Решение № 2722 от 03.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2722 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120103283 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, от Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. ***, против “ДУРАК 2016” ООД, ЕИК 204345387, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.

“Брацигово” № 13а, представлявано от Е. Д. и Е. Ф. К., с който ищцата иска да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо, че ответника й дължи сумата от 983, 35 лв. представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за 20 отработени дни за месец януари 2025г., за периода от 01.01.2025г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата 12.05.2025г. до датата на погасяване на вземането.

С протоколно определение от 24.11.2025г. и по молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на петитума на предявения иск, като същият е преминал от установителен в осъдителен такъв.

В исковата молба се твърди, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 113 от 20.09.2024г., по силата на който е приела да изпълнява длъжността “***”, НКПД: ***, с място на работа гр. Я. и с основно месечно възнаграждение от 933 лв. при 8 –часово работно време и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит: 0.6 % за всяка година трудов стаж. Ищцата заемала длъжността за периода от 20.09.2024г. до 01.02.2025г., на която дата автомобила и стоката на фирмата й били отнети, а й било съобщено, че трудовият договор е прекратен. Твърди, че на 03.02.2025г. ответникът издал заповед № 60/03.02.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която не й била връчена, въпреки изложеното в отговор изх. № 25032143/17.04.2025г. на Дирекция “Инспекция по труда” гр.

Бургас. От този отговор узнала още, че след издаване на заповедта, ответникът е изплатил начислените с фиш за работна заплата м.януари 2025г. брутна сума в размер на 1076.97 лв., включваща трудово възнаграждение за 20 отработени дни в размер на 983, 35 лв. и 2 дни платен годишен отпуск в размер на 93.62 лв., а след направените законови удръжки били изплатени 835.71 лв., ведно с положен подпис. Твърди се, че във фиш за работна заплата за месец февруари 2025г. било начислено обезщетение за 5 дни неизползван годишен отпуск на основание чл.224 от КТ в размер на 269.25 лв., а след законови удръжки били изплатени 1

242.32 лв. ведно с положен подпис. Твърди, че не е полагала подпис под никакъв документ във връзка с изнесеното погоре, като излага, че единствено й била заплатена сумата от 242.32 лв., но не е получавала трудово възнаграждение за м.януари 2025г. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия законен представител – Е. К., който намира иска за допустим, но неоснователен. Признава, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на трудов договор, сключен със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ищцата е постъпила на работа на 24.09.2024г. в дружеството на длъжност “***” с месторабота гр. Я.. Твърди се, че за периода от м.януари до датата на прекратяване на трудовия договор – 03.02.2025г. ищцата е отработила 20 работни дни, които й били заплатени. Твърди се, че ищцата в качеството й на *** следвало да промотира и реализира продажби на продукти на дружеството в района на гр. Я., като в рамките на своите задължения приемала заявки, организирала доставките по заявките и приемала плащания от клиенти, включително в брой. Възнаграждението й не се определяло на база реализирани продажби, а на всеки две седмици от календарен месец, служителят следвало да отчита дейността си за периода и натрупания от продажби оборот, като отчета се изпращал на служебен имейл на дружеството. Сочи се, че за м.януари 2025г. ищцата изготвила и изпратила два отчета по имейл – на 06.01.2025г. и 20.01.2025г., които съдържали справка за текущите наличности и събрани суми, както и какви удръжки е направила за аванс в периода. От представените справки било видно, че през м.януари 2025г. е получила два аванса всеки в размер на 600 лв. С оглед изложеното се твърди, че ищцата е получила трудовото си възнаграждение за м.януари, чрез удържани суми от фирмените обороти, като за получаването на същото е подписала и месечна ведомост, съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ. По изложените съображения, моли за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от адв. М., който поддържа иска и пледира за уважаването му.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Депозира нарочно становище, с което поддържа депозирания отговор и излага доводи в подкрепа неоснователността на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 и чл.235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ.

В тежест на ищцата по този иск е да установи, че през процесния период е работила при ответника, изпълнявала е трудовите си задължения, както и размера на дължимото брутно трудово възнаграждение за този период.

В тежест на ответната страна по този иск е да установи, че е заплатила дължимото брутно трудово възнаграждение, респ. същото не се дължи на друго основание.

