Решение № 39 от 06.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Самоков, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200344 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Х.г.к.” ООД, с. К........, Община Самоков, обжалва Наказателно постановление № Ю-30/03.08.2022 г., издадено от д-р М.И.Н., изпълняващ длъжността Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с искане то да бъде отменено като незаконосъобразно, евентуално да бъде изменено като наложената с него имуществена санкция бъде намалена до минималния неин размер, предвиден в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.

Димитър Стефанов, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност по изложените в нея съображения и с отправените искания.

Пред съда въззиваемата страна се представлява от юрк. Ю.М., който заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

В писмо изх. № 680/13.07.2023 г. д-р И.К., изпълняваща функциите на директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София област изрично посочва, че не възразява срещу нередовното връчване на съобщения и призовки за 1 проведените по делото открити съдебни заседания в качеството й на административнонаказващ орган и заявява, че административнонаказващият орган се счита редовно призован за същите, както и потвърждава всички процесуални действия, извършени от процесуалния представител на ОДБХ София област гл. юрисконсулт Ю.М. и желае същите да се считат извършени от името на административнонаказващия орган.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).

По същество съдът намира следното:

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 08.04.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от свидетеля Л. Л. Д., на длъжност „главен инспектор” в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ София област, за това, че на 05.04.2022 г. в обект: Бистро, находящо се в с. К........, Община Самоков, стопанисван от търговското дружество – жалбоподател, е установено съхранение с цел приготвяне и предлагане на краен потребител на подробно описани в акта по видове, количества и срок на годност храни от животински и неживотински произход, негодни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, като същите са съхранявани съвместно с годни за употреба храни и не са отделени и маркирани като брак и страничен животински продукт (СЖП) категория 3. Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 4, ал. 1 от Закона за храните (ЗХр.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя в АУАН; приел е, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 4, ал. 1 от ЗХр.; квалифицирал го е като административно нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХр., за което е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 3000 лв.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съставен е от лице с компетентност по чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХр. при спазване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е връчен в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената на жалбоподателя имуществена санкция по чл.

128, ал. 1, т. 1 от ЗХр., е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 139, т. 1, вр. чл. 138, ал. 1, т. 1 от този закон, чийто функции е изпълнявал 2 издателят на НП д-р М.Н., оправомощен за това със заповед № РД 11-1710/25.07.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че необсъждането в НП на подаденото от него писмено възражение срещу АУАН съставлява допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила. То не е съществено по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, защото не е довело до нарушаване на правото на жалбоподателя да научи какво нарушение му е вменено, нито до правото му да участва в производството или да има упълномощен процесуален представител. Напротив – жалбоподателят е упражнил в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН чрез пълномощник правото си да подаде писмено възражение срещу АУАН. Във възражението не са посочени писмени и веществени доказателства, за чието събиране да е възникнало служебно задължение за актосъставителя на основание чл. 44, ал. 2 от ЗАНН, респ. да е обусловило за административнонаказващия орган задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да разпореди разследване на спорни обстоятелства. Вярно е, че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да прецени подадените възражения срещу АУАН, но ако ги приеме за неоснователни не е длъжен да обективира тази своя преценка в НП. Това следва от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, според която изричното произнасяне по възраженията на наказаното лице не е сред необходимото законоустановено съдържание на НП.

От друга страна оплакването в жалбата, че липсват достатъчно доказателства, установяващи вмененото на жалбоподателя административно нарушение, не може да се квалифицира като допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила. Такова оплакване е относимо към правилното прилагане на материалния закон, изискващо налагане на предвидена в закона санкция за определено установено от доказателствата деяние, съставомерно като административно нарушение и на него съдът ще се спре в изложението, което следва.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при проверка, извършена на 05.04.2022 г. от св. Л. Д., на длъжност „главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” в ОДБХ – София област и от И.В. и Ж.Н., двете на длъжност „старши инспектор“ в същото звено, в стопанисван от жалбоподателя обект – бистро, находящо се в с. К........, Община Самоков, вилна зона „Я....“ е установено, че в кухнята и в складовата част на обекта са налични следните храни:

3

- Ориз „Б......“ с произход И....., L 1830, срок на годност 01.01.2022 г., общо количество 3 кг.;

- Галета, произведена от „Б.....“ ООД, L 3129, срок на годност 04.12.2020 г., общо количество 0,830 кг.;

- Мюсли, произведени от „Б.....“ ООД, L 1010, срок на годност 28.11.2020 г., общо количество 0,355 кг.;

- Сусам, произход Индия, L 14122019, срок на годност 05.2021 г., общо количество 0,295 кг.;

- Сурово кашу с произход Виетнам, L 15/2520, най-добър до 15.03.2021 г., общо количество 0,125 кг.;

