазено изискването на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, поради което възраженията на 6 въззивника са неоснователни.