Решение № 849 от 14.06.2016, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 453/2016
- Вид
- Решение № 849
- Подписан
- 14.06.2016
- В сила
- 25.10.2017
- Състав
- ПЕТЪР ВЕСЕЛИНОВ БОСНЕШКИ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.210, ал.2 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 762 14.06.2016г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шести юни Година
2016
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар:К.В.
Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №00453 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.200 КТ.
Предявени са обективно съединени искове от Л.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, пл.Ив.Рилски 1, с правно основание чл.200 КТ, с които се иска ответникът да бъде осъден да му заплати както следва:
-сумата от 23
000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от
2000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени лекарства, планки и рехабилитационни процедури, в резултат на трудова злополука от 13.02.2015г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №***. от ТП на НОИ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 13.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата Ответникът
“Мини открит въгледобив”ЕАД е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че исковете са недопустими. Алтернативно ответникът допустими, но е оспорил същите по основание и по размер, поради което и иска същите да бъде отхвърлени като неоснователни. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди.
Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.201, ал.2 КТ за проявена от работника груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, като иска намаляване на обезщетенията с процента на съпричиняване от ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “***” с месторабота в „***“ до 08.12.2015г., когото трудовото правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия.
На 13.02.2015г. около 8,40ч. по време на работа и изпълнявайки служебните си задължения като “***” ищцата Л.В.Г. се придвижвала от сградата на „***“ на ответното дружество към ***“*** за да извърши опис на ж.п. вагони, които следвало да бъдат изпратени за ТЕЦ“Бобов дол“. Ищцата носела в себе си и служебни документи, свързани с извършването на описа. Придвижвайки се по стръмна, заледена, необезопасена е непочистена пътека ищцата се подхлъзнала и паднала. В резултат на злополуката ищцата изпитала силна болка, както и невъзможност за самостоятелно придвижване. Поради това и същата се обадила на св.В.Б.С. за да потърси помощ. Свидетелят С., заедно с двама свои колеги, помогнала на ищцата да стане и я сложили да седне върху стол в непосредствена близост до сградата на ревизор- вагоните. Ищцата била в невъзможност да извърши опис на вагоните, поради което се обадила на св. В.Б.В. за да поеме работата.
Впоследствие се обадила на съпруга си- св.А.Ц.Г., който я транспортирал с личния си автомобил до УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД- гр.София с помощта на св.Г. М.Г..
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.М.М., неоспорено от страните, при процесната трудова злополука пострадалата Л.В.Г. се е подхлъзнала, като е извила навътре / супинация / десния си глезен.
Това е довело до натоварване на връзките, поддържащи ставата над нормалното, при което се е получило счупване на външния - фибуларен малеол образуван от малкопищялната кост и разкъсване на лигаментарната връзка наречена
,,делтоидна", поддържаща ставата от вътрешната страна на глезена. Това е довело до частично изместване на ставата в страни, наречено ,, сублуксация ". При злополуката пострадалата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност за стъпване и движения . Образувал се е оток с дифузен подкожен хематом. Оперирана е по спешност, като счупването е наместено и фиксирано чрез плака и винтове, а разкъсания лигамент е зашит. Постоперативно по време на хоспитализацията е търпяла болки и страдания и е проведено антибиотично лечение с Цефуроксим.
Изписана е с подобрение на 20.02.15 г. Поставена е гипсова имобилизация за 15 дни, като от това е търпяла неудобства за този период. Предписани са амбулаторно поставяне на антикоагулант 25 бр. Клексан от 0,4 мг. По думите на пострадалата започнала да усеща болки с изтръпване на десен горен крайник, заради което е прегледана от невролог и е поставена диагноза:,,***". При контролните прегледи —Епикриза №***. ,,на контролната снимка се отчита сублуксация на глезенната става.
