Присъда № 10 от 01.07.2021, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 10 от 29.06.2021г. по НОХД №231/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. М. Д. от гр.Р. за това,че :

В периода м.януари - м. юни 2018г., в Затвора - Белене, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите, поискал общо 900 лв. и приел 700 лв., които не му се следват, за да упражни влияние върху длъжностно лице - А. Д.а Д. инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора - Белене, при вземане на решение във връзка със службата и:

1.На неустановена дата през м. януари 2018г., поискал и получил от л.св. А. Ц. А. сумата от 200 лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху длъжностното лице Д. при вземане на решение за назначаването на А. на работа.

2.През месец февруари 2018г., на два пъти поискал от л.св. И. Л. С. сумата от 200 лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностно лице при вземане на решение за назначаването на С. на работа.

3.През м. януари и февруари 2018г., поискал и получил от л.св. Ю. Ю.

Б. сумата от 300 лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Б. на работа.

4.През м. юни 2018г., поискал и получил от л.св. Н. И. Р. сумата от 200 лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Р. на работа- престъпление по чл.304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК .

Подсъдимият В. М. Д. е заявил лично и в присъствието на защитника си адв.Д. Ц. от АК-Р., че разбира обвинението като е дал съгласие при разясняване на правата му по чл.371,т.1 от НПК да не се провежда непосредствен разпит на всички свидетели,а при постановяване на присъдата 1 непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите от проведените им разпити.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на Глава „ХХVІІ” от НПК и в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен приема при съобразяване на възприетата диференцирана процедура,че обвинението спрямо подсъдимия се подкрепя по несъмнен начин от събраните и приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК доказателства и експлоатираните СРС като В.Д. е получил различни по размер суми от лишените от свобода А. А.,Ю. Б.,И. С. и Н. Р. /в обвинителния акт е посочен като Н. Р.,бел.с.д./,за да упражни влияние върху свидетелката А. Д. във връзка с уважаване на депозираните от тях молби за работа. При индивидуализацията на наказанието моли да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелство търпяното към датата на извършване на инкриминираното деяние от В.Д. наказание лишаване от свобода,обстоятелството,че се касае за усложнена форма на престъпна дейност с множество деяния като пледира за налагане на наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в максимален размер,а именно 5000 лева като на основание чл.307а от НК се присъди липсващата равностойност на предмета на престъплението.

Защитникът на подсъдимия В.Д. – адв.Д. Ц. от АК-Р. намира,че по делото не са събрани доказателства,които да подкрепят по изискуемия от закона категоричен начин обвинителната теза.Твърди,че показанията на свидетелите А., С., Б. и Р. са изолирани и не се подкрепят от набраната по делото доказателствена маса,а СРС са експлоатирани в един последващ инкриминирания период момент и са били насочени към разследване на корупционни практики и злоупотреби от страна на администрацията на Затвора – Белене, от които са се оплаквали лишените от свобода като неправилно неговия подзащитен е идентифициран като посредник,който е уреждал лишените от свобода на работа срещу неследващо се възнаграждение.Намира,че св.А.А. не е посочил при разпита си на кое лице подсъдимия е следвало да даде предоставената от него според държавното обвинение сума в размер на 200 лева,дали същия е имал наличен този ресурс,кога е извършил тегленето му,ако го е притежавал и кореспондира ли това във времево отношение с периода на процесното деяние като подчертава липсата на свидетели на вмененото предаване на процесната сума на В.Д..

По-нататък защитникът приема,че свидетеля И. С. не удостоверява в показанията си съпричастност на подсъдимия при назначаването му на работа като шофьор на служебната „Нива“,което не се случило и като пазач в гаража като акцентира върху липсата на разпит от страна на ОП-Плевен на лишените от свобода „Б. от И.“ и „М.“,пред които според С. станал разговора за втората позиция и проведения разговор с Началника на ЗООТ „Белене“ - А. М.,в който С. заявил,че му е дал пари,което създава съмнение в достоверността на изложеното от него,наред с липсата на яснота дали процесната парична сума е 2 била само поискана или дадена.В допълнение се посочва,че подзащитния му не е имал основание да иска пари от свидетеля С.,за да го устрои на работа,т.к. същия вече е бил ангажиран с такава.

По отношение на свидетеля Ю. Б. защитникът възпроизвежда доводите относими към обвинението спрямо лишения от свобода А. А. като сочи,че свидетеля на разговора между Д. и Б. – въпросния „Б. от И.“ също не е бил разпитан за тези обстоятелства,което е изолирало в доказателствено отношение обвинението по този пункт.Аналогични са доводите и по отношение на свидетеля Н. Р. както по отношение на наличността на паричния ресурс,с който Р. е облагодетелствал В.Д.,възможността да оперира с него и времето,през което е сторил това,така и по отношение на липсата на кореспондиращи доказателства с оглед въздържането на държавното обвинение от разпит на свидетеля на разговора – „М.“ и „Ю.“,комуто споделил впоследствие за случилото се.Подчертава се обстоятелството,че Н. Р. е бил избран от К. като длъжностно лице от администрацията на Затвора Белене да работи в щаба по смяна на дограма и поради тази причина неговия доверител няма принос в процеса по неговото назначаване.