- Слънчогледови семки с произход България, L 27/3520, най-добър до 27.05.2021 г., общо количество 0,850 кг.;

- Ким, произведено от „Меркурий“ АД, L 0718, годен до 07.2021 г., общо количество 0,470 кг.;

- Куркума, произход Индия, LT 1510718, най-добър до 07.2020 г., общо количество 0,680 кг.;

- Кус кус, произход И....., L 021 R, годно до 02.09.2021 г., общо количество 0,500 кг.;

- Тахан, произход Турция, L 16819, годно до 17.12.2021 г., общо количество 0,600 кг.;

- Сос „Братен джус“, произведен от „Юниливър България“ ЕООД, L 0083, годно до 09.2021 г., общо количество 1,500 кг.;

- Черен пипер млян, произведен от „Сенсо“ ЕООД, L, най-добър до 01.06.2021 г. общо количество 0,180 кг.;

- Чубрица, произведен от „Сенсо“ ЕООД, L, най-добър до 01.01.2022 г., общо количество 0,180 кг.

- Кисело мляко с вкус на домашно „Родопчанка“, L 22025Х, използвай преди 25.03.2022 г., произведено от МПП BG 0912004EO, 7 бр. по 0,500 кг., т. е. общо количество 3,500 кг.;

- Пастърма, произведена от „Пепи комерс“ ООД, L/, използвай преди 28.02.2022 г., общо количество 0,250 кг.

Всички тези храни са описани в констативен протокол, съставен на 05.04.2022 г. от Л. Д., Ж.Н. и И.В., чийто текст, въпреки че е изписан ръкописно и не е образец за прегледност, е напълно четим за всяка една дума от този текст. Констатациите в протокола относно видовете храни, произхода им, количествата им и сроковете им на годност, установени според съдържанието на етикетите им, се потвърждават от показанията на св. Д. пред съда и са възпроизведени в АУАН и в НП с единственото 4 допълнение кои от така установените храни са с неживотински произход и какво е тяхното общо количество в килограми, както и кои от храните са с животински произход и какво е тяхното общо количество в килограми, като е посочено и общото количество в килограми на всички храни, но това е оценъчна дейност, чиято липса в констативния протокол не опорочава фактическите установявания в него. Тези констатации и тяхната достоверност не са опорочени и от обстоятелството, че проверката е извършена и протоколът е съставен само в присъствието на св. А.Д. - А., работеща като сервитьор в обекта, а не и в присъствието на управителя на търговското дружество - жалбоподател, стопанисващо обекта. Съставянето на протокола е действие на компетентни органи по официалния контрол по ЗХр., което предхожда образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН и обективира констатациите им при внезапна проверка на място в обекта, поради което този протокол отразява тези констатации такива, каквито са установени, независимо че управителят на дружеството не е присъствал при проверката и отсъствието му нито лишава органите на официалния контрол от правомощия за извършване на проверката, нито се отразява на достоверността на протокола като писмено доказателство.

Според показанията на св. Д., които съдът кредитира като логични, последователни и неопровергани от други доказателства (включително и от показанията на св. А.Д. - А.), гореописаните храни са открити в кухнята на обекта в хладилни съоръжения и в сухи складови помещения на обекта. Възражението на жалбоподателя, че тези от храните, които били с неживотински произход, били отделени на специален рафт, освен че е недоказано от фактическа страна, е и неотносимо към предмета на доказване по делото щом като дори не се твърди такъв рафт да е бил надлежно видимо обозначен за съхранение на храни с изтекъл срок на годност или подлежащи на унищожаване, или на бракуване, или по друг подходящо формулиран или обозначен начин. Аналогични са съображенията за неоснователност на възражението на жалбоподателя относно предназначението на съхраняваната в обекта храна от животински произход – пастърма. Поради това изводът в АУАН и в НП, че описаните храни се съхраняват съвместно с годни за употреба храни и не са отделени и маркирани като брак и СЖП (страничен животински продукт) кат. 3, е обоснован от конкретно установеното местонахождение на храните в помещения на обекта и не е опроверган от никакви доказателства по делото.

Съвкупността на именно това местонахождение на храните от животински и от неживотински произход и характеристиката на обекта - бистро, т. е. заведение, в което се предлагат за търговска продажба на крайни потребители и храни, от една страна обосновава извод за тяхното съхранение в обекта и от друга страна е обективен външен израз на целта на тяхното съхранение – приготвяне и предлагане на храни на крайни потребители. Това е търговска цел, присъща за търговската дейност, осъществявана от жалбоподателя в стопанисвания от него обект.

Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f36fc95e-47a3-4c29-885d-87a5394e9360