Решение № 1630 от 06.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Пловдив, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330203726 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3485241, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Д. Ж. Д., с ЕГН: **********, е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 650.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Д.Д., представлявана от *** П., оспорва законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява следното:

На 17.03.2020 г. в 14.34 часа, на път I-8, км. 216, в посока от гр.

Пазарджик към гр. Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В26 (60 км./ч.) е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Нисан 1

Джук“, с рег. № ***, установено с ТFR1-M № 529, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 117 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 57 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Д. Ж. Д.. Именно по отношение на последната за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 650 лева.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

2

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради следните съображения:

В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била ангажирана за това, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60км./ч.), същата е управлявала МПС със скорост от 117 км.ч., като се твърди това да се е случило на път I-8, км. 216. При изискана справка от Областно пътно управление-Пловдив дали този пътен участък е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, е посочено, че в действителност такъв знак е имало поставен на този път, но същият е бил поставен на км.216+200, и в този смисъл процесният участък км.216+000 не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26 (60 км./ч.). Тук следва да се посочи, че всъщност в процесния ел. фиш липсва конкретно посочване на кой конкретно метър от км. 216 се твърди да е извършено процесното нарушение, което следва да се тълкува в полза на жалбоподателката. Всъщност видно е, че при непосочен конкретен метър на визирания километраж и от Областно пътно управление тълкуват същото като 216+000, приемайки, че процесната отсечка не попада в обхвата на въведеното ограничение.

Отделно от горното, в случая е налице още едно основание за отмяна на обжалвания ел. фиш. В случая се твърди, че жалбоподателката Т. е извършила процесното нарушение, изразяващо се в превишение на разрешената скорост при условията на повторност. Индиция за това, обаче се открива единствено в санкционната разпоредба, доколкото никъде в описателната част не са изложени съображения, касаещи предходното извъшено нарушение, което обуславя извод за наличие на повторност. В тази връзка, както правилно е 3 акцентирано и в жалбата, не е посочено кога е било извършено предходното нарушение, с какъв акт е било санкционирано и то и влязъл ли е той в сила.

Липсата на посочване на тези обстоятелства препятства както правото на защита на санкционираното лице, така и възможността съдът да извърши преценка по същество. Същото се на практика означава и разминаване в описателната част на нарушението и цифровата квалификация, дадена от наказващия орган, което съдът оценява като съществено нарушение.

Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение, съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес, съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.

Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3485241, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Д. Ж. Д., с ЕГН: **********, е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 650.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на *** С.Ж. П. сумата от 300 /триста / лева за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5