Решение № 792 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. С. 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110146525 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. П. Т. срещу /фирма/ с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца по искане на дружеството изпълнително дело № 2673/2013 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № ***** в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 17.10.2013 г. по гр. д.

№ 43104/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав. Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност спрямо задълженията му бил 28.10.2013 г., когато бил наложен запор върху вземанията му, тъй като това действие представлявало последното валидно изпълнително действие в хода на производството. Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност, били извършени едва на 25.03.2019 г. и на 30.11.2021 г., т. е. след перемирането на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, поради което към датата на образуване на настоящото дело приложимата 1 към вземанията погасителна давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била недопустима и неоснователна. Посочва, че задълженията на ищеца не били погасени по давност, като излага подробни доводи в тази връзка. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Е. П. Т. не дължи на /фирма/ сумата от 313,81 лева – главница по запис на заповед, представляваща предмет на изпълнително дело № 2673/2013 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № ***** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.10.2013 г. по гр. д. № 43104/2013 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникътвзискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от 2 ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които на 17.10.2013 г. в полза на /фирма/ (чийто правоприемник е ответникът) е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 43104/2013 г. по описа на СРС, 34-ти състав, срещу Е. П. Т. за сумата от 319,81 лева – главница по запис на заповед, ведно със законната лихва от 15.10.2013 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 125,00 лева, представляваща съдебни разноски. Изпълнителният лист е издаден на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по делото на 17.10.2013 г.

Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 28.10.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2013*****0402673 по описа на ЧСИ М.П., рег. № ***** в КЧСИ, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 29.10.2013 г. В хода на изпълнението са наложени запори върху имуществото на длъжника на 25.03.2019 г., на 30.11.2021 г. и на 29-ти септември, 4-ти и 21-ви октомври, и 15-ти ноември 2022 г. В хода на изпълнителното дело взискателят е подал молби, съдържащи искания за налагане на запори и за извършване на описи на движими вещи на длъжника на 17.05.2017 г., 29.10.2019 г., 02.02.2021 г., 09.06.2021 г. и 26.07.2022 г., както и други молби от дружеството, съдържащи искания за изготвяне на справки относно имуществото на длъжника.

Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания, позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.

За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 17.10.2013 г. – датата на издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.

110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Доколкото процесните вземания, като такива по запис на заповед, не попадат в обхвата на вземанията по чл. 111 ЗЗД, за които е предвиден тригодишен давностен срок, спрямо същите следва да се приложи именно общата петгодишна погасителна давност.

3

Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 17.10.2013 г.

(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от действията, предприети в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника (на 25.03.2019 г., на 30.11.2021 г. и на 29-ти септември, 4-ти и 21-ви октомври, и 15-ти ноември 2022 г.), както и подаването на молби от взискателя за налагане на запори и извършване на опис на движимо имущество на длъжника – на 17.05.2017 г., 29.10.2019 г., 02.02.2021 г., 09.06.2021 г. и 26.07.2022 г., включително и молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.10.2013 г., доколкото същата съдържа овластяване на съдебния изпълнител да извършва необходимите за събиране на вземанията изпълнителни действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването н а изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК).

Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на 4 експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.". Нови действия, поискани или извършени след настъпване на перемпцията спрямо изпълнителния процес, не са от естество да породят никакви правни последици, включително относно право-прекъсващия ефект по отношение теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД.

Налага се следователно изводът, че последното изпълнително действие, извършено по изпълнително дело № 2013*****0402673, годно да прекъсне давността, е образуването на изпълнителното дело на 28.10.2013 г., предвид съдържащото се в молбата за образуване овластяване на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. В двугодишен срок от тази дата по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността (такова е осъществено едва на 17.08.2017 г. с молбата на взискателя за налагане на запор). От това следва, че на 28.10.2015 г. е настъпила перемпция по отношение на изпълнителния процес, а последващите тази дата изпълнителни действия не са породили правни последици. При съобразяване на тези обстоятелства и приложимия към процесните вземания петгодишен давностен срок, е видно, че давността спрямо същите би следвало да е изтекла на 28.10.2018 г., т. е. преди образуването на настоящото исково производство на 30.08.2022 г.