Постъпва за реоперация." На 26.03.15г. е оперирана в болница ,,Скин Системс" ЕООД, като са поставени два допълнителни спонгиозни винта за коригиране на вторичната сублуксация . Изписана е на
30.03.15г. с подобрение и без усложнения. Назначена е терапия с Клексан за 20 дни. На ищеца е предписан ,,***", подпомагащ пострадалата при обслужването и в битово и хигиенно отношение и „Проходилка" за по-лесно придвижване без стъпване на крайника . На 15.05.15 г. е постъпила за рехабилитация на глезенната става в санаториум в гр. Банкя. При постъпването е отчетено:,,походка затруднена, накуцваща отбременяваща ставата с две помощни средства- подмишнични патерици." По време на рехабилиацията отново е търпяла болки и страдания . Изписана е на 22.05.15 г. с подобрение без усложнения , като ЛФК- процедурите са продължени амбулаторно видно от Амб. лист № ***. В този период е имала болков синдром с ограничен обем на движенията в глезенната става съответно: от 10 градуса при повдигане на стъпалото и от 20 градуса при навеждане на стъпалото. На 22.07.15 г. постъпила отново в болница ,,Скин Системс" ЕООД, за ново оперативно лечение — отстраняване на двата супрасиндесмални винтове, като след операцията отново е търпяла по-силни болки и страдания . Изписана е на 25.07.15 г. с подобрение и без усложнения. Назначена терапия с Клексан от 0,4 мг. За 20 дни. Видно от медицинската документация пострадалата е претърпяла 3 / три / оперативни интервенции във връзка с трудовата злополука ,като след тях е търпяла силни болки и страдания.
За около 4 месеца е ходила с патерици и проходилка, без да стъпва на десния долен крайник, като е търпяла неудобства и страдания от това. Дълго време е провеждала рехабилитация за раздвижване на глезенната става. Във връзка с процесната злополука на 26.03.15г. ищцата е оперирана повторно в болница ,,Скин Системс" ЕООД, като са поставени два допълнителни спонгиозни винта за коригиране на вторичната сублуксация. На 22.07.15г. ищцата е постъпила отново в болница ,,Скин Системс" ЕООД, за ново оперативно лечение — отстраняване на двата супрасиндесмални винтове, като след операцията отново е търпяла по-силни болки и страдания. Оздравителния процес е протекъл за 270 дни от 13.02.15 г. до 09.11.15 г. вкл. Понастоящем счупването е зараснало, а походката е възстановена . Налице са два постоперативни цикатрикса с дължини от 15 см. от външната страна и от 7 см. от вътрешната страна на глезена , които представляват лек козметичен дефект. Оплаква се от болки с отоци . Налице е лек едем от външната страна . Възможно е при натоварване на крайника да има оплаквания от болки, но без функционален дефицит. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че към настоящия момент остеосинтезния материал се намира в крака на ищцата, поради което ще се наложи и допълнителна оперативна интервенция за отстраняването и.
Видно от показанията на св.А.Ц.Г. /***/, след злополуката ищецът е изпитвал сериозни ограничения в движението си. Видно от същите показания ищецът е изпитвал и сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като е разчитал на близките си- съпруга си и свидетелите Г. М.Г. и Р.В.Г..
С декларация от 16.02.2015г. работодателят е декларирал злополуката като трудова. С разпореждане №* от 23.02.2015г. РУСО*** е признало злополуката за трудова такава.
По делото са приети като доказателства фактура и приемо- предавателен протокол за ,,***", от които е видно, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 403,00лв. за закупуването на същия.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д-р М.М., от показанията на свидетелите В.Б.С., В.Б.В., св.А.Ц.Г. /***/, Г. М.Г. и Р.В.Г., както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
В настоящия случай има влязло в сила Разпореждане №* от 23.02.2015г. ва РУСО***, с което злополуката, станала с ищеца на 13.02.2015г. е приета за трудова, като е установено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилата смърт на увредения. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Ответникът обаче е направил възражения за допусната от работника груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Съгласно константната съдебна практика грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите действия. Съгласно същата практика с груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Грубата небрежност по чл.210, ал.2 КТ съответства на самонадеяността (съзнаваната небрежност), като форма на непредпазливата вина по терминологията на наказателното право. Приема се че, груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Разпечатката съдържа 43 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f36e9659-55f1-4ead-8352-ed6279e6cd07