Решение № 1135 от 02.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10685/2024
- Вид
- Решение № 1135
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.504 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1135 гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110110685 по описа за 2024 година
Ищецът Г. М. К. сочи в исковата си молба, че на 15.07.2024г. около 13:30ч. в гр.Варна, докато управлявал собственият си автомобил по пътя кв.Виница - к.к.Златни пясъци, бил блъснат от лек автомобил марка „Алфа Ромео", с peг.№***, управляван от С. И.. На „Гумения завой“ насрещно движещият се лек автомобил марка „Алфа Ромео", с peг.№*** застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника ЗД „Бел инс“ АД навлиза в лентата на движение на лек автомобил марка „Фиат Добло", с peг. № *** управляван от ищеца и го блъска в страничната лява част. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4. Сочи, че лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ответната застрахователна компания „Б.И." АД, със срок на действие 02/05/2024г. - 01/05/2025г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 16.07.2024г. ищеца уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извърши оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета №2410021990/16.07.2024г. В описа като увредени детайли са описани: предна лява гума 195/60/16 Grimax Suregripq, джанта R16 предна лява алуминиева, предна лява врата, преден десен калник, преден подкалник, фар ляв, облицовка предна броня, амортисьор преден ляв, преден ляв долен носач, полуоска предна лява, основа преден ляв калник, основа преден ляв фар, конзола преден ляв фар, рамка радиатори, водач преден ляв на броня, стойка акумулатор, праг ляв, капак релета, букса АБС, лайсна пред предна лява врата, 1 панта предна лява врата горна, панта предна врата долна, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, биалета предна лява, шенкел преден ляв, кормилен накрайник външен преден ляв, кормилен накрайник вътрешен преден ляв и стабилизираща щанга предна, но на 30.07.2024г. ищецът получил уведомление, с което му отказват изплащането на застрахователно обезщетение. Счита, че ответникът неоснователно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. При съблюдаване нормата на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 13 000лв. и същата му се дължи от ответника.
Първоначално моли съда, да осъди ответното дружество, да му заплати сума в размер на 100лв,. представляваща частичен иск от цял иск за сума в размер на 13 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна лява гума 195/60/16 Grimax Suregripq, джанта R16 предна лява алуминиева, предна лява врата, преден десен калник, преден подкалник, фар ляв, облицовка предна броня, амортисьор преден ляв, преден ляв долен носач, полуоска предна лява, основа преден ляв калник, основа преден ляв фар, конзола преден ляв фар, рамка радиатори, водач преден ляв на броня, стойка акумулатор, праг ляв, капак релета, букса АБС, лайсна пред предна лява врата, панта предна лява врата горна, панта предна врата долна, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, биалета предна лява, шенкел преден ляв, кормилен накрайник външен преден ляв, кормилен накрайник вътрешен преден ляв и стабилизираща щанга предна на собственият ми лек автомобил марка „Фиат Добло" с peг.№***, причинени в резултат на реализирано на 15.07.2024г. ПТП в гр.Варна, по пътя кв.Виница - к.к.Златни пясъци, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Алфа Ромео", с peг.№***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар.
По реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на претенцията чрез нейното увеличаване на 12 826лв. търсени като пълен размер на дължимото се обезщетение.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който сочи, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил „Алфа Ромео с peг.№***. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая Констативен протокол за ПТП с материални щети, съставен след подадено заявление от ищеца за изготвяне на същия. Същият не се ползва 2 материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорваме да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл.300 от ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „Фиат Добло“ с рег.№*** /най-вероятно е допусната техническа грешка и се има предвид л.а.“Алфа Ромео“ застрахован при дружеството/ нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди, че единствената причина за възникването на произшествието е неправомерното поведение на ищеца. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПСМПС „Фиат Добло“ с рег.№***, твърди че ПТП-то и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Същият, видно от предоставения с исковата молба констативен протокол, се движи в нарушение на законовите разпоредби с превишена скорост и не управлява непрекъснато процесното МПС, нарушавайки чл.20 ЗДвП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и всички изброени в исковата молба повреди, като твърди, че описаните щети на л.а.“Фиат Добло" не кореспондират с декларирания механизъм при който е реализирано процесното ПТП. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираната сума е силно завишена и не отговаря на действителният размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.386 от КЗ. Смята, че така реализираното плащане/без да има твърдения за такова заб. на съда/ в пълнота изцяло съответства на принципите и методите, заложени в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която следва да се приложи, позовавайки се на НАРЕДБА №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз чл.20.{2)Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение 3 на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения №1 - 6 от Наредба №24 от 2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. В тази връзка твърди, че обезщетението съобразено с изискването на чл.17 ал.2 от Методиката за всички МПС над 3 години стойността на новите части да се приема след експертно сравнение, но не по-високи от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициентите по чл.12, ал.2 или 3 от Методиката съобразно групирането на МПС според вида им и годините от датата им на производство, а също и с изискването на чл.19, ал.2 от Методиката по отношение нормовремената дължимо обезщетение за имуществени вреди резултат от процесния инцидент. Оспорва претенцията за лихви за забава, като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли иска като изцяло неоснователен и недоказан. Евентуално да се намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията и да се присъдят направените в производството разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищеца е собственик на л.а. „Фиат Добло“ д.к.
№***, като това се доказва и от представеното свидетелство за регистрация на МПС I част, Не се спори относно това, че на 15.07.2024г. е настъпило ПТП между посоченото по-горе МПС собственост на ищеца и л.а.“Алфа Ромео“ д.к.№***. Липсва спор и относно това, че към момента на настъпване на ПТПто автомобилът „Алфа Ромео“ е бил застрахован по застраховка ГО при ответника, като това се доказва от отбелязването в протокола за ПТП и от представените опис заключения за щета издадени от ответното дружество.
Спорът между страните е на първо място за механизма на настъпване на ПТП-то и дали има съпричиняване от страна на ищеца поради управление на МПС с превишена скорост.
Съгласно изготвената в протокола за ПТП скица застраховано при ответника лице управлявайки л.а.“Алфа Ромео“ е навлязло в лентата за насрещно движение на завой по пътя кв.Виница-к.к.Златни пясъци при което е се е ударило с насрещно движения се с автомобила си ищец. Вещото лице по допуснатата и приета САвтЕ е посочило в заключението си, че щетите по двата автомобила напълно отговарят на описания механизъм, като както е видно отново от протокола и двата автомобила са увредени в своите леви по посока на движението части, което означава, че са се движили един срещу друг. Съгласно протокола ПТП-то е настъпило в лентата за движение на ищеца, което от своя страна води на извода, че л.а.“Алфа Ромео“ е този който е 4 нарушил правилата за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение-чл.15, ал.1 от ЗДвП. При това положение възражението на ответника за съпричиняване поради движение с по-голяма от разрешената скорост дори и да бъде доказано не се явява достатъчно основание да се приеме, че ищецът е съпричинител, защото той е бил в своята лента за движение, иначе казано твърдяното нарушение от страна на ищеца не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
Вещото лице по САвтЕ е посочило, че щетите по автомобила на ищеца напълно съответстват на посочения от него механизъм на настъпването им.
Същото вещо лице е посочило, че средната пазарна цена на автомобила на ищеца към момента на настъпване на ПТП-то е била 13 400лв., а средната цена на ремонта на щетите би възлязла на 10 811.26лв. при което се установява наличието на „тотална щета“, тъй като стойността на щетата се явява 80.68% от стойността на автомобила. САвтЕ съдържа също така и становище, че стойността на автомобила като скрап е в размер на 574лв.