Разпореждане № 130648 от 16.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 53499/2024
- Вид
- Разпореждане № 130648
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 16.09.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 167375 от 15.11.2024 · ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
- Разпореждане № 183370 от 12.12.2024 · ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 130648 гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно гражданско дело № 20241110153499 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от „А.Б.Б.“ ЕООД, срещу В. З. Ж. за сумите
1500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №860497 от 25.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,50 лева (четири лева и 50 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.07.2022 г. до 28.07.2022 г., сумата 169,45 лева (сто шестдесет и девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.07.2022 г. до 05.08.2024 г., 1 784,25лева (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща неустойка, съгласно раздел № viii неустойки чл.17 от от договор за потребителски кредит 860497 , както и държавна такса в размер на 69,16 лева (шестдесет и девет лева и 16 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. В чл. 19 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с 1 добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1784,25 лева. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№279379/02.09.2024г. на „А.Б.Б. “ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. З. Ж. в частта за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1784,25лв.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3