Паралелно с изложените доводи относно недостатъчността с възприетите от прокурора гласни доказателства, събрани при разпита на лишените от свобода А., Б., С. и Р. да бъде обосновано вмененото на подсъдимия обвинение, защитникът приема,че СРС са приложени в един последващ момент и не установяват както приемането на неследващ дар от В.Д.,така и поемането на ангажимент от негова страна да въздейства върху длъжностното лице А. Д.,така щото същата да бъде мотивирана да вземе решение за назначаване на работа на съответните лишени от свобода.Продължителните престои на В.Д. в ползваното от А. Д. служебно помещение и изводимите от това близки отношения между тях не могат да обосноват извод,че същия е упражнявал влияние върху Д. по повод във връзка с вземане на решения за назначаване на работа на лишените от свобода,а приобщените по делото материали не сочат на комуникация между двамата,така щото да се направи извод,че подсъдимия е имал възможността да и влияе.Прочитът на длъжностната характеристика на Д.,направен от защитника,не и вменява според него задължение да назначава лишени от свобода на работа,т.к. според показанията и крайното решение е на началника на затвора, по делото не е установено В.Д. да е имал възможност да въздейства върху Д.,но и същата не е имала правомощие да назначава на работа лишените от свобода,което обосновава извода му за несъставомерност на вмененото деяние. Формирането на неправилни представи у лишените от свобода,че подсъдимия Д. има влияние върху Д.,а същата може да назначава на работа лишени от свобода се субсумира под състава на измамата,което е потежко наказуемо и за което няма повдигнато обвинение на В.Д.,което определя и искането за постановяване на оправдателен съдебен акт.

3

Подсъдимият В. М. Д. се възползва от правото да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение като отрича да е вземал пари от лишените от свобода,а ИСДВР Д. да има правомощия да назначава същите на работа,което е в компетентността според него на Началника на ЗООТ „Белене“.Моли съда за постановяване на оправдателна присъда.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия В. М. Д. обвинение, доводите на страните и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В. М. Д. е роден на *** година в град Р., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

С Присъда № 172/7.06.2012г. по НОХД № 2236/2011г. по неговия опис РС-Р. наложил на подсъдимия В. М. Д. наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 вр. с чл.128,ал.2 вр. с ал.1 от НК като приспаднал времето, през което Д. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 16.03-1.06.2011г. при зачитане на един ден „Задържане под стража“ за един ден лишаване от свобода и времето,през което бил с МН „Домашен арест“ за периода 1.06-25.11.2011г. при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода.

Присъдата влязла в сила на 13.11.2012г.

Подсъдимият В. М. Д. постъпил в Затвора – Белене на 9.03.2015г. с оглед определения му първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание,а след промяната на същия в „общ“ бил приведен в ЗООТ „Белене“,което започнало да функционира от м.април,2017г.

Началник на ЗООТ „Белене“ от 21.09.2017г. бил свидетеля А. М.,а свидетелката А. Д. заемала длъжността инспектор социални дейности и възпитателна работа /ИСДВР/ към същото общежитие.Съгласно длъжностната си характеристика Д. следвало да осъществява корекция и ресоциализация на лишените от свобода с оглед приобщаването им към ценностите на обществото и законосъобразен начин на живот като в тази насока и били вменени като преки задължения организацията и реализацията на квалификационни, образователни, културно-информационни,спортни и трудови дейности, участие в съвещанията на ръководния състав на ЗООТ и вземането на решения относно реализацията и социално-възпитателната 4 дейност с лишените от свобода.Пряко подчинени на Д. като ИСДВР били лишените от свобода като същата не само посредничела в осъществяването на контактите между лишените от свобода и администрацията на ЗООТ „Белене“,но и организирала времето и условията за престоя им в общежитието, включая разпределението им в спални помещения,осъществяването на хигиената в същите и общите части,контактувала с надзирателите,които носели служба в зоната на нейната група и си взаимодействала с тях при осигуряване на дейностите по режима,оперирала с необходимите документи и информация за лишените от свобода.

А. Д. следвало да контролира поведението на лишените от свобода като изготвя периодични и ad hoc доклади с оценъчно съдържание,които имали значение за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание,награждаването на лишените от свобода или тяхното наказване,тяхното назначаване или освобождаване от работа, отчитане на положения от тях труд,както и при вземане на решения за условно предсрочно освобождаване с оглед регистриране на постигнатия напредък или застой при изпълнение на плана на присъдата.

С оглед заеманата длъжност и вменените `и от ЗИНЗС и ППЗИНЗС задължения А. Д. имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“а“ от НК.

Със Заповед № 3/11.10.2017г. на НС ЗООТ „Белене“ – свидетеля А. М.

/ДП т.1,л.22/ в състава на разпределителната комисия съгласно изискванията по чл.35 от ППЗИНЗС били включени ИСДВР на ЗООТ „Белене“, инспекторпсихолог,инспектор „ТРЗ“,Заместник-началникът по режимна и надзорноохранителна дейност,представител на ТП на ДП „Фонд затворно дело“.Председател на същата бил А. М. в качеството му на НС на ЗООТ „Белене“ като решенията обичайно се взимали неприсъствено с оглед текущата оперативна ангажираността на членовете и възприетата към този момент практика като определящо било становището на А. Д.,което другите членове безкритично възприемали.