По делото не е спорно между страните, а и с определението си по чл.140 от ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните в процесния период е съществувало трудово правоотношение, в хода на което ищцата е престирала труд на длъжност “***”, както и че дължимото й за м.януари 2025г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 983.35 лв. Тези обстоятелства се удостоверяват и от представените по делото писмени доказателства: молба от Д. И. И. от 20.09.2024г, адресирана до ответника /л.18 от делото/, трудов договор № 113/20.09.2024г. сключен между страните на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ /л.20 от делото/, уведомление по чл.62, ал.5 от К , длъжностна характеристика от 20.09.2024г., молба от Е. Д. - управител на ответното дружество, връчена на ищцата на 20.09.2024г., с която е поискано същата да представи трудовата си книжка; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 62/03.02.2025г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, връчена на ищцата на същата дата /л.21 от делото/; писмо изх. № 25032143 от 17.04.2025г. на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Бургас; служебна бележка № 21/2024г. от 20.09.2024г., издадена от работодателя за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве.

2

Спорно между страните е обстоятелството, дали месечното трудово възнаграждение на ищцата за м.януари 2025г. е било изплатено, което обстоятелство е възложено в тежест на ответната страна.

С отговора на исковата молба е представен фиш за работна заплата № 1/януари 2025г., в която са начислени основна заплата в размер на 983, 35 лв. и 2 дни платен годишен отпуск в размер на 93, 62 лв. или общо сумата от 1076, 97 лв., върху която сума са направени удръжки в размер на 241, 26 лв. Отразено е, че нетната сума за получаване е в размер на 835, 71 лв., срещу която е положен подпис на служителя Д. И. И., на името на когото е издаден и съответния фиш.

С определение № 936/06.10.2017г. по гражданско дело № 434 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година е даден отговор на процесуално-правния въпрос какви са допустимите доказателства, с които работодателят може да установи изпълнението на задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение и чия е доказателствената тежест за установяване основанието за получена от работника сума по разписка.

С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение №258/03.11.2017 г. по гр.д. №1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, разрешенията в които се споделят от настоящия състав, е прието, че съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.

Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането.

По същия начин, когато основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането. Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за плащане, в доказателствена тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. В тези случаи, когато в платежните документи не се сочи основание за плащане на сумата и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане /респ. съществуването на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл.

76 ЗЗД. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. (без свидетелски показания).

Нормата на чл.270 ал.3 КТ урежда начина на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, както и писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя, без това да означава, че в съдебен процес е изключена допустимостта на други доказателствени средства, с които работодателят може да установи факта на извършеното плащане. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ е императивна и съставлява една от гаранциите за изплащане на трудовото възнаграждение.

Работодателят твърди, че дължимото трудово възнаграждение за м.януари 2025г. е било удържано от ищцата като аванс на два пъти през същия месец, за доказването на които обстоятелства представя 2 бр. разпечатки от имейл кореспонденция от 15.01.2025г. и 31.01.2025г., по силата на които твърди, че ищцата е изготвила и изпратила 2 бр. отчетни ведомости в табличен вид. Така представените електронни документи изхождат от подател с електронен адрес ***, който няма данни по делото да е уговорен като адрес на кореспонденция между страните. Същите не съдържат никакви индивидуализиращи данни, поради което няма как да се приеме, че изхождат от ищцата по делото или пък са подписани 3 с обикновен електронен подпис. Доводите на работодателя в тази насока, не само не са доказателствено обезпечени посредством други събрани по делото доказателствени източници, но и се опровергават от представения с отговора на исковата молба фиш за заплата за м.януари 2025г., в които липсва отразяване за направени от работодателя удръжки за изплатен аванс по смисъла на чл.272, ал.1, т.1 от КТ.

Представения от работодателя в подкрепа на извършеното плащане документ не е ведомост (както самия той твърди с отговора на исковата молба), а представлява по своята правна същност извлечение от ведомостта за заплати и се обознача в практиката като фиш за заплата. Видно от съдържанието му, в същия е посочена начислената сума, основанието за това, направената удръжка за ДОД, лична осигуровка ф.ДОО, лична осигуровка ДЗПО и лична здравна осигуровка, както и нетната сума за изплащане на служителя, който документ съдът приема, че е подписан от ищцата Д. И. И., тъй като същата не е оспорила истинността му в първото по делото съдебно заседание.